Професорите с 300 часа лекции или вземат по-малка заплата (ВИДЕО)

Професорите с 300 часа лекции или вземат по-малка заплата (ВИДЕО)

Поне 300 часа часа лекции годишно трябва да имат преподавателите в университетите, а ако нормата не е изпълнена, ще вземат по-малка заплата. Това предвижда споразумението на образователното министерство с ръководителите на Съвета на ректорите на висшите училища, Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ и синдикат „Висше образование“ – КТ „Подкрепа“.

В него е посочено, че вузовете трябва да въведат правило, според което основната работна заплата на членовете на академичния състав се получава пропорционално на продължителността на работното време и изпълнената преподавателска заетост (аудиторна и извънаудиторна). „Заплатите ще се получават пропорционално на изпълнената норма”, заяви образователният министър Красимир Вълчев, който посочи, че бил изненадан, че имало преподаватели, които получавали заплата без да имат часове. Изключение в нормата от 300 часа е възможно само за изследователските университети, където тя може да бъде по-малка.

Образователният министър заяви, че следващите години най-важното е системата на висшето образование да бъде обезпечена с кадри и най-добрите студенти да стават преподаватели. Един от начините за това е регламентирането на минимална заплата за асистентите в университетите. От МОН предложиха тя да е в размер на 1300 лв. като размерът на месечното възнаграждение предстои да бъде одобрен. Председателят на Националния браншов синдикат „Висше образование и наука“ – КНСБ Лили Вълчев уточни, че минималната заплата за асистент не била на база на учителската, а на необходимия минимум за живот след удръжките. В споразумението е заложено и минимално месечно възнаграждение и за всички останали длъжности - „главен асистент“ ще взема 1400 лв, „доцент“ - 1500 лв, „професор“ - 1600. Бонусите във възнагражденията за академиците с научна степен „доктор“ или „доктор на науките“ пък ще зависят само от постиженията им от съответната година. Споразумението предвижда и оптимизация на академичния състав. Ректорите трябва да прекратят договорите на всички над 68 години, а тези между 65 и 68 години да не бъдат повече от 5% от всички преподаватели.

Според образователният министър системата на висшето образование е натрупала репутационен проблем, заради масовизацията на приема, нерационалното търсене на специалности заради самата диплома. „Висшите училища отговориха с предлагане и в резултат на това започнаха да се конкурират със занижаване на изискванията, за да има конкуренция. Това е доведе до учене от сесия на сесия и изпит на изпит. Следващата година най-важна ще е репутацията на висшето образование”, подчерта Вълчев. Председател на Съвета на ректорите и ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. дфн Анастас Герджиков посочи, че не във всички висши училища има проблеми, но репутацията на всички тях се определя от 1-2 университета.
За да подобрят учебния процес, университетите трябва да увеличат текущите задачи на студентите, лабораторната им заетост. „Висшите училища всяка седмица ще трябва да възлагат проекти и задачи на студентите.”, подчерта министърът. Броят на бакалавърските и магистърските програми също трябва да бъде редуциран.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.