Британският бежанец:  Как да изтеглиш ипотечен кредит

Британският бежанец: Как да изтеглиш ипотечен кредит

Warning!

Това не е поредната ми история за пътешествие до някой от 100-те национални туристически обекта. Това е много dramatic история за пътешествия из държавната администрация.

Опитвам се да гледам на това преживяване като един особен вид мозаохистичен туризъм, защото чрез него отново неспокойната ми британкса душа успя да опознае особеностите на българския национален бит и култура. Also, пак получих печат, при това не само един ами много (ама мноого) печати. That’s why, ако искате да прочетете идея къде да прекарате следващия си weekend този текст не е подходяща inspiration. Но, ако някога ви се наложи да изтеглите ипотечен кредит, преживяванията на покорния ви слуга Конан Дъфи, роден в London и имигрант в София, могат да ви бъдат полезни, а също така и смешни. Все пак хората обичат да сесмеят на чуждите несгоди. Didn’t they?

Всичко започна много невинно, когато extremely симпатичната ми лична банкерка успя да ме убеди, че сега е най-подходящия момент да рефинансирам ипотечния си кредит при доста по-изгодни условия. В момента, по думите на Лили лихвите са рекордно ниски, а това няма да продължи дълго. Причината е, че пандемията на COVID-19 , а също така и ценовата война между САЩ и Саудитска Арабия, която води до рекорден спад в цените на петрола( не и според българските бензиностанции of course), съвсем скоро ще доведат до рецесия и нова Световна икономическа криза. А, това mates е равно на спад в цените на имотите и увеличаване на лихвите по кредитите на банките.

Аз за щастие съм си купил апартамент, но когато Лили провери условията по кредита ми it turned out, че доверчивата ми британска персона е подписала при много неизгодни условия с направо „обирджийски“ лихви. It is strange because кредита си го изтеглих преди по-малко от 2 години, когато лихвите пак бяха ниски, а условията ми ги уговори същата тази Лили, която сега с много притеснено изражение ми съобщи, че в момента банката буквално ме ограбва.

Well, аз съвсем скоро ще ставам баща, затова се старя да съм по-отговорен към личните си финанси. Затова разгледах офертата, която Лили ми предлага, реших, че ще тегля нов кредит и получих от моята банкерка нещо един лист с необходимите документи, които трябва да извадя за случая. Този лист mates, се оказа моята карта за пътешествия из държавната администрация. Нещо като пътеводител на галактическия кредитоискател, пиратска карта с маршрута към трезора на банката, Guide за пътешествия по 7-те чудеса на българската държавна администрация.

Но да караме поред:

Кадастрална схема

Звучи лесно. Изважда се от Агенцията по геодезия, картография и кадастър в намиращия се nearby кв. „Павлово“. Необходими са ти смао личните документи и Нотариалния акт, който аз anyway притежавам. Firstly, е много важно да успеете да паркирате някъде около сградата. Защото, в кв. Павлово (този динамичен и бързо развиващ се според real estate brokers квартал) има 2 неща – жилищни кооперации и новостроящи се жилищни кооперации. Accordingly по тесните улички в квартала има милиони паркирани коли. Аз, обаче съм стар софийски driver, цели два пъти съм успявал да паркирам в Студентски град (при това само единият път се разплаках) , а един път колата ми прекара 3 часа в кв. Редута без да й счупят нито една чистачка. След паркирането, обаче предстои hardest challenge – да намериш от къде се влиза в сградата. Агенцията по кадастър, mate е голяма и хубава сграда с просторен централен вход. Този вход е забранен за граждани, а отпред се мъдри метална табела с нарисувана карта къде е входа за клиенти и grumpy чичо охранител. Both of them са безполезни. Когато питаш охранителя откъде входа, той се подхилква и казва: „има си карта“. Когато погледнеш картата осъзнаваш, че схемата на сградата няма нищо общо с реалността и е totally сгрешена. When you кажеш на чичото с яке с надпис „security”, „ама картата е грешна“, той още повече се ухилва и оговаря: „Знам“. И тогава се връщаш на starting point:

- ОК, откъде да вляза тогава?“.

- Има си карта.

- Ама картата е грешна!

- Знам.

- Е, как да разбера тогава оъкде се влиза.

- Има си карта.

- Но нали картата е грешна.

- Знам.

Опитах се да му припомня, че в първия кръг на Ада, според Данте изпращат точно хора като него – такива, които са виждали, че се извъшрват грехове, но нищо не са правили по въпроса. И така увлечен в препратки от ренесансовата литература, миг преди да ударя човека с юмрук в лицето, видях група хора носещи папки с документи, да завиват зад ъгъла. Така mate, намерих входа. Вътре вече беше лесното. Отидох до автомата да си изтегля билетче – той не работеше, случаен минувач ми каза, на кое гише да се наредя, платих си таксата и ми казаха след 3 дни да дойда пак. I tried to explain на човека зад гишето, че картата, която са нарисували пред входа на сграда е грешна и е срамно, че институцията, която прави карти е направила грешна карта на собствената си сграда. Човекът зад гишето ми каза, че това не е негова работа. Реших да му спестя Данте и се отправя към следващата location.

Удостоверение от НАП

Пред НАП се сблъсках с мерките на the Government срещу коронавируса. Когато стигнах пред вгода на сградата навън имаше опашка от 20-ина души. А, отстрани няколко лелки пушеха и си тръскаха фасовете в саксиите. След като първо получих потвърждение, че работят тук, ги попиташ защо всички тези хора са отвън, а чиновничките ми отговориха, че заради коронавируса в сградата се допуска смао по 1 човек. Сградата, mate е на два етажа и освен НАП, там е общинската администрация, „Социалния грижи“ и Бог знае какво още. Аз, още веднъж ги попитах наистина ли пускат само по 1 човек, при положение, че вътре има няколко различни институции. И аз ако например имам табота в НАП, трябва да изчакам някой лош родител пред мен да проведе събеседване с дежурния социален работник. Те бяха категорични, че точно така ще стане. След 10 секунди, отвътре излезе една госпожа, която попита, кой за къде е и пусна по един човек за всяка институция да влезе. Само аз бях за НАП that’s why нямах възможност да цитирам 9-тата божа заповед на лъжливите чиновнички. В НАП приключих за 2 минути. Когато не дължиш нищо на държавата и държавата няма желание да се занимава с теб.

Граждански брак

Гражданския брак mate, според българското законодателство е най-малоумното нещо, което можеш да извъшриш. I wonder как не се преследва от закона. Actually тогава може би женените хора, щяха по-лесно да се оправят с администрацията. Така де, колко наркодилъри сте виждали на опашка пред общината.

Нямаш абсолютно никакви benefits от държавата за това, че си женен, но за сметка на това трбява да извадиш so many different papers, ако си имал неблагоразумието да склкючиш граждански брак. Аз, например не мога да разбера защо притежавам свидетелство за граждански брак, на което пише, че според Столична община съм женен. И в същото време трябва да извадя Удостоверение, че съм женен от същата тази Столична община. Освен да дам 5 лева на сърдитата лелка зад гишето, която толкова се страхува от коронавируса, че освен маска и ръкавици е отворила вратичката на гишето си точно 1 сантиметър. Maybe са й казали, че коронавирусът е дебел 1,5 сантиметра и ако гишето й е отворено сма о1 см. Няма как да се зарази. I don’t know, I don’t care. Платих си таксата, казаха ми, че трябва да чакам 1 седмица и се отправих към следващото приключение.

Агенция по вписванията

Агенцията по вписванията mate, аз наричам Апендиксът на държавната администрация. Апендиксът mate, по спомените ми от часовете по biology в училище, е закърнял орган, който не изпълнява никаква функция в човешкото тяло, а се сещаш за него само ако се възпали и ти причини болка и дискомфорт. Защо смятам, че Агенцията по вписванията е апендикс, след малко. Първо да ви обясня къде се намира. Тази институция, която администрира 4 от най-важните държавни регистри, сред които Търговския и Имотния, се намира на малка вътрешноквартална улица в иначе спокойния квартал „Гео Милев“. Умът ми не го побира mate, защо в административното сърце на града където са повечето държавни институции има например фризьорски салон за подстригване на мъжки бради. На метри от преидентството има свръхлуксозен бутик, в който са изложени 3 рокли и плюшено мече за 5000$ и там взлиа средно по 1 човек на ден. А в Агенцията по вписванията, която има 60 работещи гишета се намира на място подходящо да магазин плод-зеленчук. И никакъв паркинг of course. Аз лично паркирах на паркинга за клиенти на близкия супермаркет. Къде са си оставили колите тези, които са отишли дапазаруват в магазина – not my concern. Както гласи неписания закон на Wild държавна администрация - Бърз или мъртъв.

Влизам в Агенцията по вписванията. Търся Имотен регистър ( за да си извадя Удостоверение за тежести на имота) и РИОС (Регистър на имуществените отношения на съпрузите. Трябва да си извадя поредната безумна бележка, понеже съм женен). Виждам близо 30 гишета и няколкостотин души, които чакат ред. Отивам да апарата за номерчета и виждам до него табелка, която казава, че от този апарат можеш да запазиш ред за услуги от Търговския регистър, БУЛСТАТ и РИОС. Fair enough си казвам после ще търся къде е Имотния. Натискам дисплея и виждам, че имаш опция да избереш само Търговск ирегистър и БУЛСТАТ. А къде е bloody РИОС?? Obviously чиновниците за нищо я нямат 9-тата Божа заповед.

Гише информация естествено няма. Пуснах си бележка за random услуга. Когато ми дойде реда казах на служителката, че ми трябва нещо съвсем различно от услугата, която съм заявил. Тя очевидно свикнала да върши нелогични неща, ми обясни да мина през един коридор и да отида в друго крило на сградата където „да питам как да си извадя бележка от РИОС“. Отидох, видях още няколккостотин души и същия апарат. Този път моята услуга я имаше. Пуснах си бележка, видях че има само 1чакащ за тази услуга пред мен. След 40 минути взирране в таблото нито един ноемр с кода за моята услуга не се появи и заподозрях, че не що намирисва. Използвах случая, когато една баба запита чиновничка зад гише откъде да си извади някаква друга бележка и реших и аз да се вклиня „само да попитам“ (тук гише „Информация“ има, но беше празно). Чиновничката (surprise!) любезно ми обясни, че при нея се вадят бележките, за които питам, но системата им билетчетата не работи. Whatever. Заявих услугата. Жената ми издаде Удоствоерението и ми каза, че трябва да платя 10лв. такса. Извадих банкнота, а тя ми обясни, че трябва да отида в банката, която е надолу по улицата и да платя по банков път и отново да се наредя на опашка тук, за да й дам разписката. „Няма ли друг начин?“ попитах аз. „Можете да платите на място при мен с карта“, отвърна жената и спаси едни британски живот.

Платих, благодарих и потеглих да търся Имотния регистър. Оказа се, че се намира в трето крило на сградата, където има още 25 гишета и няма „Информация“. Намерих си услугата на апарата, пуснах си билетче с номер и се наредих на опашката. На билетчето пишеше, че за ъщата услуга пред мен има 56 чакащи. Докато пресмятах дали ще имам нужда от палатка или ще ми е достатъчно само походно легло, докато ми дойде реда, някаква прекрасна stranger lady попита дали някой й иска номерчето, защото тя се отказва да чака. Оказа се за същата услуга като моята, помолих й се и тя ми го подари. Имах на разположение близо 1 час да се радвам на късмета си, че съм успял да се преместя по-напред в листа на чакащите. Когато ми дойде реда, прекрасната ми британска усмивка беше смразена от госпожата на гишето с въпроса: „Имате ли попълнена бланка“. Ами, нямам. Откдъде да знам, че трябва да имам. Искам bloody удостоверение за тежести, питам откъде да го извадя, идвам тук, тегля си номерче за тази услуга и чакам да си я поръчам. Откъде по дяволите да знам ,че трябва да попълвам нещо, след като още не ми е дошъл реда?! Върнах се да си везема бланка и да я попълня. През това време ми дойде реда по оригиналното ми билетче. Подадох бланката с тържествуващ вид и победоносно обясних, че ще платя такста с карта.

Поискаха ми предишният нотариален акт на апартамента. Предишният, mate! Този, които предишният собственик е извадил при покупката на имота от по-предишния собственик. Откъде мога да имам нотариалния акт на предишния собственик, по дяволите? Имало го в архива на Имотния регистър. В същата сграда един етаж, по-долу с още 10 гишета и друг апарат за bloody билетчета и още една такса за препис.

Do you understand mate. Имаш Агенция по вписванията, в която има съдия по вписванията. Този съдия ти му плащаш да ти провери дали имотът ти е вписан по някакви сделки през годините. Ти трябва да си намериш всички документи по имота през годините от всички предишни собственици. Съдията пази копия от тези документи в архива, но не ги чете. Може да ти ги продаде и след като си ги купиш от него да му платиш да ти ги прочете.

Всички тези документи в Агенцията по вписванията са подписвани пред нотариус. Нотариусът в същност е този, който те праща в Агенцията по вписванията, за да извадиш историята на имота, тоест всички документи подписани пред нотариус.

In other words нотариусът те кара да провериш дали той си е свършил работата. А съдията, който го проверява те кара да намериш докумените, които самият той трябва да пази.

А, хората се притесняват, че коронавирусът бил опасен за здравето.


PS.

Утре отивам пак в Агенцията по вписванията. Взел съм си палатка, кибрит и консерва със сардини. If you want to know дали ще успея да звърша това опасно journey следете страницата ми във Фейсбук:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec/

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.