Британския бежанец: На плаж и на ски в един ден
2

Британския бежанец: На плаж и на ски в един ден

Христос воскресе mates!

 I don’t know дали по време на празника обикаляхте църквата или обикаляхте около София в опит да влезете със сигурност сте направили повече крачки от мен. Аз и мнооого трудноподвижната ми бременна съпруга си останахме в къщи, трошихме яйца, тъпкахме козунаци, закусвахме с агнешко и унищожавахме шоколадови зайци между храненията.

Дори и аз, който няма нищо против да прекара деня си между дивана и спалнята вече се изморих от тоя outbreak. Хобито ми да събирам печaти от 100-те национални туристически обекта на България пък направо беше freeze-нато. Знаете, че аз Конан Дъфи след като се преселих от Лондон в София се бях зарекъл да обиколя всички природни и културни забележителности на новата си родина, но откъде да знам, че плановете ми ще бъдат ruined от тази freakin пандемия.

Тази ваканция в къщи, която продължава вече втори месец наистина взе да ми писва, а годината започна толкова обещаващо. Вярно, че времето навън работи в синхрон с Генерала и прави everything possible да принуди хората „Да не излизат!“. Обаче все пак сме в България и тук времето не е constantly disgusting като в Британия. Снежните виелици и дъждовни бури със смразяващи ветрове се редуват с приятни слънчеви дни. Често тези неща се случват в рамките само на една седмица, но пак е хубаво. Така и при един от първите пъти, в които пролетта дойде тази година( а това се случи около 80 пъти), аз направих последното си засега пътешествие за печато от 100-те обекта.

Именно за последния си печат искам да ви разкажа, mate. Макар и да е най-пресен, вече мина толкова време, от този trip че спомените ми взеха да избледняват като декларация от работодател на таблото на автомобил, чакащ в задръстването на АМ Тракия“.

А пътешествието беше amazing! В рамките само на 1 ден, успяхме да посетим цялата гама от туристически забавления, които предлага България. At first планът ни не беше толкова ambitious – исках просто да посетя курорта Боровец. Много се бях надъхал, защото наскоро прочетох прекрасния роман на Милен Русков „Чамкория“, в който actually не се разказва толкова много за самия Боровец (Чамкория е старото име на Боровец), но страхотно предава духа на този исторически период, през който това райско кътче е станало популярно не само в България, но и из цяла Европа.

Actually Боровец е първият туристически курорт не само в България, но и е първият зимен курорт на Балканите. Ако сте чели някои от историите ми досега сигурно сте забелязали, че доста неща, за които говоря са „първите на Балаканите“. Sometimes, се чудя с какво по дяволите се знимават другите държави в региона, докато българите създават разни unique неща. Whatever, говорех за Боровец. От my point of view локацията на Боровец е като в приказка – през 9 планини в 10-та, през 9 гори в 10-та. Не, че владенията ми в „Овча купел“ не се намират на 75 километра от лифта „Мартинови бараки“, но докато стигнеш дотам трябва да минеш Витоша, Плана also безброй букови, дъбови и борови гори и най-накрая да изкачиш Рила.

Най-голямото препятствие до Боровец, обаче не е митичен дракон, който трябва да посечеш с меча, за да стигнеш до върха или пък скрит в храстите пост на КАТ чиито радар трябва да занулиш с 50лв. „за кафе“. Най-голямото препятствие mate  се нарича язовир Искър. Аз го знам от майтапите на съседите като „Софийското море“, но винаги съм си мислел, че това му прозвище е по-скоро резултат от лошата регулировка на градусите в домашната ракия, с която те постоянно се черпят. When I sаw it for first time, обаче наистина си поммислих, че е море. Докато караш по извиващия се планински път и suddenly измежду високите борове се отваря прозорец, който ти показва прекрасна гледка към язовира. Той е толкова далеч, че на моменти отсрещния му бряг е barely visible и наистина можеш да се заблудиш, че си стигнал брега на някое море.

Нямаше как да не се отбием на разходка край брега на язовир Искър. Actually, много е трудно, когато човек е там въобще да му се прииска да ходи някъде другаде. Според мен безброй trips до Боровец са били провалени именно, защото по пътя натам хората са попадали в плен на красотата на язовир Искър.

Ние спряхме в местността „Щъркелово гнездо“. Никакво гнездо не видях, нито пък щъркел (тогава тъкмо бяхме сложили мартениците), но пък спряхме да пием кафе в един ресторант с unbelievable view. Имаше изградена тераса, на която през ляото се слагат шезлонги, а по брега вече бяха накацали безброй рибари. Absolutely seaside-like, мейт! Даже барманът в ресторанта беше с бяла брада и капитанска шапка. Цените, пък си бяха направо като за ресторант на първа линия в Приморско в средата на август. Later ми разказаха, че по крайбрежието нататък има доста ресторанти, бунгала и дори къмпинг за каравани. През лятото хората доста често плуват в язовира, въпреки че официално е забранено, защото няма спасители. В язовир Искър доста хора си карат моторните лодки и джетовете, освен това водата, която пием идва от същото място. In other words язовирът е извор на всичко, от което може да има нужда човек.

Нашата цел обаче беше Чамкория a.k.a. Боровец. Курортът се е зародил още в края на XIXв., когато княз Фердинанд построява там своя дворец „Царска Бистрица“. Много заможни българи също си правят летни къщи за отдих, а местността става популярна за разходки сред софиянци. Actually първата вила в Боровец е на известния генерал Петър Тантилов, но тъй или иначе уникалния царски дворец е този, който придава чар и изисканост на местността през онези времена.

The funny thing is, че в началото софиянци са ходели в Чамкория на почивка през лятото, когато в София е жега, а там край вековните рилски гори е било приятно и прохладно. Едва през 60-те и 70-те години на XXв. курортът се оформя като зимна дестинция, когато тук за пръв път са започнали да се организират ски-състезания.  През годините Боровец е бил домакин на 2 Световни и 12 Европейски първенства по ски алпийски дисциплини, а лифтовете и пистите стават безброй. Построени са много хотели, почивни станции и атракциони.

През последните години Банско измества Боровец като топ-дестинация за ски туризъм в България, но рилския курорт си остава по-изисканото място, заради голямата си история.  If I can make сравнение с морските курорти, Банско е като Слънчев бряг – много популярно презастроено и тъпкано с чужденци, а Боровец е като Златни пясъци, по-архаично, не толкова модерно сред туристите, но с повече традиция и история.

Well, така си мислех аз докато не пристигнахме в центъра на Боровец. Look mate, мисля, че already съм споменавал, но аз не съм скиор, нито пък съпругата ми Добромира. Ние не посетихме Боровец, заради спорта, тъй че няма как да ви дам оценка за дължината на пистите, завоите, цените на картите за лифт или качеството на снежната покривка. Качихме се до Боровец, заради разходката сред природата и привлекателния дух на район, за който само бях чел дотогава. That’s why не останах много доволен.

Наистина мястото е по-красиво от Банско. Сградите с остри покриви в алпийски стил придават някакъв романтичен и old school дух на курорта. Дори гигантския бетонен соц хотел в центъра се вписва в обстановката. Обаче англичаните, mate! Не ме разбирайте погрешно, аз самият идвам от онзи мъглив остров оттатък Ламанша, но една от причините да харесвам това да живея в чужбина е exactly, че само аз съм чужденеца сред хора от други култури. Ако искам да бъда заобиколен от бледи, луничави кресливи семейства търкалящи кенове с бира навсякъде след себе си ще си стоя в UK. In other hand в наши дни в Лондон е по-лесно да срещнеш човек с тюрбан, откокото ginger с лунички по лицето, но това е друга тема.

Well чуждите туристи ми дойдоха too much. Както и облаците пушек от скарите на ресторантчетата, цъфнали на самата писта. Actually, ние също направихме грешката да седнем в едно от тях. Едно нещо съм научил в пътуванията ми из българските tourist places, да не се храня в ресторантите, които са разположени на топ местата. Храната задължително е overpriced, което е обяснимо заради локацията, но пък каеството й почти винаги е low level. Сякаш собствениците разчитат, че само локацията ще им напълни масите и не ги бърка да сервират всякакви шитни на клиентите си. Е, след като се опитахме да обядваме в подножието на пистата, не се насладихме на гледката и на природата заради пушека от BBQ-то, който ни бе обгърнал, платихме солено и останахме гладни.

По-лошото е, че не успяхме да посетим „Царска Бистрица“, който е най-голямата историческа забележителност в района. Дворецът, построен в уникален възрожденски стил, обграден с прекрасен парк, пълен с ловни трофеи и historic експонати (като персийски килим подарен на Царица Елеонора от Шаха на Иран) и в който even има стая обзаведена като корабна каюта бил отворен за посетители 4 дни в седмицата. Of course, ние не уцелихме нито един от тях.

Печатите за книжката с туристическите обекти си взехме от Самоков. Това е най-близкият град до Боровец. Градът е известен с металургичната си индустрия ( нещо като Sheffield само че красив), actually името му идва от оглеми ковашки машини „самокови“ с парни чукове, които били първите в страната. Та в българския Шефийлд обектите с печат са два – Историческия музей и Девическия манастир. Избрахме манастира of course, артефакти можеш да видиш във всеки музей, но девиците в наше време са истинска находка.

Well, не беше това, което си представях. Манастирът се намира между къщите в един от кварталите на града и спокойно можеш да го подминеш, ако нямаш GPS. Вътре не само, че нямаше пукната девица, ами и уцелихме някакъв свещеник, който беше по средата на литургията и въобще не се интересуваше от bloody туристи като нас. Направихме едно кръгче в двора ( поредното място, на което има табела, че някога там се е крил Васил Левски) не намерихме absolutely никого, който да ни удари печат или поне да ни изгони оттам. Затова се отправихме към местния музей, където само се сдобихме с печат и марка и отпрашихме по красивия планински път обратно към София.

I know, Боровец не е точно романтичното място, което си представях от това, което съм чел. Но пак е прекрасно. Пътят дотам покрай язовир Искър пък е stunning. Спомените ми от тази екскурзия са страхотни. Не само, защото това беше последния ни trip преди пандемията, но и когато bloody коронавирус най-сетне изчезне, този маршрут вероятно ще е един от първите, по които отново ще се отправим на път.

 

PS.

Вижте, от кои други места имам печати на Фейсбук-страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec/

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.