Борисовата градина – Белите дробове на София със 139-годишна история
3

Борисовата градина – Белите дробове на София със 139-годишна история

Някога прелестният парк е бил гол хълм с шубраци, по който пасял добитък

Наричана Белите дробове на София, през годините Борисовата градина се е превърнала в любимо място на столичани. Всеки ден хиляди търсят отдих и спасение от летния пек под  дебелите сенки на вековните й дървета. Пазещи спомени за редица хора, намирали тук вдъхновение и покой, те неведнъж са се превръщали в арена за тайни срещи и целувки, за нехаен детски глъч и нажежени футболни страсти. На някоя пейка с изглед към езерото с водните лилии, по безкрайните алеи, на някой от многобройните накацали като птичета по дърветата хамаци или на зелената трева – едва ли са много тези, които не пазят в сърцето си някоя специална история, разгърнала се тук…

Ала преди Борисовата, както с любов я наричаме накратко, да се превърне в това, което познаваме днес, тя извървява дълъг път. Освен нашите собствени страсти и трепети помни и първите следосвобожденски пориви и разходки на българските интелектуалци от началото на 20-и век. Именно това е било и

 

любимото място на Пейо Яворов

 

 на когото днес можем да видим и бюст-паметник на „неговата“ алея. Можете ли обаче да си представите, че преди да се измени в забележителна царска градина, тази огромна площ всъщност е представлявала само един гол хълм с треволяци и шубраци, наоколо пасели крави, а долу в калната Перловска река гордо издигали дългите си шии неколцина бели гъски?  Заради близостта й със стара турска табия (б. а. - укрепление) цялата местност в края на 19-и век се назовавала Табията.

След Освобождението пък този забравен от боговете терен започнал да се ползва от

 

войсковите части на Софийския гарнизон

 

където те провеждали ученията си. Не стига това, ами крачейки по Борисовата градина днес, ние всъщност вървим по някогашни гробища, тъй като значителна част от територията й по-късно била превърната в място за погребения. Гражданите обаче веднага надали роптание срещу общинското нареждане и през 1882 г. Софийската община ги закрила.

Точно същата година всичко било на път да се преобърне на 180 градуса – родила се идеята мочурлякът оттатък Перловската река да се преобрази в по-полезно за града място – прелестна зелена градина и разсадник за фиданки за озеленяването на новата столица, която се благоустроява именно по това време. Тогава общината поканила швейцареца Даниел Неф да се заеме с тази нелека задача.

 

Под личното покровителство на княз Фердинанд

 

 самият той отличен ботаник и вещ познавач, амбициите били разширяващата се зелена площ да стане втори Булонски лес.

За щастие класният озеленител приел и работата по изграждането на т. нар. Пепиниера бързо започнала. След като направил първия план на градината и организирал разсадник в долната част при реката, накрая, за да бъде по-близо до творението си, дори си построил собствена къща за живеене в рамките на парка. Първоначално били засадени 10 000 фиданки от най-разнообразни видове, а през 1884 г. Неф хвърлил семената и на любимите си акации на долната лява част на проектираната градина, устроил лехи с цветя и поставил входа на градината откъм „Цариградско шосе“. Така началото на изящната царска градина било поставено и още същата година първите посетители започвали да крачат по все още прашните й алеи.

През 1886 г. Пепиниерата вече представлявала една завършена градина, разположена на 300 дка, с четири основни алеи, към които всекидневно се стичат столичани, за да създават незабравими спомени. В следващите години към нея се пренесло огромно богатство от дървесни видове - гората в Лозенец, от Пасарелската и Кокалянската гора и

 

чак от Рила планина

 

През 1889-а езерото „Ариана“ до Орлов мост вече било любимо тяхно място, а през 1905-а на островчето е издигнат павилион с бюфет, който пък ще събира всекидневно столичните бохеми.  Именно за него разказва в своите спомени и Драган Тенев, който с негодувание говори за така обичаното от интелигенцията заведение в минало време. Причината – към момента на писане то вече е разрушено. „Просто я разрушиха. И толкова. А като си помисли човек – нейното масивно старо здание, скрито сред дърветата по площите на малкото островче, разделящо езерото в градината на две части, с нищо не загрозяваше общия парков пейзаж…“, пише той за емблематичното заведение, което до 30-те години на миналия век съществува спокойно.

Тогава то действително било сред най-обичаните локали, тъй като представлявало чудесно място за отмора. Привличало най-вече с музиката, която звучала от него през цялата година. А онези, които не можели да си позволят да поседнат в него за една бира, сядали на някоя пейка край езерото и се наслаждавали на приятните звуци безплатно. Те обаче не идвали от изпълнения на живо. Вместо това локалът бил озвучен с два силни високоговорителя, през които посетителите слушали

 

 най-модерните за времето шлагери

 

 „Как се снабдяваше с грамофонни плочи собственикът на заведението не можеше да разбере никой, но той винаги успяваше да ги излъчи доста преди излъчването им от „Родно радио" и хората в градината ги слушаха с голямо удоволствие“, пише още Тенев.

Над просторния салон на „Ариана“ пък имало чудесна лятна тераса с дансинг, а през лятото вечер там се събирали много двойки, за да потанцуват на воля сред носещата се от езерото приятна хладина. А зимата заедно с цялото езеро заведението се превръщало в център на софийските кънкьори, тъй като както днес, така и в онези години, замръзналата водна шир се превръщала в красива зимна пързалка. Това било особено щастлив период от годината за всички влюбени двойки, които устройвали своите срещи именно там.

Не по-малко радостно време обаче представлявало то и за децата, които се пързаляли с шейните си по стръмните улици край „Звездоброя", както наричали Астрономическата обсерватория в парка. Тя била издигната след 2-годишен строеж, започнат през 1892-а. Година по-рано пък се появява и мостът с красивите орли, както го познаваме, с идеята да ознаменува духа на новоосвободената българска държава.

Така в синхрон с бурния възход и

 

стремеж към модернизиране

 

през януари 1895 г., в чест на престолонаследника княз Борис, навършващ тогава годинка, Пепиниерата получила официалното си име – „Княз Борисова градина“, а в края на века разсадникът вече носил значителни приходи на общината от продажбата на фиданки и цветя. Редували се разширения, оформяне на нови алеи – за пешеходци, конници и велосипедисти, урбанизиране с кътове за отдих и спорт, разкрасения, пренасяния на хиляди фиданки от други места и постепенно паркът придобил все по-омаен за окото вид. Скоро от бившо мочурище било създадено и още едно, по-малко езеро, наречено Рибно, което днес познаваме като Езерото с лилиите. Когато изгрява новият век, Борисовата градина вече е с размер над 500 дка.

След като през 1906 г. за главен общински градинар бива назначен елзасецът Йосиф Фрай, той засажда двете главни алеи в долната част на градината – липовата и кестеновата, а в горната част открива широката централна и двете странични алеи – от Детското игрище до Рибното езеро. И понеже се славил като голям любител на цветята, устроил богат розариум и започнал да

 

организира ежегодни цветарски изложби

 

Това буквално разцъфване на градината благодарение на Фрай я превръща в разкошен парк, който по красота и простор съперничи на дворцовите паркове в Евксиноград и Враня. Благоустройството продължава и през следващите години. На терена на Борисовата столичани вече могат да се радват и на първите бюст-паметници, които започват да се поставят през 1920 г. Първият е на Иван Вазов по повод седемдесетия юбилей на писателя, който приживе получава статуя със собствения си лик, но се спомина само година по-късно. Постепенно броят на бюстовете-паметници расте и са включени едни от най-известните български родолюбци като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Марин Дринов и още много. Останалото вече знаете…

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.