Актьорът Боян Арсов всеки ден хвърля поглед към библиотеката вкъщи, за да се увери, че статуетката „Икар“ от Съюза на артистите в България, която наскоро получи, не е отлетяла. Още си е там и крилете й не са се стопили от слънцето. Но когато една награда е толкова неочаквана, понякога е трудно да повярваш. А случаят е точно такъв: за отличието младият Боян Арсов пребори в категорията за водеща мъжка роля „Бащата“ Владимир Пенев и също така младия, но много боен „Петел“ Бойко Кръстанов.

Владо Пенев се оказва сред първите, поздравили лауреата. „Веднага след като свърши церемонията и станахме от редовете, той се приближи до мен и си стиснахме ръцете“, щастлив е Боян. Защото „Браво, моето момче“ от устата на изтъкнат колега означава много. После купонът продължава с Бойко Кръстанов: на коктейла след връчването на Икарите, докато се забавляват, Кръстанов прави заявка пред Арсов, че непременно ще дойде да гледа спектакъла „Животът е сън“, за който Боян е премиран. „А аз съм ги гледал и двамата в ролите, за които бяха номинирани – те наистина са много добри в тях“, не спестява похвалите той. Преди началото на гала-вечерта репортерско ухо дочу, че младокът се обяснява в любов на едно много специално за него момиче. Може и то да му е донесло късмет...

„Животът е сън“ за Бобо е също много специална авантюра: независим проект, с който учреденото заедно със състудентката му режисьор Дина Маркова театрално сдружение „ЗОНГ“ за пръв път обявява съществуването си. И веднага намира признание – на рамото на Дина пък каца „Икар“ за дебют. Преди това всички, които разбират, че новаците ще работят по текста на Педро Калдерон де ла Барка, ги предупреждават, че той е твърде висока топка. Някои от тях споменават

легендарния спектакъл на Иван Добчев

от началото на 80-те, в който тогава свещенодействат великите Наум Шопов и Йосиф Сърчаджиев. Боян и Дина не го познават, просто защото в ония години още не са били родени, а опитите на Арсов да открие запис от него не се увенчават с успех. „Когато премиерата наближи, у нас имаше не точно страх, но някаква особена превъзбуда около очакванията на зрителите, гледали някога онова представление, за което още говорят“, не крие той. Например Албена Павлова – звезда от сериала „Столичани в повече“ и актриса от трупата на Сатиричния театър, част от която е и Бобо, навремето го е гледала 7 пъти. Но смята, че сегашната версия не отстъпва по творчески заряд и за публиката е не по-малко вдъхновяваща в различността си. Именно тя става най-големият застъпник на младия актьор и се надява комисиите по определяне на номинации и награди да забележат неговия експресивен Сехизмундо. Както впрочем и става...

Боян Арсов скромно отбелязва, че до момента никой не му е казвал дали е по-добър от Сърчаджиев в образа на принц Сехизмундо. „Но аз си говорих със самия Йосиф. Бяхме се видели с него тук, в Сатиричния театър, още когато започвахме репетиции през лятото. Нямаше как да не спомена, че сме се заели с този текст – знам, че в него е направил някога изключителна роля“, казва Боян. Съветът на големия артист е да „копаят“ колкото се може по-надалеч и по-надълбоко, защото рядко се падат подобни роли, които предоставят огромен диапазон за изследване. „Повече не сме се срещали оттогава, но когато това се случи, ще искам да ми разкаже повече за своите спомени оттогава“, зарича се младокът.

Отрано 25-годишният Близнак влиза в окото на прожекторите – миналата година пак бе номиниран за „Икар“, но за изгряваща звезда – за превъплъщението си в девойката Клариче от „Кралят елен“ по Карло Гоци в театър „Азарян“. Искрено се надява, че го забелязват

не само заради внушителния ръст от 195 см

със смях доверява той. Като малък софиянецът тренирал плуване при шампионката Соня Дангалакова, която му възлагала доста надежди, после поиграл малко баскетбол и волейбол, но накрая някак естествено акостирал на сцената. „И слава Богу“, отронва талантливият актьор. Преди да попадне в класа на проф. Снежина Танковска в НАТФИЗ, в продължение на година и половина той овладява основите на актьорския майсторлък в детската театрална школа на Венцеслав Кисьов в „Сълза и смях“. По-късно Сълзата минава под шапката на Народния театър и школата се разпада, но от краткото им общуване Боби е запомнил с добро „българския Карл Маркс“ от някогашната хитова международна тв продукция: „Много обаятелен човек и педагог. Спомням си, че на мен ми даваше да подготвям все сериозни текстове – монолози от Шекспир или Чехов на персонажи от пиесите им, не стихотворения или басни. Например, монолога на Хамлет. Какво разбира едно 15-годишно момче от Хамлет?!“, чуди се към днешна дата той. Явно Венцеслав Кисьов е съзрял у възпитаника си силен драматичен потенциал, но няколко месеца след като завършва Академията Арсов получава покана да се включи в трупата на... Сатиричния театър. „Точно се празнуваше 60-годишният юбилей на театъра. Първото нещо, което усетих, бе, че тук хората са много заедно – от техническите служби до големите звезди, и атмосферата предразполага към творчество. Другаде съм се озовавал и сред противоречия, което винаги ме е дистанцирало. Предпочитам да живея с илюзията, че нещата наистина са красиви и хармонични. А както казва Ибсен, човек става нещастен, като му отнемеш илюзията...“, разсъждава Боян. Още по-щастлив би бил, ако това не е илюзия...

Младият актьор подписва договор по програма „Мелпомена“ още при предишния директор на Сатирата проф. Здравко Митков. Когато на шефския стол сяда Калин Сърменов, още на следващия ден Арсов е повикан в кабинета му. Явява се леко притеснен, но, вместо да се освободи от него, както би могло да се очаква от нов началник към избраниците на предшественика му, Сърменов предлага на Боян щатно място. Фактът, че и двамата управленци, за които е знайно, че хич не се долюбват, му гласуват доверие, си е направо комплимент. И Боян сръчно си гради комедийното амплоа с интересни изяви в спектакли като „Терапевти“, „Вихрушка“, „Снежната кралица“, „За какво ви е Дон Кихот“... Има и роля фойерверк в мюзикъла Mamma Mia!, с който Операта гастролира в курорта „Албена“ навръх 30 декември. Боян

обожава морето дори през зимата

Що се отнася до киното, тук може би ключовата препоръка би била „Върви на кастинг“, както в оня виц Господ съветваше: „Поне пусни фиш...“. „Важно е човек да ходи на кастинги, но се случва понякога да не мога да отида, погълнат от репетиции в театъра, и възможността отпада. Трябва да помисля да съм по-смел в тая посока“, обещава Арсов, който е и докторант в НАТФИЗ, както и вече асистент на проф. Танковска.

В биографията му има една баснословна история, каквато и да искаш не можеш да измислиш. В ІІІ курс Бобо отива на кастинг в Ню Бояна за чуждестранна продукция, в която го избират да играе син на Салма Хайек. Но времето за снимки съвпада с участието на класа му на театрален фест в Китай и той е принуден да откаже. Следващата година пак отива и го одобряват за друг филм, пак със Салма Хайек. И този път обаче студентите трябва да са на фестивал в Китай – само че не в Шанхай, а в Пекин. И със Салма отново се разминават. „Оттам идва и смешката, че аз вървя в комплект със Салма Хайек“, намига актьорът. Нищо, от третия път сигурно ще стане...

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Проф. Светлозар Игов с награда „Перото“ за цялостен принос

„Не многото писатели правят литературата, а достатъчното добри писатели. Радостен съм, че Литературен клуб „Перото“ продължава традицията си на стабилност да подкрепя литературата и нейните автори и преводачи“. С тези думи големият български литературен историк, критик, поет, писател и преводач проф. д.ф.н. Светлозар Игов прие наградата за цялостен принос за 2019 г. на Литературен клуб „Перото“.

„Любов, любов, любов“ от Beatles до Брекзит

Проф. Красимир Спасов отново посяга към една своя любима и вероятно много лична тема: разкрепостяващият бунт на младите през 60-те и неговото постепенно „спихване“ с годините и смяната на поколенията. След като преди 8 сезона именитият режисьор напълни Арденската гора от Шекспировата комедия „Както ви харесва“ с хипита, които след кратката еуфория на свободния живот се върнаха към охолното битие на своите родители, сега, пак в театър „Българска армия“, той разглежда тези проблеми още по-безкомпромисно чрез един съвременен текст: „Love,Love,Love” на нашумелия, едва 39-годишен британски драматург Майк Бартлет.