Бойко Кръстанов, Владо Пенев и обратната страна на болката

Бойко Кръстанов, Владо Пенев и обратната страна на болката

На 3 и 4 юли на сцена „Зад театъра“ в двора на Народния е премиерата на моноспектакъла „Всички страхотни неща“

С втора лятна премиера след принудителната пауза ще зарадва зрителите Народният театър „Иван Вазов“. Събитието на 3 и 4 юли от 21.30 ч. на сцена „Зад театъра“ е моноспектакълът на Бойко Кръстанов, режисиран от Владимир Пенев - "Всички страхотни неща" по изключителния текст на британския драматург Дънкан Макмилан.

Освен на 3 и 4 юли, моноспектакълът ще се играе и на 5, 28 и 29 юли, както и на 29 и 30 август, отново на откритата сцена в двора на театъра.

Дънкан Макмилан умее да „наднича“ надълбоко в болката, за да й се противопостави, и монодрамата „Всички страхотни неща“, вече много популярна на световните сцени и в телевизионната си адаптация по HBO през 2016 г., свидетелства за това.

Главният герой, Разказвачът, в когото на сцената на Народния театър се превъплъщава прекрасният, популярен и обичан Бойко Кръстанов, търси себе си през различни опорни точки – скъпите си същества и подкрепящите хора, травматичните преживявания от детството и младостта и конкретните или ритуални знаци, места и събития от протяжността на всекидневния живот.

Още на шестгодишна възраст, с невинността на детската си същност, Разказвачът започва да записва „всички страхотни неща“, които създават простичкия и красив, чист и наивен, опредметен или одухотворен смисъл. С други думи, води дневник на смисъла, за да спаси от депресията и себе си, и най-обичаните си близки, за да подготви и собствената си душа за житейските изпитания.

В съставянето на списъка е въвлечено и вградено цялото възможно разнообразие на съществуването, той е превърнат в броилка на спасението и в изреждането й деликатно, но категорично са въвлечени и зрителите, отредени са им роли, даден им е шанс за импровизации. Естествено като във всяка добра драматургия, появата на любовта ще озари и продължи списъка на „страхотните неща“, които ни държат изправени, очертават пътя ни с кривулиците и отклоненията, с провалите и победите. Специално участие в драматургичния текст е отредено на музиката, на песните като феномен, който вълнуващо събира хората, носи им утеха и лекува болката им.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.