0

Hello mates,

Сменихте ли гумите на колата? Сменяйте, че зимата идва, а времето няма да става по-топло. Actually, в България точно по това можеш да познаеш, че зимата наближава – когато пред гумаджийниците започнат да се вият опашки от автомобили и семействата с малки деца спират да си правят уговорки за срещи с други такива, заради you know -гриповете. Нищо, че навън е още топло – winter is coming with no doubt. Красотата на този сезон е, както казва таксиджията от моя блок, когато караш колата със зимни гуми, а си по къси гащи.

Hello mates,

Сменихте ли гумите на колата? Сменяйте, че зимата идва, а времето няма да става по-топло. Actually, в България точно по това можеш да познаеш, че зимата наближава – когато пред гумаджийниците започнат да се вият опашки от автомобили и семействата с малки деца спират да си правят уговорки за срещи с други такива, заради you know -гриповете. Нищо, че навън е още топло – winter is coming with no doubt. Красотата на този сезон е, както казва таксиджията от моя блок, когато караш колата със зимни гуми, а си по къси гащи.

Аз Конан Дъфи рядко нося short pants на места които не са плаж, тъй като съм изискан, British gentleman. Also, имам funny legs. Но пък за сметка на това, обичам да пътувам из новата ми родина България и да събирам печати от 100-те национални туристически обекта. Тази седмица дойде ред на дестинация номер 33, покрай която често минавам, но винаги пропускам с обещанието, че „друг път“ ще се отбия. Става въпрос за прещерата „Съевата дупка“, която се намира по трасето на магистрала „Хемус“, край село Брестница. Знаеш как е mate, когато тръгнеш на път по АМ „Хемус“ обикновено бързаш да стигнеш крайната си destination и всеки път гледаш да наваксаш по тези по-малко от 100км highway, преди да слезеш на еднолентовия път. Докато си на магистралата, пък се молиш да не попаднеш в задръстване пред някой от тунелите, заради поредния ремонт. I already told you, че съпругата ми е от Велико Търново. Додо се кълне, че никога през целия й съзнателен живот не е попадала на тази магистрала в момент, в който и четирите тунела функционират и в двете посоки.

Whatever, по време на поредния ни trip до родния на Добромира Велико Търново, аз еднолично реших да направим няколко extra почивки по трасето, за да вземем най-сетне печат от Съевата дупка.

Първо, обаче трябваше да направим the Holly ритуал за всички пътешественици по магистрала „Хемус“ – да спрем на село Български извор. Никой не може да ме убеди, че някъде в Закона за движение по пътищата няма специален параграф, който да гласи, че при преминаване по магистрала „Хемус“ задължително се спира в Български извор. Ако няма такъв закон, то e necessary да се направи. Тетевенското село Български извор, mate има extraordinary история. Този район е бил населен изключително с българи изповядващи богомислтвото. If you don’t know, наред с киселото мляко, Христо Стоичков и кирилицата, България е дала на света и една от most influential религиозни ереси. Богомилстовото има толкова сериозно влияние върху редица религиозни постулати, че от него са изниканли ереси не само в християнството, но дори и в исляма. One of the reasons is, че при падането на България под турско робство, почти цялото богомилско население приема исляма, тъй като и без това не уважава особено orthodox християнство. So called помаци са етнически българи, но не са typical християни и никога не са били. Също така, обаче не са и типични мохамедани, тъй като пренасят голяма част от обичаите и вярванията си върху исляма. That’s why тези хора никога не са били на особена почит сред турците, тъй като се различават от тях. Also, не са били възприемани от българите. И aко се чудите, защо едно село в България може да носи на пръв поглед absurd име Български извор (сякаш може в тази стрна изворът да е да е някакъв друг) причината е, че доста време то actually се е казвало Турски извор. Едва в началото на миналия век българското самосъзнние в този район се възражда отново.

The real reason защо всеки пътник е задължен със зaкон (писан или не) да спре в това село обаче не е мистичната история на населението му, а most divine скара, която се продава в известния крайпътен ресорант. Според мен всяка религия и еретическо движение в нея, трябва да боготвори плескавиците, кюфтетата и кебапчетата от Български извор. А, ако сонетите на Шекспир или симфониите на Моцарт можеха да се усетят на вкус, той непременно щеше да бъде като този на печените ребра в този ресторант. Всичкото месо на света, което може да се изпече на скара под каквато и да е форма и консистенция should be cooked в Български извор! Просто нямаш избор. Дори и да не си гладен, когато наближиш отбивката, автомобилът ти сам се изключва от скорост, мигачът се активира и колата сама се пракира пред ресторанта. Български извор, mate e столицата на кюфетета, бих казал адът на вегетарианците, но е most likely Чистилище, защото който и невкусващ месо човек да отиде там, няма как да не convert-не към месоядството.

Няма да отварям и дума за боба в гърне, лютеницата, суджуците и надениците или (oh my God ) Шкембе чорбата! Дори само заради Шкембе чорбата трябва да спреш пътуването си на Български извор. Какво говоря, шкембе чорбата там е сама по себе си причина, въобще да тръгнеш в тази посока на България.

Няма повече да описвам менюто в Столицата на скарата, because се хванах, че докато пиша тези редове пресмятам за колко време мога да мина разстоянието от Овча купел до Български извор, и дали ще се върна на време за мача от Шампионска лига ( these crazy mates от Челси направиха мача на века с Аякс). The truth is, че добре заредени с храна се оптравихме към следващата ни спирка по маршрута – Брестница, която as a matter of fact е съседното село на Български извор. Там трябва да се следват на пълно доверие табелките водещи към пещерата Съевата дупка. Дори, когато пътят започне да те води през камари с оборска тор и поляни с магарешки бодил, по никакъв начин не бива да се съмняваш, че си в right direction.

Съевата дупка е само на 100-тина метра от паркинга в края на пътя. Има няколко pleasant чичовци и лелки, които ти прибират такса за вход, упътват те по кои точно стъпала да слезеш към пещерата и горед-долу за друго нищо не са полезни. The area около Съевата дупка не е особено поддържана, но пък има табели за няколко екопътеки и дори въжен атракцион за малки деца и опитни катерачи.

Самата пещера е една от най-красивите и благоустроени caves в България. Нарича се така на името на twin brothers Съю и Сейо, които са я открили. Предполага се, че се е образувала преди 3,5 милиона години. В нея са открити кости от динозаври, от праисторически хора и дори римски артефакти. Пещерата има 5 зали. Първата се казва Купена, заради огромния сталагмит, който прилича на купа сено. Втората зала е Срутището – има паднали от тавана gigantic stone pieces. Хармана е третата зала, която е огромна, равна и кръгла. Тук има phenomenal акустика и дори са изнасяни концерти на различни хорове. До Хармана е зала Белия замък, в която можете да видите каменни образувания приличащи на слон, лъв, орел even прикования Прометей. В зала Космос, която е последна в пътуването освен скали приличащи на космическа ракета, могат да се видят и образувания напомнящи на друг природен феномен намиращ се в opposite край на държавата – Белоградчишките скали.

I’m sure you already know, че сталактитите са калцитни образувания, образувани от капеща вода по таваните на пещерите. Сталагмитите, пък са тези които стърчат от земята. А сталактон се казва, когато сталактитът и сталагмитът meet each other и се свържат. I bet, че не знаете, обаче че има Хеликтити – това са сталактити, които не висят отвесно от тавана, а стърчат в различни посоки. Виновни за магическтие им форми са въздушните течения, които движат капките вода и те не падат отвесно на пода. Съевата дупка е единствената пещера в България, в която има хеликтити.

Аз лично Съевата дупка си я представих като Пещерата на Батман. Ако има място, на което маскирания vigilante може да събере всичките си бат-джаджи, това е точно Съевата дупка. Просто виждах капсулите с костюмите му наредени в Купена, а Батмобила, Batcycle и дори Batcopter-a паркирани в зала Хармана.

И докато си представях къде бих разположил оръжейната зала и как ще инсталирам големия Бат-наблюдателен пулт, от който да следя за престъпноста в Готам, рязко усетих течението виновно за причиняването на хеликтитите. Усетих го през корема си. Както вече told you, той беше пълен до пръсване с вкусотиите от Български извор, а студеното течение изненадващо го накара да поиска да се освободи от тях. Докато успея да стигна до изхода на Batcave, направо ги съжалих горките сталактити на какви подли въздушни течения са подложени. От друга страна бяха very grateful, че все пак не съм милиардерът Брус Уейн и не ми се налага да тичам по хлъзгавите стъпала облечен с черно наметало, докато съм с разстройство.

На слънчева светлина и по-топъл въздух ситуацията се успокои, но кризата определено не беше отминала. И тогава отново опрях до възпитаните лели и чичовци, които прибираха пари за билети пред входа. Те, любезно ме упътиха към тоалетната, която се оказа по едни стъпала downstairs, през шубраците, покрай едно дърво след няколко трапа. Тогава mate, попаднах на най-гнусното място в България. Seriously, тази тоалетна може да се сравнява само с онази в Малката Текила в Созпол или с влака за Мездра след мач между Левски и ЦСКА.

Сещате ли се за онази сцена във Филма Trainspotting, където младият Оби-Уан Кеноби (тогава известен сaмо като Ewan McGregor) влезе в „The Worst toilet in Scotland”. Well, в сравнение с тоалетната на Съевата дупка, тази от легендарната сцена във филма изглежда като Royal Albert Hall. Миризмата от нея може да накара Човека-Пингвин Жената Котка и Жокера да се предадат едновременно на полицията в Готъм, а сталактитите вътре бяха … you know не бяха образувна от камък.

Според мен, if you get печат, когато посещаваш amazing places като пещерата Съевата дупка, ако посетиш тоалетната там – трябва да ти махат поне по 3 печата.

В този ред на мисли да ви споделя един Life hack,който съм научил при пребиваването ми в България. Винаги си носете салфетки! Никога не се знае дали ще ти се наложи да посетиш обществена тоалетна или пък ще те почерпят със суджук. Both of случаите салфетките ще са ти нужни.

И за да не звършва историята ми с тоалетни приключения (макар че, започна с ядене, а това си circle of life) да ви споделя, че преди да се върнем на магистралата и да продължим пътуването си към Велико Търново, посетихме ферма за щрауси в Брестница. Щраусите са големи и страшни птици, които по никакъв начин не могат да предизвикат умиление. Разходката (срещу такса вход) сред оборите, в които живеят и визитата в импровизирания музей на щраусите по никакъв начин не са нещо, което да добавиш в своя Bucket list. Ценното нещо от това преживяване беше да видиш нежността и любовта, с която стопанката на фермата гушкаше тези иначе creepy птици. Love is everywhere! Дори във фермата за шрауси.

Ако случайно сте enjoy от моите истории, можете да харесате страницата ми във Фейсбук:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec/