Борисов от Давос: Бъдещето на Западните Балкани минава през евроинтеграцията (ОБНОВЕНА)
13

Борисов от Давос: Бъдещето на Западните Балкани минава през евроинтеграцията (ОБНОВЕНА)

Премиерът посреща Мевлют Чавушоглу у нас на 31 януари. В Давос разговаря и с Иванка Тръмп

Трябва да покажем, че на Балканите сме пораснали, а бъдещето на страните от Западните Балкани минава през европейската им интеграция. Това коментира премиерът Бойко Борисов по време на срещата си с своя хърватски колега Андрей Пленкович и косовския президент Хашим Тачи.Тримата разговаряха в рамките на годишната среща на Световния икономически форум швейцарския град Давос, след дискусията, посветена на Западните Балкани, в която премиерът имаше и изявление.

Във фокуса на разговора между тях било и ролята на НАТО за сигурността в региона. Борисов приветствал решението на хърватското председателство на ЕС да поставя високо в дневния ред европейската перспектива на Западните Балкани, визирайки планираната през май среща на върха ЕС-Западни Балкани в Загреб.

Иначе денят на Борисов бе наситен с поредица от срещи - общо 12, както и изказване в една от дискусиите.

Сред една от срещите бе и тази с Иванка Тръмп, за която Борисов се похвали със снимка в профила си във Фейсбук. Тя е била в Давос като част от официалната делегация на Белия дом като съветник на президента на САЩ Доналд Тръмп. "Споделихме впечатления си от форума и от обръщението на президента на САЩ, в което той изтъкна визията си за редица глобални въпроси", написа Борисов и уточни, че преди това са слушали речта на американския президент Доналд Тръмп по време на форума.

Денят на Борисов в Давос започна с изказване на дискусия именно за Западните Балкани. Там той изтъкна, че България последователно подкрепя усилията на страните от Западните Балкани по пътя им към членство в ЕС. По думите му е изключително важно е да се запази ролята на

политиката на разширяване на ЕС като катализатор за осъществяване на ключови реформи в страните от региона.

„Тези реформи са необходими както за модернизирането и развитието на Западните Балкани, така и за стабилността и просперитета на този стратегически важен за ЕС регион“, посочи Борисов. Той е убеден, че различните регионални инициативи в Югоизточна Европа взаимно се допълват в насърчаването на политическата, икономическата и социалната стабилност в региона. Според него обаче регионалното сътрудничество не било алтернатива на европейската интеграция на Западните Балкани. "Напротив - то следва да допринася за постигането на стратегическата цел за членството в ЕС на страните от региона“, изтъкна премиерът. В тази връзка той припомни, че от 1 януари 2020 съвместно с Македония сме поели председателството на Берлинския процес. Това пък било продължение на ангажимента ни от БГ председателството на ЕС за изваждане на преден план евроинтеграцията на Западните Балкани. Приоритетите на Берлинския процес били свързаността във всичките й аспекти: транспортна, енергийна, цифрова, сред младите хора и други. Той уточни, че един от основните проекти, които следва да бъдат реализирани, е напредък в изграждането на трансевропейския Коридор № 8., който има ключово значение за регион. Бъдещето на страните от Западните Балкани е в ЕС и без тях европейският проект е непълен, каза Борисов.

Програмата на Борисов продължи с разговор с турския външен министър Мевлют Чавушоглу, след която стана ясно, че той ще посети България на 31 януари. Двамата обсъдиха ситуацията в Либия и мирната конферецния в Берлин по темата.  „Чудесна работа сте свършили. С тези совалки на канцлера Меркел до Москва, това че присъстваха и президентите Путин и Ердоган, държавният секретар Помпео, Меркел-Макрон, аз съм оптимист“, заяви Борисов. Чавушоглу на свой ред подчерта, че всички участници в мирната конференция в Берлин са се обединили около разбирането, че военните действия в Либия трябва да спрат.

Третата поред среща на Борисов бе с Борисов с шефа на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Сума Чакрабарти. Пред него той изтъкна, че България оценява приноса на банката при реализацията на значими за страните от Западните Балкани инфраструктурни проекти. По думите му

изграждането на инфраструктурната свързаност по оста изток-запад и север-юг ще гарантира балансирано икономическо развитие,

социална кохезия и стабилност в региона на цяла Европа. По време на разговора Борисов посочи, че освен свързаността между страните от региона, в дневния ред на „Берлинския процес“ за първи път ще бъде включена и темата за околната среда. В тази връзка според него сътрудничеството с ЕБВР и други международни институции ще бъде от ключово значение за реализирането на конкретни проекти и резултати, които пък ще можем да отчетем на срещата на върха в София през есента на тази година.


След това бе срещата с Пленкови и Тачи, последвана от разговори с външния министър на Северна Македония Никола Димитров. Двамата обсъдиха председателството на Берлинския процес, двустранните отношения след договора за приятелство. Борисов изрази очакване, че

работата на съвместната мултидисциплинарна комисия между двете държави ще продължи

в конструктивен дух и няма да бъде повлияно от политическата конюнктура и напрегната предизборна обстановка в западната ни съседка. Борисов потвърдил и подкрепата на България за започване на преговори за присъединяване към ЕС на Северна Македония.

Натоварената програма продължи със срещна със словенския премиер Марян Шарец, на която акцентирали, че има нереализиран потенциал в икономическите контакти между България и Словения. Именно затова имало нужда да се търси решение за увеличаване на инвестиционния интерес между двете страни.

Обсъди Европейския зелен пакт с шефовете на ЕП и ЕК

Борисов разговаря и с шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Двамата обсъдиха теми като опазването на природата, прозрачността на бизнеса, бъдещето на труда и геополитически въпроси. Борисов изтъкна, че превръщането на ЕС до 2050 г. в първия в света неутрален по отношение на климата блок е голямо предизвикателство, но също така и чудесна възможност.

„Преходът към климатична неутралност ще изисква по-големи инвестиции

за постигането на целта, но това ще е ярък знак, че Европа поставя на първо място здравето на своите граждани и опазването на природата за бъдещите поколения“, посочи Борисов. В тази връзка двамата обсъдили и т.нар. Европейски зелен пакт,. Според Борисов неговият успех, наред с борбата с климатичните проблеми, може да се осигури, ако зад инвестициите бъдат подкрепени от всички държави, особено тези с високи парникови емисии.

Последваха разговори с шефа на ЕП Давид Сасоли, с който също говориха за зеления пакт и новата финансова рамка на ЕС, както и бързи срещи с президента на Световния икономучески форум Борге Бренде, с премиера на Грузия Гиорги Гахария, както и с президента на Полша Андрей Дуда.

Пред Гахария  премиерът заяви, че Грузия е наш основен партньор в региона на Черно море и Южен Кавказ. България приветствала и инфраструктурната свързаност между Европа и Азия, особено с изпълнението на проекти в енергетиката и транспорта. Според Борисов това ще допринесе за укрепването на стабилността, сигурността и икономическото благосъстояние на двете страни и на Черноморския регион като цяло. В хода на разговора Борисов изтъкна ролята на Грузия като стратегически партньор на ЕС във връзка с повишаване сигурността на енергийните доставки, диверсификацията на маршрутите и източниците на доставки на газ за Европа и за България в частност. „Развитието на Южния газов коридор, включително разширяването на газопровода в Южен Кавказ на територията на Грузия, е общ приоритет с цел транспортиране на каспийските енергийни ресурси към западните пазари“, допълни  Борисов.

Чакаме Азербайджан да инвестира в газовата ни система

Една от последните срещи бе тази с президента на Азербайджан Илхам Алиев, с който обсъдиха диверсификацията на доставките на газ, както и възможността азерската нефтена компания СОКАР да започне инвестиции в газоразпределителната система на България в населените места - с две цели – чистота на въздуха и конкурентоспособност. Премиерът изразил очакване в скоро време азербайджанската страна да ни запознае с официалните резултати от проучването на газовия сектор у нас, което възложиха и с последващите техни стъпки и действия. "България винаги е подкрепяла изграждането на Южния газов коридор, неразделна част от проекта е и интерконекторът Гърция-България, чрез който страната ни ще получава азербайджански природен газ.", смята Борисов.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.