Имаме нужда от специализирана селска полиция, казва в интервю за "Монитор" председателят на Асоциацията на българските села

- Г-н Борисов, по последни данни 591 села у нас вече са без население или с едноцифрен брой жители. Повод за притеснение ли е това?

- Статистиката, която бе оповестена публично преди няколко дни, на практика показва един нормален процес за част от селата в страната ни. Многократно от асоциацията ни сме заявявали, че от близо 5000 села у нас, какъвто е общият им брой, около 2500 са „живите“ села у нас, а около 1200-1300 са с потенциал и в тях трябва да се инвестира. Останалата част за съжаление е под влиянието на процеси, които поради липсата на регионални политики, нямат шанс за развитие. Така те постепенно отпадат от картата на икономическия и социален живот. Но според мен, когато разглеждаме статистиката, акцентът трябва да е поставен върху усилията, които е необходимо да се насочат към потенциалните села.

- Какви мерки трябва да се предприемат?
- На първо място е състоянието на инфраструктурата. Мога да ви дам пример, че в селата, където има изградена инфраструктура, главно около големите областни центрове, се забелязва оживление. През последните години има интерес от градско население, което е решило да живее или работи на село. Увеличава се и броят на хората, които се занимават с различни от земеделието дейности. Например такива със свободни професии все повече предпочитат да живеят на село, стига да има инфраструктура и интернет и да работят също от там. Много такива примери има. През последните години наблюдавам, че като цяло държавната политика за развитие на селата сякаш е изместена от фокуса, който е от национален интерес. Следват се приоритети, зададени в рамките на общата селскостопанска политика на ЕС. Бих казал, че има една голяма, бих я нарекъл дори луда надпревара, за европейски субсидии и проекти. А всъщност голяма част от инициативните хора не усещат нищо от тези европейски фондове. Като имаме предвид и скандала с къщите за селски туризъм, ясно е, че голяма част от европейските средства и от нашите данъци са отивали във фирми, които изобщо са нямали нужда от подпомагане. И едва ли са имали намерение да развиват селски туризъм. Като асоциация сме алармирали за това още в предния програмен период. Както казах, тази луда надпревара за европейски проекти сякаш измества фокуса от националните приоритети, които трябва да са зададени според спецификата на всеки регион. Все пак потенциалът на някои е в селския туризъм, на други е в земеделието, биопроизводството и т.н.
- Между другото по идея на наш евродепутат беше изградена първата социална мрежа, в която може да се презентират наши села, като целта е да се справим точно с проблема с обезлюдяването. Помагат ли такива инициативи?
- Лично за себе си съм приел да не критикувам какъвто и да е род инициативи, но това е поредният пример за работа в европейски институционален стил. Доколко я има ефективността, може да бъде измерена в различни допитвания до хората. Поне са имали добро намерение. Но когато се правят такива широки инициативи, трябва да се упомене какво е направено, колко струва и защо няма купен дори един домейн. Нека подходът да е по-сериозен. В периода 2007-2013 година в Програмата за развитие на селските райони имаше стотици проекти за сайтове, промоции на аграрни продукти, платформи, които да обединяват земеделците. Нито един от тях в момента не съществува и не остана във времето. Когато говорим за реализациите на различни проекти, акцентът трябва да е реалната устойчивост и ефективност за хората в селата. За лятото сме инициирали кампания, през която смятаме да обиколим села и ще запишем с видеокамери колко от хората са усетили ефекта от европейските фондове. След това ще публикуваме тази информация.

- Какви са приходите от селски туризъм, има ли такава статистика и може ли да се печели наистина от това?

- Трябва да бъдем реалисти. Селският туризъм е една добра алтернатива за допълнителни доходи, за фамилен бизнес. Много малко хора обаче могат да се издържат самостоятелно от това. Хубавото е, че в голямата си част обектите за селски туризъм се развиха много качествено като продукт. Резервациите буквално растат нагоре през последните 3-4 години. Има постоянен туристически поток. Само че освен български туристи, чуждестранни почти не посещават обектите за селски туризъм. Лошото е, че думата селски туризъм изцяло отсъства в лексиката на ресорното министерство. Но въпреки тези недостатъци и липсата на реклама за чуждестранни туристи, бих казал, че секторът се развива добре у нас. Има потенциал.

- Сигурността доколко е част от това? Преди време апелирахте за селска полиция, докъде стигнаха нещата в тази посока?
- Ние апелирахме за селска полиция, тъй като това е един от фундаменталните проблеми. Много кметове на села са на същото мнение. Единственото, което успяхме да постигнем, беше, че в 80% от селата вече има знаци за ограничение на скоростта до 30 км/час. Това е превенция в някаква степен. В доста общини вече има и видеонаблюдение, но като цяло продължаваме да смятаме, че проблемът не е решен. Присъствието на жандармерия е прекалено скъпо за държавата и е решение на парче. Много фирми искат да инвестират в българските села, намират потенциал в тях, но за да се задържат тези инвестиции, трябва да има сигурност. С жандармерия това няма как да се постигне, с общинска полиция също. Практиката е показала, че тя не е ефективна, трябва да има специализирана селска полиция. Необходимото финансиране е около 0,5% спрямо БВП, който се произвежда от фирмите и земеделските предприятия в страната.

- Това ваши изчисления ли са?
- Да, ние сме изчислявали това в детайли, правили сме разчети. Сега давам просто базисни данни. Предвид, че има проблем с кадрите в сферата на сигурността, никой не се нагърбва с такава отговорна реформа. Затова казвам, че тенденцията за стремеж единствено към еврофондовете до известна степен изкривява реалната ситуация в селата. В момента има скандал с натравянето на пчелите с глифозад, който е доказан канцерогенен препарат. Световната здравна организация го определи като такъв преди години. В Европа има стотици дела заради заболели фермери от рак, има куп лабораторни доказателства, а у нас продължава да се използва безотговорно. По-лошото е, че освен пръскането с глифозад, у нас масово се пръска и с контрабандно внесени китайски и турски пестициди, които не отговарят на никакви европейски изисквания. На практика те убиват не само пчелите и биоразнообразието, но и застрашава живота на самите фермери. И понеже у нас нивото на информираност е на минималния праг, резултатите са налице. Затова питам защо не се извършват проверки? Кой осъществява контрол как се извършва това пръскане. Самите търговци на препарати са вдигнали ръце, защото става дума за контрабанден внос на забранени препарати.

- Какви може да са икономическите загуби за пчеларите?
- Тъй като днес (бел.ред., сряда) се провежда Консултативен съвет по пчеларство в министерството на земеделието, искам да кажа, че отново се тръгва в погрешна посока. Говори се единствено за пари и какви компенсации ще се платят. Производителите и институциите трябва да разберат, че въпросът не опира само до финанси. Тук става дума за стратегическо решение как България да опази земеделието, фермерите си и пчеларството. Какъв е смисълът да се изплащат някакви компенсации, като всяка година наблюдаваме едно и също. Фокусът трябва да е съвсем различен, както е в развитите страни. Според данни на Евростат последните пет години има ръст на площите на биопроизводство в цяла Европа. Търсенето от страна на хората на биопродукти расте със 70%. В същото време у нас площите с биопроизводство намаляват, търсенето на биопродукти расте, а няма предлагане. Изпускат се пазарни възможности. Няма биопродукти, защото те идват от реалните стопанства. От всичко това печелят външните големи търговски вериги.

- Вие пътувате много, видяхте, че градушката опустоши на места 100% реколтата. Ще се наложи ли да внасяме плодове и зеленчуци?
- Дори и да няма градушка, у нас основните плодове и зеленчуци са си вносни - от Турция, Македония, Гърция. Много малка част са наши родни плодове и зеленчуци. Качествената родна продукция е за износ. Какво е решението - отново всеки, който има възможност, да си купи имот на село и да си отглежда своя градинка. Трябва да сме по-отговорни към избора си.
 
Визитка:
 
Роден е на 8 май 1978 г.
Изучавал е аграрна икономика в Стопанската академия "Д. А. Ценов" в Свищов

През 2006 г. учредява Асоциацията на българските села, като става председател на управителния съвет

Две години по-късно създава информационния канал Фермер.бг - онлайн медия за новини, видеа и снимки, свързани със земеделието

 
 
 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Кольо Гилъна: Като нямаш какво да кажеш, няма смисъл да говориш глупости

-Кольо, вече 20 години откакто напусна група „Контрол“ и не малко, откакто слезе от музикалната сцена. В последните месеци обаче зачестиха появите ти с ЕКС (б.а. - новата супергрупа на Ерол Ибрахимов, Кольо Гилъна и Светльо Витков). Връщаш ли се?