0

К огато към изящните фрази на Оскар Уайлд добавим изящна визия, приятното театрално преживяване е почти гарантирано. Ако в съставките се смесят атрактивни млади актьори (в случая Стефания Кочева, Михаил Сървански, Полин Лалова, Мартин Христов и др.) с неколцина по-зрели и вещи майстори на комедията (Силвия Лулчева, Добрина Гецова, Симеон Гълъбов) и всичко се поръси със свежи режисьорски хрумки, рецептата за театрален деликатес е спазена.

Когато към изящните фрази на Оскар Уайлд добавим изящна визия, приятното театрално преживяване е почти гарантирано. Ако в съставките се смесят атрактивни млади актьори (в случая Стефания Кочева, Михаил Сървански, Полин Лалова, Мартин Христов и др.) с неколцина по-зрели и вещи майстори на комедията (Силвия Лулчева, Добрина Гецова, Симеон Гълъбов) и всичко се поръси със свежи режисьорски хрумки, рецептата за театрален деликатес е спазена.

Тези вкусни особености притежава новият спектакъл на актрисата Бойка Велкова, вече в отработеното си амплоа на режисьор – „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ в Сатиричния театър. Сюжетът за повечето зрители е добре познат – най-малкото от филма на Майк Баркър „Една добра жена“ с Хелън Хънт и Скарлет Йохансон, излъчван многократно по телевизията. Безпощадният познавач на нравите Оскар Уайлд има афоризъм за почти всички пороци и кривици на лондонската аристокрация и винаги е удоволствие да им се насладим още веднъж в интересна интерпретация. Двойният морал на обществото, който писателят посича с фин словесен бръснач, в спектакъла е разобличен и визуално: докато светските клюкари пазят поведение и говорят за добродетели в салона, зад стъклената му стена се вихрят в разюздани сцени.

„Добър“ и „морален“ задължително свързани категории ли са? Оказва се, че онези, които привидно са свръхморални, може да не са толкова добри, защото си имат своите не съвсем порядъчни скрити помисли, които са готови да реализират за отмъщение или при първа възможност, стига да не са пред хорските очи. Еротичните апетити на невинната Лейди Уиндърмиър (Стефания Кочева) са разкрити и в изблиците й към камериера (Красимир Куцупаров), и във фантазиите й, когато в една от най-ефектните сцени не само гостите, но даже портретите от стените оживяват и обсебват плътта й. По една случайност може би тя не успява да изневери, докато съпругът й (Михаил Сървански), когото всички коментират не с добро, под маската на развратник всъщност се опитва да купи и опази доброто й име. Нарочената за пропаднала Мисис Ърлин – загадъчната героиня на Силвия Лулчева, пък изпитва чувства, които я издигат на благороден пиедестал. И изобщо се оказва една изстрадала и добра жена...

Музиката за спектакъла е създадена от Теодосий Спасов, сценографията е на Чавдар Гюзелев, а хореографията на Татяна Соколова.