0

В еликотърновец отглежда над 1000 кактуса в градината си в близкото до старата столица село Хотница. Страстта на Веселин Стойчев към бодливите красавци е още от детските му години. Когато е на едва 11 години той пътува на ученическа екскурзия до тогавашната ГДР. 

Великотърновец отглежда над 1000 кактуса в градината си в близкото до старата столица село Хотница. Страстта на Веселин Стойчев към бодливите красавци е още от детските му години. Когато е на едва 11 години той пътува на ученическа екскурзия до тогавашната ГДР. 

Там видял един кактус от вида Астрофиум, приличащ на петлъчева звезда. Кактусът толкова много харесал на малкия Веско, че той без да се замисли си купил. При това не един, а цели два броя, които успял да пренесе през границите чак до България. Това са и първите кактус в колекцията на мъжа. Единият от двата донесени умрял, но вторият продължава да расте и да се развива. Астрофиумът е на повече от 40 години, но всъщност е още тийнейджър, тъй като този вид кактуси живеят до 300 и повече години, споделя гордият му собственик.

Места

В бодливата си колекция Веселин Стойчев има експонати от редица екзотични места: Аризона, Гранд каньон, Перуанската пустиня, Андите, Екватора, Аржентина и Канада. Някои от растенията са същински кактуси, а други са т.нар. сукуленти. Те са растения без бодли, но приличащи на кактуси, с дебели и месести сочни листа, които задържат в себе си жизнено необходимите за развитието на растението в сухите пустинни райони хранителни вещества и вода. Зависимостта на кактусите от влагата е огромна. Дори и у нас, където няма пустини и климатът е умерено континентален, кактусите се развиват според сезона и наличието на дъждове и влага. Когато настъпи засушаване те толкова се смаляват, че ставата почти невидими. Завалят ли дъждове, увеличават формата си и на третата седмица разцъфтяват.

Особени

В колекцията си Веселин има и едни доста особени кактуси, които растат само в бедната почва сред вулканичните камъни. Затова и тук, в България, където вулкани няма, се налага колекционерът да им търси такава бедна на хранителни вещества почва. В противен случай в обикновената почва те бързо умират.

Като видове кактусите се делят на: космати, рошави, бодливи и опасно бодливи. Тези, които живеят на повече от 4000 м надморска височина вместо бодли имат косъмчета. Причината е, че те трябва да се топлят и да задържат максимално водата, тъй като там влажността на въздуха е ниска. Друг вид кактуси са т.нар. опунции. Те имат малки, но коварни бодлички, които не само, че се забиват в човешката кожа и остават там, но и започват да се „разхождат” под кожата, предизвиквайки доста неприятни и болезнени усещания.

Честно

Тези с най-големите и яките бодли пък се наричат ферокактуси. Те честно си предупреждават отдалеч какво ще се случи на онзи, който би се изкушил да ги докосне.

Гигантът в колекцията на Веселин е екземпляр от вида Гимнокалициум арматум, чийто бодли са големи колкото волски рога. Друг подобен великан е Ректиспинуса, който е препоръчително да не бъде доближаван на по-малко от половин метър. Един от най-красивите кактуси в колекцията на търновеца пък е Емори грацилис, отличаващ се още отдалеч с красивите си червени бодли.

Търпение

Едно от нещата, което трябва да знае всеки, решил да се занимава с отглеждането на кактуси е, че трябва да се въоръжи със сериозна доза търпение. Защото от засяването на семенцето в почвата до появата на самото растение трябва да минат цели три години. А за да се развие един кактус са необходими поне 20 години.

Разцъфналият кактус е много красив, но някои от тях цъфтят за пръв път чак на 20-ата или 30-ата година. Така, че това също трябва да се има предвид от човек, решил да си ги купува и отглежда. Много от интересуващите се от бодливковците предпочитат да си ги купуват вече пораснали, за да видят цъфтежа още същата или на следващата година, а не да ги чакат няколко десетилетия.

Ядливи

Една част от кактусите по света са ядливи. Всеизвестно е, че истинската мексиканска текила се прави от кактус. Освен нея вид кактуе е и растението алое вера, което има много приложения в кулинарията, медицината и козметиката. От някои кактуси като опунциите пък, в Мексико правят мармалад. А от въшките, които нападат същия този вид кактус, правят багрила.

Като истински отдаден на колекцията си Веселин Стойчев познава в детайли своите „любимци”. Знае латинските им названия и навиците им. Както и кой кога цъфти. Тъй като някой от кактусите цъфтят само през нощта, когато това се случи, Веселин разбира се е в градината, за да се наслади на този неповорим миг. За кактусите се знае, че не са капризни растения и лесно се отглеждат. Но въпреки това и те имат своите особености.

Тъй като задържат водата в себе си те не обичат да бъдат преполивани, както и често да бъдат сменяни саксиите им. Освен това всеки решил да отглежда кактуси, трябва да се запознае в детайли с особеностите на всеки един от видовете как расте и се развива, тъй като едни кактуси растат и се разстилат по земята подобно на тиквите, други пък растат нагоре, но се раздвояват и т.н. Мястото, където ще бъдат отглеждани бодливковците, трябва да бъде съобразено с техните индивидуални особености и капризи.

В България хората отглеждащи кактуси са около стотина човека. Те все още нямат своя организация, но се познават помежду си, събират се да обменят информация, новости и растения. И, разбира се да се похвалят, всеки с колекцията си.

Птиците ги разнесли по света

Родината на кактусите е Америка. Днес освен на двата американски континента, те се срещат и в десетки други страни по света. Предплага се, че семената им са пренесени през моретата и океаните в коремчетата на мигриращите птици. Смята се, че кактусите съществуват повече от 30-40 млн. години на земята. В периода на засушаване, за да се спасят, те са еволюирали, като лисата им са се стеснили и са се превърнали в бодли за да могат да запазят от изпаряване водата и влагата. Стъблото им се е превърнало в един своеобразен резервоар, в който се съдържа водата. Някои кактуси достигат внушителни размери, като сагуарото, което може да израсте до 15 метра височина. А самата дума „кактус” идва от гръцки и означава „вид трън, бодил”. Днес обаче в науката ботаника за обозначаване се използва думата Mammillaria.

Ботаникът на Борис III ги засаждат на Змийския остров

В България най-много диворастящи кактуси има на остров Св. Тома, известен още като Змийския остров, част от резервата Ропотамо. Те са засадени там през 1933 г. от Иван Буреш, личният ботаник на цар Борис III, който ги донесъл от Ботаническата градина в Братислава. Кактусите там са от вида Опунция. Те са се разпространили на половината остров и го правят трудно проходим. През юни, когато цъфтят, кактусите превръщат острова в едно изключително красиво и цветно място, гледано от въздуха.