„Дишам... издишам! Опитвам се да поема дъх след поредния сблъсък със системата, с поредната грозна действителност, с ежедневните битки на хората с увреждания. С майка съм на ТЕЛК. След преживени три тежки операции на гърба и продължаващи болки. Та, идва неин ред и аз мило се усмихвам, придружавам я, поздравявам и влизам в светая светих на комисията!

Недружелюбен поглед, къс разпит - как беше преди операциите - със силни болки в крака, отговаря майка! Сега как си - сега боли силно кръстът, отново отговаря тя, превита на две! Аааа, значи си много по-добре. Не те питам за операциите, а за болката и виждам, че кракът ти е много по-добре“. Дали побеснях? Избухнах, меко казано!“

Това е пост на моя позната във фейсбук от преди известно време. Онемях, признавам! Болката я нямало! Комисия, която те оценява и сама преценява, че си добре. Едни клети хорица, на които периодично им се налага да минават през деветте кръга на ада и да преживяват това унижение. Защото едва ли е много приятно да убеждаваш някого, че състоянието на детето ти няма как да се подобри и че се нуждае от 24-часови грижи. В същото време има наглеци, които са си живи и здрави, но са си платили на някого, за да ги изкара болни по документи. Слепи били. Напълно. Имали нужда от придружител. Уж не виждат, а пък карат скъпи коли. Уж болни, а пък имат актове за превишена скорост. И на всичкото отгоре осъдени за пране на пари. Унижение. Ярост. Болка. Да, това биха изпитали всички онези болни хора, които наистина имат нужда от средства за лечение, за асистенти и би трябвало да бъдат освидетелствани от ТЕЛК. Но отсреща им казват, че болката намаляла, били по-добре. Подигравка, нали. И къде са човеците тук, питам? Нали става дума за морал, човещина. И когато чуеш такива истории, направо ти се плаче. Защото се оказва, че в тази страна системата е опорочена. Хората в нея са опорочени. Преди имахме само съмнения, шушукаше се по ъглите. Преди няколко дни обаче официално стана ясно, че стотици милиони „изтичат в пясъка“ и не достигат до тези, които наистина имат нужда. И всичко това само заради издаване на фалшиви свидетелства. Стигна се и до задържани шефове на комисии, които са участвали в схеми. И после се чудим как така някои изведнъж стават слепи, а пък други ги изкарват, че са прогледнали. Дали тези хорица се чувстват добре, като слушат подобни истории. Едва ли. Напротив, сигурно са омерзени. Затова и точно те отдавна призоваваха системата да се промени. Започнаха някакви стъпки, дали ще стигнат до края, не зная. Но трябва. Заслужава си заради всички онези, на които четем статуси в социалните мрежи. Онези, принудени да се борят за справедливост.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Наклонената везна на пазара на труда?

Пазарът на труда е като монета с две страни. От едната са работниците, а от другата - бизнесът. Но и двете образуват едно цяло. Или като везна, която не бива да се наклонява. А това се случва, когато интересите на едните надделяват. Това е поредното доказателство, че трябва да се работи в синхрон.

Електронна рецепта ли бе да я опишеш?

Едва ли има български гражданин, който да не е чувал за електронната рецепта и най-вече, че аха – аха, ще замени хартиената скоро. Такива намерения бяха заявявани вече седем пъти в различни години.

Парен каша духа!

Не е случайна народната мъдрост. Има светлина след разклатеното доверие, заради теча на данните на близо 6 милиона българи от НАП миналото лято.