Бойна слава за шепа жълти стотинки

Бойна слава за шепа жълти стотинки

Около един от най-светлите национални празници – Денят на българската независимост, десетки стари ордени и медали на български герои от войните се търгуват в интернет оказионите за жълти стотинки.

Между 50 и 700. лв. струват кръгчетата метал, окичвали някога гърдите на храбрите български герои, били се „на щик и на нож” и умирали за свободата на българската държава. Едва ли някой би могъл да назове истинската цена на тези за някого напълно ненужни вехторийки, кътани в ракли и сандъци цял век, от техните получатели. Само онзи, който сред гъстия барутен дим, с гордо вдигната глава, сред свистенето на куршумите, се е изправял с братята си по оръжие и с викове „На нож ! Ура, за България !” е показвал чудеса от безпримерна храброст и е обръщал в паническо бягство, вражеските пълчища. Само той може да назове истинската стойност на малките метални кръгчета, окичени с трикольорната лента.

Никога няма да забравя срещата си преди години с един столетник, ветеран от Втората световна война от търновско село. Той беше кавалер не на един, а на цели три медала за храброст. Държеше ги в една стара кутия от обувки, но всеки ден ги вадеше и ги лъскаше за да блестят. На въпроса какво са за него тези три парчета метал, дядото с все още гордо засукан нагоре, по хайдушки филиптотювски мустак, гордо отговори: „Те са моят живот. Те показват, че не съм проливал кръвта си напразно и съм раняван и бил в плен. Показват, че майка България и българският народ са оценили това, което съм направил за тях. И когато дойде време да умра, не искам да ги заравят с мене в земята, а да ги дадат на музея, за да ги гледат хората.”

Да, за някого тези думи на един старец на тогава малко повече от 100 години може да звучат излишно патетично и дори лигаво сантиментално, но този човек бе дал част от кръвта си в буквалния смисъл на думата за родината и за своя народ. За същия този народ, чийто наследници и потомци днес продават ордените на дедите си в интернет и антиквариатите за шепа жълти стотинки. Но и Исус Христос, Божия син, е бил предаден за шепа сребърници, та какво остава за едни парчета метал.

Тези, които са готови да се разделят с дядовите ордени и да профукат парите, получени за тях по казина, бинго зали и кръчми, едва ли някога ще се замислят, че наред с тези малки „вехторийки” всъщност продават за грошове кръвта на дедите си. Същата онази кръв, която са пролели за свободата на своята родина и за да ни има днес всички нас, техните недостойни потомци. И не просто да ни има, а да се зовем българи и да носим гордо това древно име.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

НАЙ-ГЛЕДАНИ