Има теми, за които си мислим, че няма как да има две мнения по въпроса. Не защото сме попили от модерното либерално-болшевишко поведение. 

Ако има ценност, която обединява европейската цивилизация, това е човешкият живот. Точно затова в континенталното право, за разлика от американското, по подразбиране най-тежката присъда е за убийство с особена жестокост и по мъчителен за жертвата начин. Това е причината от Европа да тръгват всички осъждания на геноцид, независимо дали става въпрос за холокост, военни действия или етнически прочиствания. Сицилианският касапин Тото Рийна поиска да умре в дома си от рак вместо в затворническата болница. Знаете ли каква беше реакцията на италианците? В един глас попитаха къде са достойнството и правата на неговите жертви.

Същото се питат в момента българите след новината, че австралиецът Джок Полфрийман, заклал студента Андрей Монов, ще излезе на свобода 6 години и половина по-рано. Пускането му се случва след многократни опити от Българския хелзинкски комитет. Все пак това са хората, които го номинираха в класацията си за „Човек на годината“. Забележете думата „човек“. И ако е възможно ситуацията да бъде още по-абсурдна, възможността да бъде освободен е прокарана не от някой друг, а от министър на правосъдието. На правосъдието, не на грантовете.

Ако перифразираме Вапцаров, Полфрийман наистина е влязъл в затвора и е попаднал на хора. Правилните – БХК, Христо Иванов и Калин Калпакчиев. Това са хора, които твърдят, че се борят за демокрация, и привидно издигат справедливостта в култ. Все пак почти няма протест с тема „правосъдие“, който да не е яхнат от този кръг приятели на човека. Това ли са техните разбирания за справедливост? Или за демокрация? Защото последното буквално означава „управление на народа“. Видно от реакцията на всички, народът не приема подобна „справедливост“. Та това демокрация ли е, пак да питам?!

Мотивите на Калин Калпакчиев – друг виден „демократ“, да пусне Полфрийман, са също силно впечатляващи. Цинично е основният аргумент да бъде създаването на НПО в затвора. Нали знаете, че държавата плаща 2 - 3 млн. лева от нашите пари на година за всички дела, които въпросните „граждански“ организации подбуждат? Все пак получават проценти – като адвокати, консултанти, анализатори... Хубавото е правата да се защитават, но да попитаме като италианците – къде са нашите права?

И докато в една съдебна зала някой решава да освободи доказан убиец, защото е добър човек, пред Съдебната палата, родители, чийто живот е приключил с този на децата им, събират подписи. За отпадане на облекчените присъди за убийци. Да няма как някой Полфрийман да получи присъда като за кражба, само защото си е признал. Или защото бил добър човек.

Случайност? Това ли ви е справедливостта? Или демокрацията? Браво, Г-не!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Лотария „Стипендия“

Всяка година след средата на октомври около канцелариите на университетите се струпват различни групички студентие. Причина за това е желанието им да си пробват късмета за стипендия. След като няколко дни са обикаляли за бележки за доходи и са смятали по всевъзможни формули бала, с който ще участват в класирането, е ред да подадат документи и да чакат заветните резултати.

Не ставаме за пример!

Не ставаме за пример, каквото и да си говорим, колкото и да ни се иска, си оставаме на нивото, на което се знаем. Причината е една и тя се корени дълбоко в нашата народопсихология.

“Безплатен” влак към забвението

Любимият номер на псевдобореца за чиста природа Тома Белев, когато избълва поредната наглост и придизвика обществения гняв, е да прехвърли вината от болната на здравата глава - не можело политици без морал да го клеймят.