0

Х елоу мейтс, Аз съм Конан Дъфи, но ми викат също и Конан Бежанеца, Кондьо Британски и още много различни nicknames, според зависи дали съседите пред блока са мезили преди да завъртят бутилката с гроздова. 

Хелоу мейтс, Аз съм Конан Дъфи, но ми викат също и Конан Бежанеца, Кондьо Британски и още много различни nicknames, според зависи дали съседите пред блока са мезили преди да завъртят бутилката с гроздова. 

Ако случайно не сте разбрали, от известно време живея в България и обикалям по 100-те национални турсистически обекта, записвайки си преживяванията си. Иначе съм true born Englishman (който е чел Даниел Дефо ще схване шегата ( don’t worry  и аз не съм - има Wikipedia за тия неща)). 

As a matter of fact, тези дни не е много голям повод за гордост да си признаваш, че си поданик на Кралицата. You know what I mean – Борис bloody Джонсън. Този човек е новият prime minister на моята първа родина Великобритания. След личности като Бенджамин Дизраели и Маргарте Тачър, Торите успяха да изпратят на 10 Downing Street, този човек. How cool is that!

Whatever, има кой да ви обяснява какъв е Борис Джонсън и защо от днес нататък британците нямат право да се подиграват на нито една нация, че е по-тъпа от тях. На мен седмицата ми започна доста по-приятно. Actually, свърши по-приятно, защото през weekend-а сложих печат с номер 30А от 100-те Национални туристически обекта – Националния пещерен дом в Карлуково. С други думи посетих пещерата Проходна известна още като Божиите очи.

Първо да спомена, че пътят до тази забележителност ми е сред  favorites. Около час по магистрала „Хемус“ и след това ооще 20-30 минути по приятен асфалтов път, който свършва пред самия вход на пещерата. Fine enough for me! А, пещерата? Пещерата, mate е most frickin amazing място, което съм посещавал през целия си живот! Виждал съм Айфеловата кула, Стоунхендж, Ниагарския водопад, виждал съм дори Франки Лампард в един пъб в Северен Лондон. Не съм виждал Египетските Пирамиди, но честно казано не ми пука. След като съм виждал Божиите очи, мисля, че нищо повече не може да ме впечатели.

Проходна, както се нарича пещерата с Божиите очи, е по-скоро пещерен тунел. Дълга е около 350 метра, а на височина е между 30 и 50 метра. Това място е really huge. Някъде по средата на пътя през пещерата в тавана са се образували две супер симетрични елипсовидни дупки, които изглеждат като огромни очи. Не стига, че основното осветление в пещерата идва през тях и това ги прави да изглежда все едно блестят, ами и често по ръбовете им се събира влага, която капе на пода, сякаш плачат. Когато застанеш под тях и се вгледаш първите няколко минути се опитваш да осъзнаеш как може especially this thing да е създадено от природата без човешка намеса. После започваш да се чудиш дали все пак някакъв разум не стои зад създаването на този phenomenon. А, накрая вече си готов да изповядаш всичките си грехове, да паднеш на колене и да помолиш за прошка (и по възможност Chelsea да спечели Premier league). От този ден-нататък хората за мен започнаха да се делят на два вида- такива, които са виждали Божиите очи и такива, които още не са. Защото no live person in the world не би повярвал, че тази пещера е реална и е създадена без човешка намеса, само ако я види на снимка. Просто трябва да я видиш!

Иначе хижата до нея също е unique. Построена от известен пещерняк, тя е вкопана в цепнатината между скалите и гледката от терасата й е stunning. Шкембе-чорбата е, както би казал Анатолий Дятлов от „Чернобил“: Not great, not terrible.  Скалният манастир „Св. Марина“, който се намира в подножието на скалата, в която е вкопана хижата, сигурно също е много красив. Няма как да знам, защото се опитахме да слезем по пътеката до него, но по средата стигнахме до отвесен склон по-чийто ръб можеш да минеш, ако се държи за закрепено въже. Реших да се върна при студената бира в хижата и да видя какъв десерт предлагат. Все пак, това че съм британец не означава непременно, че съм suicide.   

Другата забележителност в района е местната лудница, която се намира на отсрещния бряг на река Искър. Actually мястото е много красиво. Тук, където е пещерата Божиите очи, на практика река Искър влиза в Стара планина и започва да копае своето дефиле през Балкана. От страната на пещерата е стръмен каменен пролом, а on the opposite side е красива grassy ливада. Точно там е въпросният приют за душевно болни, благодарение на който, после ми обясниха, че името на съседното село Карлуково е станало нарицателно за лудница.

И като казах лудница, пак се сещам за ситуацията в моята beloved Великобритания. Don’t worry няма да направя поредната stupid joke за прическата на Борис Джонсън. Самият факт, че неговите критици се занимават основно с абсурдния му  haircut, отколкото с нещата, които говори, са ярко доказателство за нивото на обществото ни и дават отговор защо такъв тип политици въобще стигат до толкова значими постове. Имам предвид, че Божиите очи наистина са нещо, което можеш да видиш само тук край лудницата в Карлуково. И благодарение на European Union (институция, в която бащата на Борис Джонсън е работил цял живот), това място е лесно достъпно за всеки bloody британец. Новият министър-председател на UK, обещава, че ще направи всичко възможно да ограничи достъпа на своите сънародници до места като пещерата Проходна.

Е, кажете ми, това не е ли истински тъпак?!