Патриотично ми е mates,

Миналата седмица беше Деня на независимостта на България и още ми е развълнувано. Както знаете аз не съм оттук и (ако питате Борис Джонсън) съм за малко. Отскоро съм българин, но пък за сметка на това all my life преди това съм бил британец. При нас в UK освен Bank Holidays и рождения ден на Кралицата други national празници си нямаме. Затова и се поинтересувах от това какво точно празнувате на Independence day.

Прочетох Манифеста за независимостта на България. Четох за омразния Берлински договор, четох за княз Фердинанд, за това, че е първият монарх в света летял със самолет. Най-вече, обаче за това, че провъзглавсява независимостта на България. С този акт най-сетне се слага край на bloody Берлински договор, пали се фитила на “Бурето с барут на Европа” (както са наричали Балаканите именно заради несправедливите клаузи в Берлинския договор) и се дава старт на поредица от събития довели до World War One.

Не знам дали знаете, но цялата работа с Независимостта идва заради БДЖ. Или както се е наричала тогава Железницата на Барон Хирш. Като цяло икономиката на България е била задушена, защото тя не е имала право да подписва международни договори, а като територия (макар и суверенна) на Османската империя са важели многото Режими на капитулация. Това са exclusive договори с най-мощните държави, според които те могат да си търгуват тук без да плащат данъци и без законодателството да важи за техни поданици. Най-брутална е била работата с основния asset на България -железницата, по която се движи Ориент експрес. Тя не само, че е собственост на чужда компания, ами и условията, при които работят българите в нея са били нечовешки. В един момент на хората и на government им писва и национализират железницата. Символично целият акт на неподчинение става, когато Царя и членове на правителството се качват на влака от Русе и тръгват за Велико Търново. Именно в Царския влак е написан манифеста. Когато стигат в Старата столица, пък Фердинанд прочита манифеста под бурните овации на събралия се народ. Glorious times, не ще и дума!

Поради цялата ми excitement от тия събития и аз реших да започна поредното ми journey из славните български земи именно от Старата столица. Въпреки настояването на моята любима Добромира да прекараме поне този дълъг weekend (втори в рамките на месец) в Гърция „като нормалните българи“, аз бях непреклонен – ще почетем славната българска история. Какъв по-добър начин да го сторим като посетим първите столици на древната ми нова родина – Плиска и Преслав. What a good luck, че и двете се намират на 160км. от велико Търново, където бяхме установили нашия базов лагер за тази expedition.

До Плиска се стига за около 2 часа с кола. Дори по-малко, ако знаеш къде са камерите на КАТ. Well, аз не ги знаех, все пак съм bloody чужденец! Два фиша и един рушвет ( за кафе) по-късно бяхме в Национален историко-археологически резерват „Плиска“. Тук, mate е първата столица на България, основана през 681г. Нито една от държавите в днешна Европа не е съществувала тогава. По това време Светите земи тъкмо са били завладени от последователите на една наскоро създадена религия наречена Ислям. В Китай е започвала да управлява могъщата династия Тан, при която държавата е достигнала разцвета си (започнали са да правят първите книжни пари). По това време в Америка Маите строят един от най-красивите си градове – Пеленке. А във Великобритания, римляните тъкмо са се изтеглили, а викингите още не са я завладели. По това време в славната ми родина има 7 different кралства и вероятно някъде в този период е царувал (ако въобще е съществувал) Крал Артур. На фона на всички тези събития Плиска е бил един от най-гигантските градове в Европа с площ около 23,3 кв. км., защитен от три отбранителни пояса- земен ров, каменни стени високи 12м и тухлени укрепления около двореца.

За съжаление няма как да разберете всички тези неща, докато се разхождате в Плиска. As you can see, към момента останките от този могъщ някога град, представляват няколко реда каменни блокове изкопани и консервирани от археолозите. Дори митичната Базилика на около километър от Плиска, в която са покръстени българите и вероятно учениците на Кирил и Методий там са редактирали славянската азбука, не изглежда особено впечатляващо. Възстановени са част от стените на Базиликата, но изглеждат като random кооперация в Манастирски ливади. Also, митичният минерален извор, който тече в самата базилика е циментиран като кладенец и отгоре му има залепена бележка „Моля, не пийте от водата“.

The truth is, че дори и това е можело да остане тайна за нас, ако не е бил известният чешки археолог Карел Шкорпил. В началото на миналия век this dude е бил толкова убеден, че може да намери древната столица на българите, че се е изпокарал с всички тогавашни учени и е организирал разкопки в шубраците, които открил след собствените си изчисления базирани на стари надписи. Also този mate е намерил време да участва в съдаването на първия футболен клуб у нас, който като всички яки неща of course се е намирал във Варна. Днес Шкорпил е един от най-бележитите българи, макар и не по рождение ( не знам дали ви напомня за някого), а гробът му е в самия комплекс Плиска, точно до музея. By the way в музея освен печат от 100-те туристически обекта, можете да видите и иннтересни артефакти, като например средновековна игра на дама.

След Плиска, минахме през Каспичан, което беше причина( I don’t know why) няколко пъти да опровергавам Додо, че нямам баба в този град. На въпросите ми защо твърди, че тук е родното място наmay granny получих само подигравателен laugh. Така в игри и закачаки (на мой гръб of course) стигнахме до Велики Преслав.

Това е втората столица на България. Най-великият владетел на държавата Цар Симеон I я премества тук . Мястото е доста по clever подбрано. От едната страна тече река, от другата има високи хълмове, а точно срещу него е пътят, който води към прословутия Върбишки проход. Градът е бил typical Средновековна столица, забележителното в него са многото находки, които са показателни за културния разцвет на България по това време наречено неслучайно Златен век.

Иначе останските не са особено impressive. В Преслав има малко повече запазени каменни стени и доста повече зидария от съвременни майстори-възстановчици. Част от reconstructed крепостни стени изглеждат добре, но когато се качиш на някоя кула трябва да внимаваш да не се набодеш на стърчащата арматура. Тук за разлика от Плиска можеш да прекараш повече време за разходка. Заради nature красоти можеш поне един час да загубиш. А ако си направиш пикник можеш и повече, but that’s not the point.

Музеят във Велики Преслав е also велик. Макар и да се намира далеч от двореца, на път за града, този музей има доста богата колекция от антики. Най-впечатляващото, обаче са макетите на древния град. Най-сетне успях визуално да се уверя колко impressive е била столицата на България при Златния век.

Иначе самият град Преслав, имаше вид на отдавна завладян от чужд на българите етнос, if you know what I mean. Не се амбицирахме да търсим подходяща кръчма, тъй като бяхме хапнали по път, а и обикалянето по камънаци ни беше изтощило. Затова седнахме в едно относително приятно кафене в центъра на града пихме по бира (или шоколадово фрапучино в случая на Додо WTF?!) и се отправихме по дългия път към дома.

Хич не съм съгласен, ако си мислите, че да посетиш Плиска и Преслав е waste of time. Да, останките от тези славни градове не са особено впечатляващи, обаче come on! Вие, можете ли да се похвалите, че сте били там където е било онова историческо party, на което Хан Крум е пил вино от позлатения череп на император Никифор. Well, I can.

PS

If I have to be honest, при това пътуване посетихме още едно pretty nice място, но за него ще ви разкажа другия път. Дотогава следте за update на Фейсбук страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec/

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Британския бежанец: С деца на музей

Аз Конан Дъфи, британец по рождение и българин по паспорт най-сетне се почувствах у дома си тук в София, по-специално в „Овча купел“.

Британския бежанец: Как да се измъкнеш от убийство

Hello suspects,

Не аз не съм сър Артър Конан Дойл. Аз съм просто Конан. Конан Дъфи от Лондон или Кънчо Бежанеца, както ме наричат съседите от блока ми в Овча Купел. Не съм някакъв criminal mastermind, а съм скромен travel guide из българските забележителности. Откакто се преселих тук се опитвам да опозная новата си родина като обикалям из местните азбележителности и описвам my adventures.

Британският бежанец: Баш майстори

Дал Бог добро mate,

Вие, хората, които четете рубриката ми в този сайт, както и незнайните читатели на приключенията ми, които ги научават от няколко други сайта, копитащи текстовете ми (be my guests), плюс всичките 697 fans на страницата ми във Фейсбук, заедно с my neighbors от блока ми в кв. „Овча купел“ и братовчедите на Додо от Горна Оряховица (неясно колко на брой), знаете че my name is Конан Дъфи. Британец по рождение, българин по съдба. Обикалям забележителностите в новата ми родина България, събирам печати от 100-те национални туристически обекта и ви разказвам тук нещата, които ме впечатляват.