Той е Борислав и до момента не познава загубата. През 2017-та поставя два последователни рекорда за най-бързо изминаване на разстоянието от връх Ком до нос Емине с колело. А преди седмица успя да постави рекорд и по маршрута Боровец - крепостта Мезек. Пред "Монитор" той разказа подробности за начинанието си и каква е крайната му цел.

- Борислав, какво значение имат за теб рекордите?

- Доставят ми удоволствие. По-скоро подготовката за тях е интересна. После екипната работа. Самото преживяване е около два дни, но оставя много положителни емоции дълго след това.

- Предполагам, че има разлика в усещането между случаите, в които успяваш да поставиш рекорд, и тези, в който – не?

- Сигурно ще има разочарование, няма какво да си кривя душата. Но не ми се е случвало да не успея.

- А защо според теб не ти се е случвало?

Има много голяма доза късмет, защото никога не се знае в планината какво ще се случи. Когато преминавах маршрута Ком-Емине преди две години с едно момче – Илко Илиев, буквално се преследвахме. Първо той направи рекорд, после аз, после пак той, и накрая аз. Така четири рекорда за една година. На него му беше излязла мечка и трябваше да се върнат, например. Ние също сме имали проблеми и забавяния, ако се повреди колелото.

- Каква е равносметката в цифри от последното ти приключение - Рила-Родопи?

 12 000 метра обща денивелация, 440 км за 2 дни, 4 часа и 39 минути с 2 часа и 45 минути сън. Но времето може да се намали с 5-10 часа. Може по-малко да се бавя по подкрепителните пунктове, с по-малко спирания, да няма храсталясвания по пътя (б.а. - дума, която Борислав използва за многото обрасли участъци по маршрута). Някои участъци не ги бях проучил, бяха малко – около 30-ина километра, но когато ги минавах предварително, заваля дъжд, а там беше много голяма кал и ги пропуснах. Бяха в Източни Родопи, след Долно Съдиево. Впоследствие, по време на карането за рекорд, точно там попаднах на едни много обрасли участъци, по които вместо да летя с 20 км/ч, аз се движех примерно с 4 км/ч. Отново в Западни Родопи имаше много кал и локви, при които трябваше много да намалявам, после пак да ускорявам. Отделно пътят се беше изровил от многото дъждове, които бяха паднали. Имахме и технически проблеми. Сецнах си кръста, като прескачах едно поточе в Рила.

 - Амбицира ли те това да си подобриш рекорда?

-Да, имам амбиция, но или ще е към края на лятото, може би дори есента, или другата година. Това не зависи само от мен, зависи и от екипа.

- Коя беше най-трудната част от тазгодишния ти велоносен поход?

Най-трудно беше да кача Мусала с колелото. След това до Белмекен също е доста трудно, където преминавам Рила. Самият терен е по-каменист, труден е за каране, трябва да се бута, да се носи велосипедът. Но тогава бях свеж, имах много сили и не ми се отрази толкова, колкото участъкът след Белмекен преди Меандрите, където може би бях понатиснал повече педалите и не се храних толкова, умората от Рила си казаха думата и малко „ударих стената“, т.е. жизнените ми показатели слизат близо до нулата и буквално едвам се движех, в главата ми се случваха невероятни неща и се чудих как попаднах в тази ситуация, а можеше да си стоя вкъщи на леглото.

-Можеш ли да стоиш на леглото?

- О, не.

-Връх Мусала си го качил, носейки колелото. Колко километра от общия маршрут измина, носейки велосипеда?

-По-скоро е правилно да се определи във време. Като километри от Боровец до Белмекен са 33 км, което е нищо, обаче във време е 6,5 часа. Ако тези километри са на равно, ще ги мина за 2 часа. Самото носене на гръб е около 10-15 км. Но като имаш приятна компания, времето не се усеща.

-А освен колелото какъв товар носиш?

-Не нося раница. Носи я човекът, който е с мен. Тя е нещо като войнишка мешка, а идеята й е, ако на човека с мен нещо му се случи и той може да се оправи сам, аз да мога да продължа с тази раница. В нея има инструменти, резервна гума, резервно ухо (това, което държи дерайльора), храна и вода.

-Предполагам храната ти е специална, не е сандвичи.

Не, точно сандвичи бяха, и то от бял хляб, защото той много по-лесно се консумира. Имах и сурови барчета. Обикновена храна нося, защото това е нещото, което ям всеки ден и организмът ми най-лесно приема.

- Кой те подкрепяше по маршрута?
Този път имах екип от 10 души от моя отбор “Велораптор”, които ме подкрепиха и в предишните велоносни походи. Организатор на събитието отново е Калин Русев, основателят на тима. Вече сме придобили много опит от предишните пъти. Първият човек, който беше в участъка между Боровец и Белмекен, трябваше да е без колело и аз тогава много се чудех кой ще ми бъде пейсър (хора, които го съпровождат по маршрута - б.а.) в този участък. Точно в този момент Томас Слатинтис, който е грък и мой шеф в работата, ми написа: „Боби, как върви подготовката?“ и аз му казах, че все още нямам пейсъри. Той ми отговори, че не може да ми помогне, защото няма колело. А аз търсех точно този човек - предложих му и на него му светнаха очите. Беше много щастлив и от факта, че се качи за първи път на връх Мусала именно като част от това приключение.

 -Имаше ли инциденти по маршрута, както преди две години Калин Русев си счупи ръката на Ком-Емине?

- Някои от хората, които бяха с мен, падаха, но нямаха последици, за щастие. Аз нямам падания. Само сецването, което беше много глупаво, но Калин, който беше с мен в онзи момент, ми помогна, като ми показа йога упражнения. Започнах да се кълча наляво-надясно, кръста го въртях, главата си въртях и се пооправих. Бяхме подготвени за всичко. Нашето събитие е екстремно, но не и безразсъдно. Имах и кинезитерапевт – Калин Стоянов, който ме посрещна на следващия подкрепителен пункт и ми направи специални масажи. След това нямах никакви проблеми с кръста.

- Какво те впечатли по новия маршрут?

-Докато го проучвах, видях, че Родопите са много различен свят. Там хем са българи, хем са останали от турско време хората. Говорят турски от преди повече от 100 години и ако отидат в Турция, не могат да се разберат. Изключително гостоприемни са. В Долно Съдиево ме поканиха дори да спя при тях, защото аз замръкнах. Нагостиха ме с мляко, родопско, което няма нищо общо с това, което пием от супермаркета. Опитахме много родопска храна, която беше много вкусна.

- Как избра Боровец - крепостта Мезек?

- Искаше ми се нещо не толкова популярно, но да може да се развие. Искаме да популяризираме този маршрут. Да се обърне повече внимание. Чрез рекорд може да се привлече това внимание, общините и институциите да видят, че има нужда да се маркира и да се поддържа трасето. То все пак е част от европейски маршрут и не може на някои места да няма маркировка и всичко да е обрасло.

-Същата беше целта ти и на Ком-Емине. Има ли резултат две години по-късно?

- Има. Дори ми се случи да отида на състезание след това и един човек дойде при мен, стисна ми ръката и каза: „Браво! И синът ми иска сега да премине Ком-Емине. Стана ми много приятно. Сега ми се иска да има интерес и към новия маршрут, да му се обърне внимание и да се поддържа.

- Голяма инвестиция ли е това?

- Предполагам, че няма да е колкото да се направи ракета. Смятам, че може да се кандидатства и за европейско финансиране. Но трябва да има воля и желание, някой да си свърши работата. Има хора, които отговарят за това, но ето – не се поддържа.

- Какво за теб е колелото?

- Начин на живот, то е част от мен. Дава ми свобода. Един автомобил не може да ми даде същата свобода. На него не може да натискаш газта колкото си искаш, не може да минаваш откъдето си искаш. Докато при нас – хващаш си гората и ходиш навсякъде. Единственото ограничение идва от самия теб.

- От кога е тази ваша любов с колелото?

- Може би като бях на 14. Не съм карал винаги толкова много, но може би преди 11 години започнах да карам усилено. Намерих повече съмишленици тогава. Първо карах в София, после реших да карам извън София по леки пътечки, после по тежки пътечки, накрая започнах и без пътечки.

- Какъв съвет би дал на тези, които сега започват?

- Най-важно е човек да си намери подходяща компания. Важно е да се чете и да се мисли, това във всичко е важно. Според мен дори не би трябвало да се поемат рискове в планината. Обикновено като се случи инцидент, става от недоглеждане или недомисляне. Екстремното не трябва да бъде безразсъдно, това е най-важно.

- А как се готвиш за рекорд?

- Предимно наблягам на дълги карания, които не са подходящи за хора, които се готвят за състезания, те карат по 2-3 часа. Аз карам по 9-10 часа. Така натрупвам издръжливост. Правя и обща физическа подготовка. Карам и на Витоша, но предпочитам Стара планина. Докато стигна до нея, вече съм загрял и направо започвам да тренирам.

- Какво работи един рекордьор?

- Занимавам се с поддръжка на индустриални машини и автоматизация от 3-4 месеца и доста ми се промени животът, защото ми е много интересно. Преди бях продуктов мениджър във фирма, която се занимава с индустриални батерии и резервни захранвания. Завършил съм транспортна техника.

- Имаш ли семейство?

-Тази година не съм обвързан и мога да си позволя да правя такива неща, но честно да си призная, като се обвържа, не че няма да ми остава време, нямам желание толкова. Докато не съм обвързан, използвам да си правя всичките мои щуротии. Сега трябва да живея на макс.

- Имаш ли план за следващо предизвикателство?

- План не, а мечта – да обиколя света с колело. Започвам скоро да работя за нея и да нарисувам точно откъде искам да мина. Голяма инвестиция е обаче. Ще поработя, ще отделя някой лев, може и някой спонсор да изяви желание да помогне, знае ли човек.

ВИЗИТКА

- Борислав е на 33 години от София. Завършил е висшето си образование в специалност „Транспортна техника“
- В последните 11 години кара велосипед усилено
- През 2017 година, в рамките на едно лято, поставя два рекорда за най-бързо преминаване на маршрута от връх Ком до нос Емине. И до днес държи най-ниското време за този маршрут
- На 19 юли Борислав постави поредния си рекорд с инициатива, която кръсти „Велоносен поход Рила-Родопи“. Той премина по 440-километровото трасе от Боровец до крепостта Мезек, в близост до границата с Гърция, за 2 дни, 4 часа и 39 минути. Този маршрут е част от по-големия европейски Е8

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Проф. Божидар Попов: Обездвижването е по-големият проблем при децата от небалансираното хранене

Имаме си наши „суперхрани“, а превърнахме в мода консумацията на вносни, казва в интервю на "Монитор" председателят на Българското дружество по хранене и диететика

Доц. Любомир Киров: Работодателят да поиска анулиране на болничния, ако служителят кръшка

Само 15% от болничните се издават от нас, останалите - от лечебните заведения, казва в интервю за "Монитор" председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари в България