Здравейте mates,

Казвам се Conan Dumphie (‘M’ is silent) и съм горд поданик на Крализа Елизабет II, но от известно време съм жител на столичния квартал Овча купел. Ако следите поне little bit of новините през последните дни вероятно ще ме разберете защо все повече предочитам nickname, който пияниците пред блока ми дадоха – Конан Бежанеца. Well yes, става въпрос за малоумното поведение на Камарата на общините, която хем даде на Борис Джонсън да се разбере, че е moron и няма да му позволи да извади UK от ЕС без сделка, хем отказа да му приеме оставката.

Meanwhile, ако сте внимавали в час по История поне малко сте наясно и че last weekend беше Съединението на България и освен празник на любимия ми Пловдив, петък беше почивен ден и за цялата страна. С други думи дългият уикенд беше ярка предпоставка за това, че пътищата на страната ще се задръстят от пътуващи автомобили, especially в посока гръцките плажове на юг. That’s why аз като типичен съобразителен българин реших да не правя long vacation през всичките почивни дни, а само през събота, когато трафикът е най-спокоен да поемем на one-day trip и да съберем някой от печатите, които събирам от 100-те национални туристически обекта.
Тъй като подбирахме внимателно как ще прекараме тази кратка почивка, решихме да действаме на сигурно и да посетим one of the most popular туристически дестинации в цялата страна – Рилския манастир. That’s right това е най-големият и also най-известният манастир в България, който е основан от най-почитания светец в страната Свети Иван (или Йоан, I don’t make difference) Рилски.
Дестинацията се намира на около 130км. от София, по-голямата част от пътя е магистрала, и спокойно можете да я минете с кола за около час и половина. Unless some f*cking moron не е направил сметище под един от мостовете на магистралата и то не е претърпяло пожар, съответно месеци на ред една от най-натоварените пътни артерии в страната е в ремонт. Whatever, пътуването не беше чак толкова дълго и беше относително приятно, because по-голямата част от народа се беше изсипала към Гърция на последно море.
Рилският манастир, mate е основан през 10в., горе-долу по времето когато и Glastonbury Abbey се превръща в най-важния манастир във Великобритания. И ако за Гластънбъри има само легенди, че там е погребан крал Артур (понеже не сме сигурни дали въобще е съществувал), то в Рилския манастир със исгурност знаем, че е погребан Цар Борис III. Actually, първо е погребан самия Иван Рилски, а след това и важни личности като Деспот Хрельо, Неофит Рилски, Джеймс Баучер и др.
Освен гробище за VIP-персони, а също и топ дестинация за селфита на кифли за Инстаграм, Рилският манастир е бил важно място почти през цялото същестуване на Българската държава. Само ще отбележа, че още докато св. Иван Рилски е жив Цар Петър (тоя същия дето при него България е на три морета, Патриаршията ни е призната за независима, а самият той обявен за светец) изминава лично 460км от столицата Преслав до отшелническата му пещера nearby и пожелава среща с него. Иван Рилски отказва срещата и от царските дарове приема само плодовете, а връща златото. How cool is that!
След смъртта на светеца тук е вдигнат манастир, а цар Иван Шишман издава декрет, с който го обявява за феодално владение и му дава 20 села. Местният Деспот Хрельо укрепва манастира и построява останалата и до днес Хрельова кула. Манастирът е so important, че дори и при Турското робство правата върху владенията му са признати. За съжаление Рилският манастир няколко пъти е опостушаван и после няколко пъти е възстановяван отново, докато добие днешния си вид.
По време на Възраждането Рилския манастир е една от most important книжовни школи в България. Тук е възстановено килийното училище от famous книжовник Неофит Рилски. Иконостастът в главната църква е най-големият на Балканския полуостров, а стенописите са творение master artists като Захари Зограф. В по-новата история на България манастирът е бил host на конгреса на ВМОРО, и на това място за взети историческите решения, които водят до разцепването на митичната организация.
Of course комунистите решават да направят манастира музей и изпъждат монасите – за над 1000 години история това е единствения период, в който Рилският манастир не е функционирал (нещо, което и турците не си позволяват да направят).
However , днес комунистите ги няма, а манастирът продължава да съществува. Изглежда великолепно с шарените си тухли изградени в Търновски стил. Main church „Рождество Богородично“ е запазена и заема централно място на павирания вътрешен двор на манастира. В едно от крилата има музей, в който можете да видите уникални експонати като например phenomenal Рафаилов кръст. Кръстът е изработен от цяло парче дърво с размер 81 на 43 сантиметра и на него с фини длета и игли са резбовани цели 104 религиозни сцени, 36 момента от живота на Исус Христос и още 650 малки фигурки. This artefact е правен 12 години, докато накрая авторът му монах Рафаил ослепял. Този кръст е излаган в зала „Помпиду“ в Париж, като според reports велики художници като Пабло Пикасо и Салвадор Дали са посещавали изложбата и са му се възхищавали. Well now вие можете да му се насладите в музея на Рилския манастир, където между другото е и печатът от 100-те обекта.
На гърба на Светата обител, обаче има и една друга забележителност, пред която имаше доста по-голяма опашка от колкото пред църквите и пред музея. Става въпрос за Monastery’s bakery, в която продават най-страхотните, most delicious мекици в целия свят. Просто е задължително да ги опиташ, mate! Посипани с пудра захар и в компанията на кофичка биволски yogurt, тези мекици наистина са библейско чудо. Отстрани на пекарната пък има полянка, която е точно до ръба на реката. Излегнати на тревата, омазани с пудра захар и дъвчейки (не не е вярно, защото тези мекици не се дъвчат, а се топят в устата) мекици наистина се почувствахме като ангели в Райската градина, които се хранят с нектар и амброзия.
Now you know, защо така и не се отправихме на преход към пещерата на св. Иван рилския, която е навътре в планината. Просто пожелахме да удължим чувството, че се намираме в Рая и се гощаваме с божествените манастирски мекици.
I don’t know дали половината население на България си прекара добре почивните дни в керавните пътуващи към гръките курорти. В края на нашия trip, обаче осъзнах защо толкова много бележити личности са пожелали да бъдат погребани в Рилският манастир. Просто това е място, на което искаш да останеш завинаги.

Ако искате да не пропуснете някоя от my next истории харесайте фейсбук-страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec/?notif_id=1567010064465041&notif_t=page_fan

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Британският бежанец: Селяните с колелото

Hi guys, 

Do you feel прецакани, че си сменихте гумите на колата? Well, I do! Втора седмица търкам асфалта на задръстените софийски улици и се чувствам предаден от sexy девойките, които представят прогнозата за времето по телевизията. Честна дума mate, трябва да ги забранят тези мадами. Как, можеш да се съсредоточиш и да запомниш наистина дали утре ще вали или „времето ще е преобладаващо“, когато ти го казва дългокарака, предизвикателно облечена chick.

Британският бежанец: Пещерата на Батман и столицата на кюфтетата

Hello mates,

Сменихте ли гумите на колата? Сменяйте, че зимата идва, а времето няма да става по-топло. Actually, в България точно по това можеш да познаеш, че зимата наближава – когато пред гумаджийниците започнат да се вият опашки от автомобили и семействата с малки деца спират да си правят уговорки за срещи с други такива, заради you know -гриповете. Нищо, че навън е още топло – winter is coming with no doubt. Красотата на този сезон е, както казва таксиджията от моя блок, когато караш колата със зимни гуми, а си по къси гащи.

Британският бежанец: Ние мразим Хелоуин

Здравейте mates!
You already know, че аз съм Конан Дъфи и съм британец живеещ в България, също така perhaps знаете, че разказвам тук за опитите ми да опозная новата си родина, като пътувам и събирам печати от 100-те национални туристически обекта. As a matter of fact, не всичките ми случки са свързнаи някоя забележителност от списъка, тъй като има доста неща, които можеш да научиш за България дори на пейката пред блока. However, има места, на които ти дават печат, но едва ли някога ще ги посетя, като например Castle of Варадиново (seriously mate, как можеш да наречеш забележителност подобно кичозно, bloody piece of shit).