Болният вълк носи здравата лисица. Така е в народната приказва „Болен здрав носи“. Тя е позната от столетия по българските земи и заглавието й се е превърнало във фразеологичен израз, който приляга съвсем по мярка за здравеопазването в страната не само сега, но от години.

Фактите: население от малко над 7 млн. души. От тях половината пенсионери, малки деца и още пет категории, сред които държавни чиновници и затворници, за които държавата плаща не цялата, а половината от дължимата здравна осигуровка.

В същото време всяка година между 4000 и 5000 души остават извън здравноосигурителната система – едни са твърде бедни, а други не искат да плащат месечните вноски. Така Националната здравноосигурителна каса (единствената финансово осигурителна институция) на практика се финансира само от вноските на около 3,5 млн. души, които внасят чинно пълния размер на осигуровката. Болниците в България са търговски дружества, т.е. могат да формират печалба, но подлежат и на фалит. Тези, които са общинска собственост, се финансират от НЗОК, но по най-евтините клинични пътеки, тъй като нямат апаратура, нито специалисти за високотехнологични и добре платени дейности. Те поемат най-болната част от населението – възрастните, които се хоспитализират не само с основното, но и с редица други заболявания, и по-млади със занемарено здраве. По този начин се оказва, че те осъществяват не само лечебна, макар и ограничена по видове дейност, но изпълняват и социална функция. Не е тайна, че за да запълнят често пъти незаетите легла, на тях настаняват хора, които могат да се лекуват и у дома. Печалбата е двустранна – лечебното заведение получава пари по клинична пътека, пациентът – най-често пенсионер или социално слаб, спестява някой и друг лев за храна, отопление и осветление, докато лежи в болницата.

Това е схемата, по която тези лечебни заведения лекуват, топлят и хранят хората и срещу получените от НЗОК пари плащат заплати на персонала. На някого този механизъм може и да се стори източване, но на практика това е начинът и бедните да имат що-годе някаква медицинска, че и битова грижа, и общинските болници да оцеляват. Накратко, едните и другите са в деликатното равновесие на скачени съдове. Всяко нарушаване на баланса застрашава да погуби единия от тях. Затова и всяко намаляване на средствата от страна на касата, както се случва сега, с 900 000 лева само за една болница я обрича не само на затваряне, но и лишава населението на цяла община от медицински грижи.

Ясно е, че системата е твърде деликатна, та дори в нея да се бърка с хирургична ръкавица. Ясно обаче е и това, че от десетилетия общинските болници са подхвърлени на случайността да оцелеят или да фалират. Това, че все още някои от тях не са затворени или продадени, се дължи на амбицията на местните управници да запазят на всяка цена някакво здравеопазване за хората си. За тази им амбиция - поклон!

Какво обаче заслужават управляващите здравната ни система не само сега, но най вече в миналите години, които заложиха на изпитаното „Болен здрав носи“? Едва ли някой ще ги акламира за това. В ръцете и умовете на сегашния екип на МЗ е да предложи адекватни мерки, за да бъде спасено общинското здравеопазване. Защото едва ли има българин, който да няма близък, минал през малка болница.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Панацеята е-здравеопазване

Електронното здравеопазване е нещо като извънземните. Всеки говори за него, но никой не го е виждал. Всъщност май го дискутираме през последните 10-15 години.

Защо не знаем къде са парите от втората пенсия?

Вторият стълб, допълнителното задължително пенсионно осигуряване е създаден да осигурява втора пенсия в допълнение на пенсията от ДОО. Всеки работещ може да се осигурява само в един универсален фонд и в един професионален.

Неволята и водната криза

Поредните тревожни новини от Перник за липсата на питейна вода с дни, съобщени от кмета на града, повдигат не по-малко тревожният въпрос за бездействие на институциите. Пред угроза за режим на водата е и областен център като Варна.