It has been a while, guys.

Ако случайно сте забравили името ми е Конан Дъфи и съм natural born британец, преселил се в България. Благодаря и се извинявам на всички, които следят рубриката ми и през цялата минала седмица ми писаха притеснени дали всичко е наред, понеже съм пропуснал да напиша седмичния си разказ за приключенията ми в новата ми родина.  There were some personal issues. Няма да ви отегчавам с подробности, но obviously трябва да посоча слона в стаята – не, нямам коронавирус. Здрав съм, седя си в къщи, имам маска (контрабанден внос от Китай), ръкавици и дезинфектант домашно произведен в мазето на съседа Бате Милко от 7-ми етаж. Не знам дали този дезинфектант мори Covid-19, обаче под негово въздействие киселите краставички изчезват със скоростта на тоалетна хартия в хипермакрет. Also, откакто Бате Милко го ползва, кварталния пияница Стоянчо редовно се появява да ближе дръжката на входната му врата. А, Стоянчо е естет, едно време е бил инспектор в ХЕИ, така че definitely е опитвал много различни видове алкохол.

Мисълта ми беше, че и аз като вас си седя у дома, спазвам забраните за десоциализация и не мога for sure да пътувам до нито един от 100-те национални туристически обекта, за да взема печат. Не, че няма какво да ви разказвам. Определено имам интересни преживявания, като например онзи ден, когато трябваше да купя тоалетна хартия, тъй като в къщи свърши.  Да си купиш these days тоалетна хартия mate, е сравнимо с това да изкачиш Еверест, чисто гол върху раменете на 80-годишна бабичка. In other words, изисква страшни усилия и в същото време трябва много да те е срам от това, което правиш.

Можех (actually може би друг път ще го направя) да ви напиша и наръчник за безопасни карантинни разходки около София, които няма да разочароват гологлавия генерал от телевизията.

Обаче истината е mate, че отвсякъде ни занимават само с коронавируса. Безброй умници в интернет разсъждават над странния случай с тоалетната хартия. Also от новинарските емисии не спират да обясняват къде е забранено да ходиш, кога, с кого и кои хора не спазват забраната. Затова enough за този bloody коронавирус.

Искам да Ви разказвам за места, които съм посетил и пътуванията ми там се ме карали да се чувствам истински щастлив. Спомените ми за тези пътешествия ме карат да преживявам по-леко изолацията в къщи и това ужасно време навън.

Искам да ви разказвам за Италия, mate! Искам да ви разкажа за първия път, когато посетих Рим. Как се разходих в Стария град(however в Рим целия град е Стария град). Как зяпах красивите италианки разхождащи се по Испанските стълби. Как ядох gelato в една от прекрасните малки сладакрнички около фонтана Ди Треви. Как ме измамиха пред Колизеума и как първото, което направих когато влязох вътре е да проттегна ръка с щръкнал палец и бавно да обърна палеца надолу (If you know what I mean). Искам да ви разкажа спомените си от Вила „Боргезе“ и как пих гадна италианска бира на съпалата пред Пантеона (actually имам теория защо бирата в Италия sucks. Според мен италианците са развили до такова съвършенство умението да се наслаждават от приятното слънчево време сред красиви места навън, че просто...well просто нямат нужда от бира). If I have to be honest точно пред Панетона в Рим (а може би и на Белоградчишките скали) съм се чувствал като малка частица от човешката цивилизация.

Искам също да ви разкажа за музеите на Ватикана. Look mates, наистина не помня много ясно Сикстинската капела, но прекрасно си спомням удоволствието да спреш за почивка в някоя от градините на Ватикана. Това probably е единствения музей в света, в който можеш да разгледаш безценни произведения на изкуството и едновременно с това да си направиш пикник сред природата.

В Италия, обаче си спомням и прекрасните залези над Венеция. Не мога да ви опиша прекрасните плажове на тиренското крайбрежие. Няма да забравя и stunning view от Амалфи и как плащах 7 евро на час за паркинг, за да катеря 2 часа стълби и да видя на живо пейзажа на една от най-популярните картички в света – брега на Позитано.

Бих искал да ви разкажа още и за пазарчетата на Неапол, за къщите в Арбелобело, за прозорците с дървени капаци и крещящите си през терасите сицилианки. Или за това как във Фоджия ме изгониха от една пицария, because имах неблагоразумието да поискам catchup.

Искам много да ви разказвам за Италия mate. Искам и вие да ми разказвате и да преживеете тези страхотни спомени, които имам аз от тази държава. Бил съм в Италия 5 или 6 пъти и първото място, до което искам да пътувам след като мине тази драма с коронавируса пак е Италия.

Well, ето че все пак се върнахме на темата за коронавируса. Искам да ви кажа, че не се притеснявам за италианците. Те са успели да запазят непокътнати тоалетни по 2000г., та един китайски вирус ли ще им се опре. За България също не се притеснявам. Освен, че си имаме готин генерал-професор, който да ни пази, ние самите сме very careful народ. Не случайно тук чух поговорката: „Българинът най-много се страхува да не настине и да не се мине“.

Повече ме е страх в какво още се превърне обществото ни след тази епидемия. I’m not sure дали сте се замисляли, но през последните години света си отгледа едно цяло поколение от хора, за които е нещо естествено да пътуват до чужда държава за weekend-а, а лятната си отпуска да я прекарат на друг континент.

Свободното движение на хора и стоки е едно от най-висшите достижения на съвременната ни цивилизация (след като лекарстовото срещу коронавирус obviously не е).

Един български поет е написал някога, че „Човекът е човек, когато е на път“. Well, контекстът в поемата е съвсем различен и ако Пеньо Пенев е знаел, че творбите му един ден ще станат клишета в средите на квинтесенцията на продуктите на турбо-капитализма, а именно Instagram influencers, сигурно е щял да изгълта веронала още преди да ги напише. 

По един или друг начин, обаче поетът е бил прав – travelling е нормалното състояние на човешката душа. И thanks to пътуванията ми и спомените от тях, аз например не се побърках прз последните 2 седмици.

А дали след епидемията светът ще остане такъв, easy to explore, какъвто беше досега, предстои да видим. Аз лично нямам търпение.

PS. Ако все пак предпочитате да прочетете съвет за безопасни разходики по време на пандемия, следете Фейсбук страницата ми.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Пикник по време на пандемия

Hi guys

Дойде дългоочакваният момент, в който да ви разкрия perfect place за разходка сред природата по време на пандемия от коронавирус в София. При това напълно законна и без да се притеснявате, че може да ви глобят или even worse – гологлавия генерал, който денонощно гледамте по телевизията да се възмути от вашето неспазване на любимата му заповед: „Да не излиза!“

Британския бежанец: И коронавирусът не успя да завладее Шипка

Hallo приятели,

За 37-ми път ви съобащавам, че името ми е Конан Дъфи и сън имигрант от Великобритания, който обикаля забележителностите в новата си родина България и описва приключенията си тук. Well, this time за първи път смятам да ви разкажа как не отидох на някое интересно място. Yes, you are right имам предвид връх Шипка.