„Братя Карамазови“ на Достоевски – един от най-необятните философски романи на човечеството, стигна до своята мащабна реализация на сцената на Народния театър под режисурата на македонеца Деян Пройковски.

В привидно криминалната интрига за разплитането на мистериозното убийство на стария развратник Фьодор Карамазов (почти сатанинско превъплъщение на Владо Пенев) са облечени най-важните и вечни екзистенциални дилеми на чувстващата и мислещата личност: има ли бог, как се живее без вяра, що са добро и зло, духът или материята ни водят, вината крещи ли за изкупление, а падението – за въздигане... Да, Достоевски знае как да повлича в дълбокото; на повърхността „Престъпление и наказание“ също е криминален трилър...

Малко озадачаващо в своя спектакъл Деян Пройковски е шаржирал персонажите почти до края на първата част – те сякаш сатиризират себе си, надсмиват се над себе си, което като че ли не е в синхорн с патоса на Достоевски, безусловно вярващ в техните разкъсващи душевни спазми. Да, и при Достоевски има хумор, но той избухва само на моменти – от напрежението между или в характерите, а не ги прави постоянно гротескни. С притчата на средния брат, Иван Карамазов (убедителен Велислав Павлов), за Великия инквизитор, за казуса

да обичаш Бога, но да не харесваш света

който е създал и в който страдат деца, нещата сякаш си идват на мястото. С философското кредо, че ако всичко е позволено, значи всички са виновни за всичко, той лишава от морална девственост дори своя малък брат – простодушния и вярващ Альоша (вглъбено и силно представяне на младия Димитър Николов). От този момент нататък стилистиката сякаш се променя, има го онова руско „дуенде“ на Достоевски с неговите герои в състояние на емоционално изстъпление, прекомерни, сантиментални, крайни...

Драматизацията (също на самия Пройковски) е намерила акцентите и знаците, които ще посветят в историята дори и непосветените в романа, наблягайки на пътя на големия брат, буйния Дмитрий Карамазов (Деян Донков): от момента, в който светецът Зосима (Йордан Биков) се хвърля да целува нозете му на разпищолен бонвиван, очевидно с пророчески импулс, че му предстои Голгота, до другия миг, в който Митя, вече събудил човека в себе си, ще поеме чуждите вини и ще е готов саможертвено да ги изкупи. Още едно нечовешко превъплъщение на големия актьор Деян Донков – в смисъл на огромно, надчовешко, а не в посока, че и него, и „блудната“ Грушенка (Александра Василева), и бащата Фьодор режисьорът ги е провидял

да ръмжат като кучета

подчертавайки, понякога и с попипване на гениталиите, животинската първичност у тях. Което е ефектно, но не е съвсем вярно, защото дори злодеите у Достоевски не са просто и само злодеи, а страдащи човешки същества, мятащи се между полюсите в своята природа. По-статичен и обуздан (както е и по автор) е Иван, умело пресъздаден от Велислав Павлов. Изведена е неговата доминантна тема: отговорността на интелектуалците, на „учените“ хора в света (и особено в днешния – в монолога за Великия инквизитор той е със съвременен костюм). Защото техен е кръстът накъде ще поведат нищите духом.

Великолепна е Александра Василева (Грушенка), сякаш родена за ролята на жена, която, ако иска, може да завърти на малкия си пръст всеки мъж, но това често влиза в конфликт с инстинкта й към саморазрушение. Отлична, макар и малка по обем роля прави Радина Кърджилова като сакатата истерична Лиза. Впечатляващи са Жорета Николова като графиня Хохлахова, Цветан Алексиев като Смердяков, Ана Пападопулу като Катерина Ивановна – също по-различна от доброто същество в романа. Впечатляващ спектакъл като цяло, дори когато сме разколебани по отношение на някои детайли...

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Не е тъпо да си „Тъп оптимист“ в Сатирата

След постановката „Тъпи ентусиасти“ Сатиричният театър се сдоби и с представление, наречено „Тъп оптимист“. Това е стендъп комедия на (сравнително) младия актьор Явор Борисов – един от първите проекти, осветили новата сцена „Хепи Сатира“ в бившия клуб на храма на смеха.

Възхвала на камъка – материал на 65 милиона години

Националната галерия представя в своя филиал „Квадрат 500“ на пл. „Св. Александър Невски” и ул. „19 февруари” 1 изложбата на известния скулптор Иван Русев „На 65 милиона години – камъкът“. Експозицията се открива на 21 ноември, четвъртък, от 18.00 часа в атриума на сградата (отворено дворно пространство, разположено в централната й част), където ще може да бъде видяна до 17 май идната година.

Банско филм фест събира световни приключенци

Пет дни авантюри, адреналин и пътешествия от дълбините до висините предлага на зрителите Банско филм фест 2019, който ще се състои от 20 до 24 ноември в известния ни курорт. Форумът ще представи 100 филма от 35 държави, 10 звезди на приключенията, 10 изложби, демонстрации, детска програма, специални акценти.