А з Конан Дъфи, британец по рождение и българин по паспорт най-сетне се почувствах у дома си тук в София, по-специално в „Овча купел“.
Аз Конан Дъфи, британец по рождение и българин по паспорт най-сетне се почувствах у дома си тук в София, по-специално в „Овча купел“.
Не, причината не е в безконтролното паркиране по кварталните улички, заради което ти се налага regular да шофираш в лявото платно. The real reason is ужасното време миналата седмица. Студеното, мрачно, мъгливо и дъждовно bloody време за миг ми напомни за моя роден Лондон. После снегът заваля, София се превърна в снежна приказка, колите весело започнаха да правят пируети по кръстовищата, ромите във Факултето заредиха печките с пластмасови отпадъци, а гумаджийниците се напълниха с предвидливи шофьори. In other words, София my sweet home.
Рязкото о-shit-няване на времето навън, обаче много сериозно засегна приключенския ми дух и желанието за пътешествия из 100-те национални туристически обекта на България и описването им в настоящата рубрика. That’s why миналият уикенд решихме с моята любима съпруга Додо да cheat-нем системата и да попълним колекцията от печати с един от „лесните“. Не знам дали сте обръщали внимание, но about 10% от печатите от 100-те НТО са базирани в София и се дават, ако посетиш някой от безбройните музеи в града. Well, аз не съм от най-запалените фенове на музеите, you know някак си не си представям туризма като разглеждане на different артефакти зад витрини в специално пригодена сграда, далеч от естествената им среда. However, музеите са неделима част от културата на една страна и ако искаш да я опознаеш няма как да стане, ако не ги посетиш. А и в това bloody weather определено не ми се качва връх Мусала.
И като ще е музей, нека да е най-грандиозния музей в България. That’s right! Става въпрос за Националния природонаучен музей на БАН. „Тоя, дето е до Руската църква“ би Ви го обяснил средностатичстическият софийския таксиметров шофьор. Само, че истината е обратната – Руската църква е тази до НПНМ, because музеят е построен на това място много по-отдавна.
Actually, Националния природонаучен музей е най-големият и най-богат такъв музей на целия Балкански полуостров. Притежава над 1 000 000 екземпляра животни, растения и минерали. Експозициите на музея заемат 4 етажа с 15 зали. НПНМ е създаден през далечната 1889г. от Княз Фердинанд. Тогавашният владетел на България, известен с влечението си към ботаниката и ентомологията (това е науката за насекомите) както и с това, че е от първите еколози в света (ама истински, не като онова шведско момиче дето крещи на хората, а после пътува с луксозни яхти по света), actually е основният източник на експонати за музея. Неговата впечтлявща колекция е в основата на създаването на НМНМ, а личният му лекар д-р Паул Леверкюн собственоръчно подготвя първата експозиция.
Макар че, музеят се намира в най-централната част от центъра на София, никак не е трудно да го подминеш без да го забележиш. The reason is, че сградата не е особено приветлива и околните shiny and luxury buildings лесно могат да ти привлекат вниманието и да не разбереш кога си подминал сивата сграда с непретенциозен надпис „Национален природонаучен музей“. Още на касата, когато заедно с парите за вход си извадихме книжките, за да ни ги подпечатат, учтивата касиерка ни попита: „ама вие за печат ли..“ In this moment ние я прекъснахме, защото опитът ми показва, че добронамерените касиерки лесно могат да те сколнят към total cheat и да се съгласят само да ти дадат печат без да влезеш реално в обекта. Ето, защо добродушните касиерки са опасни. Предпочитам намусените лелички. Тези, които не поздравяват, не говорят, а само ти хвърлят рестото с презрение през прозорчето и продължават да си говорят по телефона. За щастие те са мнозинство в България.
На първия етаж има колекция от минерали. Една от най-богатите в света Indeed. Една четвърт от видовете минерали по света са изложени тук. Те са really beautiful, макар и след 500-ния разгледан камък започва да ти доскучава. Не е така на втория етаж. Там са птиците. Или по-скоро там е декор от филм на Алфред Хичкок. Щрауси, орли, лешояди и лебеди, препарирани и вкочанени с оцъклени погледи те посрещат зад витрините. На третият етаж е още по-страшно. Още в началото те пореща огромен вкочанен труп на мечка, от който са извадени вътрешностите, натъпкан е с памук, намазан с някакви препарати, за да не се разложи и ти трябва да му се възхитиш. Actually, подони мумии на красиви приживе животни има навсякъде. Препарирани тигри, лъвове маймуни, леопарди, антилопи. Целият музей е нещо като зоопарк само, че с умрели животни. На четвъртия етаж осъзнаваш колко в същност си обичал всички буболчеки. Някак си по-малко horror преживяване е да гледаш препарирани пепереуди, бръмбари, пчели и щурци в малки стъклени кутии.
I don’t know mate, определно се оказа, че не съм this type of guy, който харесва да се разхожда сред трупове на животни. Well, Природонаучният музей в София, probably е повод за гордост на българите в сравнение с другите подобни институции. Me, personally обаче никак не ме радва философията на природонаучните музеи at all.
Забелязах, обаче нещо много интересно. Понеже бахме заедно с наши приятели с малко детенце, то искрено се впечатли от експонатите в музея. Аз, for example никак не понесох добре гледаката на лакиран пингвин с извадени върешности, но това не попречи на 5-годишната Лора да задърпа баща си super exited и да му каже „Виж, татииии – това е вингпин!“ May be срещата на детето с човешкия скелет рапзоложен до препарираните маймуни не беше особено joyful, но на фона на всичките тръпки, които ме побиха мен, детето си изкара направо super.
Something else също ми направи впечатление. After all бях в природонаучен музей и тук се изучават различните животински видове. В моя случай the knowledge беше по-конкретно за човешкия вид. Музеят не беше много пълен, as you can imagine. Имаше, обаче група чуждестранни туристи с две деца, горе -долу на възрастта на нашата малка спътница. Тези foreign children бяха всичко неприятно, което можете да си представите свързано с деца на обществено място. Шумни, крещящи, непослушни – everything, което не е прието да се прави especially когато се намираш в музей.
За сравнение още първите опити на нашето българско чадо да си залепи дланите върху някоя витрина бяха пресечени с едно съскане от майката. По време на разходката, малката Лора на 2 или 3 пъти викна развълнувана от срещата с някой впечатляващ експонат. Нейният татко бързо й обясни, че тук е музей и не е възпитано да се вдига шум.
Meanwhile, семейстовто от Норвегия (разбрах че са такива не защото им разбирам езика, a just because ги попитах на излизане) се чуваше от съседния етаж. Децата се държаха все едно за на лунапарк (или в зоопарк, само, че от вътрешната страна на решетките) , паднаха по няколко десетки пъти, скараха се, едното се рапзлака, then крещяха след родителите си и се хилеха, а техните горди мама и daddy мълчаливо карачеха зад тях без да им направят нито една забележка. Initially си помислих, че тъй като са от Норвегия и родителите не смеят да се скарат на децата си, за да не им ги отнемат социалните служби. After that, обаче се засякохме с голяма компания от българи и испанци. Испанците also бяха с дете. Guess what, детето им се набута в една зала от музея, която беше оградена с лента и окичена с табели „closed”. Не последва реакция от страна на родителите му. После детето се опита да събуди с чукане по стъклото препарирания лъв.
Помислете, mates! Не казвам нищо, но какъв извод може да ви хрумне, ако видите на едно място три деца от три различни националности и само едното да се държи възпитано, а другите две да са spoiled. Не съм психолог, нито педагог. Не мога да твърдя кой тип възпитание в коя част на Европа е по-добър. Знам, обаче one thing. При следващия ми tourist trip предпочитам да не съм сред препарирани животни, и също сред рояци с деца. Но, ако все пак попадна on vacation сред деца, предпочитам те да са българчета.
Also, заведете децата си в Природнонаучния музей. На вас може да не ви хареса, но те ще се изкефят.
Ако пък ви кефят моите истории следете ги на страницата ми във Фейсбук:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec/
Монитор
