Онлайн платформи препродават билети за концерти и надуват цените двойно, казва в интервю за "Монитор" изпълнителният директор на Асоциация „Активни потребители“

- Г-н Николов, последното ви проучване показа, че в голяма част от козунаците за Великден, които се разпространяват в търговската мрежа, липсва поне по една от традиционните им съставки. На какво се дължи това и трябва ли да се засили контролът в тази посока?

- Нека уточним, че това проучване от миналата година, но нещата не са се променили и е валидно и сега. Всичко тръгва от свободния избор на потребителите. Разбира се, те имат правото да изберат какво да купят от пазара. Там се предлагат и традиционни продукти, но и промишлено произведени. Обикновено разликата между тях е много голяма. Промишлените козунаци често имат срок на годност дори по три месеца. Изобилстват с най-различни добавки и съставки, които не са характерни за традиционната рецепта. Мога да дам пример с натриев стеароил-2-лактилат, ензими, калциеви фосфати, серен диоксид, подсладители т.н. Хората някак си не обръщат внимание на тези съставки и се ориентират по ниската цена. В контекста на празника си мисля обаче, че по-разумният избор е вниманието ни да се насочи приоритетно към кварталните пекарни, от където можем да си закупим пресен козунак. Основните отличителни черти са краткият срок на годност от четири дни, докато при другите е дори месеци. Качественият козунак също така няма подобрители, цепи се на конци при разчупване, има жълтеникав, но не ярко жълт цвят. Миналата година изследвахме за наличие и на синтетични оцветители. За щастие нямаше. Бих казал, че сега отново се влагат такива, но са с по-естествени съставки.

- А каква е необходимостта да се влагат оцветители?

- Компенсират липсата на яйца. Но пък за сметка на това цветът става прекалено ярък. Най-често се използват яйца на прах и с тези оцветители ефектът се засилва. За нас това не е по-добро за потребителя. Не смятам, че трябва да има законови забрани, по-скоро надеждата ми е в създаването на ориентири за качество-дали ще бъде под формата на някакъв знак или пък по-честа възможност за сравнителни изпитвания, това са работещи практики в много страни. Според мен те помагат на потребителите да направят по-информиран избор. В крайна сметка човек сам достига до убеждението, че е по-добре да избере по-високата цена, която обаче ще ни донесе по-добро качество. Трябва да има надежден механизъм за открояване на качеството.

- Каква съставка всъщност се оказва, че липсва в козунаците, които сте изследвали?

- Ние изследвахме 16 марки козунаци, закупени от различни търговски вериги. Повечето бяха приготвени не с яйца, а с яйчен меланж. В една от марките пък липсваше дори яйчен прах. Производителите пестят от съставките, защото яйцата са скъпата част в козунака. Особено смущаващо е добавянето на суроватка. Това е заместване на млякото с един по-същество отпадъчен продукт, притежаващ свойства много различни от оригинала. Общо взето проучването показа, че усреднено във всяка марка са вложени две нетрадиционни съставки – между 1 и 3 за всеки продукт. Това са сух глутен, яйчен меланж, суроватка и палмова мазнина.

- Експерти коментираха, че багрилата в някои бои са опасни и могат да предизвикат алергии, като най-опасни са сините. Вие открихте ли такова нещо?

- Така е, изкуствените могат да доведат до това. Ние лично не сме изследвали боите, те са достатъчно тествани в световен мащаб. Някои са критикувани. Има една особеност-като цяло всички са разрешени, но искаме да дадем отговор на въпроса дали всичко разрешено е добро за здравето. Цигарите и алкохолът също са разрешени, но доколко са полезни за нас? Голяма част от добавките не са полезни.

- Освен изкуствени оцветители открихте ли алергени?

- Не, не сме търсили алергени, защото сами по себе си яйцата също са алерген. А и те са известни. Според мен, хората с такива проблеми, се ориентират и знаят какво им е позволено. Що се отнася до оцветителите, проблемът е най-остър при безалкохолните напитки и детските продукти от рода на близалки, бонбони. Там трябва да сме по-внимателни. Но специално при козунаците, не бива да се водим от цвета. Ако са ярко жълти, не бива да възприемаме това като нещо положително. То не е сигнал за добро качество, а обратното.

- Какви оплаквания сте получавали след Великденските празници, за какво сигнализират потребителите?

- В практиката ни сме стигнали до заключението, че най-големите рискове са свързани с подписването на договори за дългосрочно обвързване. Обикновено покрай празниците има рекламни кампании, пускат се различни промоции-за кредити, финансови продукти, телекомуникационни услуги. Трябва да сме по-внимателни, защото тогава човек няма много време и не четем внимателно с какво се ангажираме.

- А що се отнася до агнешкото месо, което консумираме предимно по Великден, смятате ли, има ли още нерегламентирани продажби?

- Разбира се, има продажби на месо на открито. Но ние сами си причиняваме това, защото знаем, че не е редно, но продължаваме да го правим.

- Маркировката достатъчен показател ли е за сигурност и доколко изобщо дълбоко замразено месо, внесено от Ирландия, да речем, е препоръчително?

- Маркировката не може да бъде панацея, защото може да се злоупотребява. По-скоро тя трябва да е ориентир на контролните органи при разкриване на злоупотреби.

- Използват ли около Великден хотелиери примамливи оферти за почивки, като имате предвид, че предстоят много почивни дни и в началото на май?

- За подвеждащи оферти почивен ден няма. Те са по всяко време, разликата е, че по празници хората внимават най-малко и са податливи на такива заблуди. Бързаме да не изпуснем намалението, но ако на следващия ден отворите сайта на компанията, ще видите, че същият трик се повтаря.

- Какви трикове използват хотелиерите що се отнася до почивки?

- Най-честата практика е да пускат стари снимки на хотела си, когато е бил ремонтиран. Но това не е нова практика. Когато говорим за пакетни продукти, проблемите са доста по-малко. Днешните проблеми са свързани с онлайн платформите-има както добри оферти, така и обратното. Трябва да внимаваме много. Нека да следваме правилото, че ако нещо звучи прекалено изкушаващо, най-вероятно не е истина.

- Какви други тенденции отчитате напоследък?

- В момента много популярни в цял свят станаха платформи за препродажба на билети. Това е голям проблем и в момента тече бурен дебат в Европа. Схемата е следната-след като се обяви дата за концерт на голяма звезда, платформата, с помощта на разработен софтуер, ги изкупува още на първия ден. След това ги препродават на двойно по-високи цени и феновете са принудени да се бръкнат дълбоко в джоба, защото нямат друг избор. Надяваме се да се забранят тези практики. Ние също сме засегнати от проблема. Друг актуален проблем е т.нар. „no-show“ клауза. Това е практика при двупосочните билети, при която не може да използваш полета само в едната посока. Това е несправедливо и в момента тече кампания за забрана на това.

- А смятате ли, че ще се сложи наистина край на двойният стандарт при храните след гласуването в Европарламента?

- Не, не съм оптимист. Много е трудно установяването на различие. Повече вярваме в националния контрол, в системата за надзор на пазара. Тя трябва да респектира така, че производителите да не правят разлика между контрола отделните държави. Те знаят, че в Източна Европа той не е толкова стриктен.


Визитка:

Богомил Николов е доктор по икономика от УНСС и магистър по политология и стопанско управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и университета „Еразмус“ в Ротердам

Изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“ от 1999 година насам

Член е на Икономическия и социален съвет и Европейския икономически и социален комитет

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Режисьорът Бойко Илиев: Какво е театърът без душата на актьора? Само красиви картинки

На 29 май със спектакъла "Антихрист" ще бъде отбелязана 30-годишнината от създаването на „Диалог“ – първия частен театър в най-новата културна история на страната. Днес неговите традиции продължава Нов театър – НДК, разказва основателят му – режисьорът Бойко Илиев. Но поне 20 други опита за частни формации са загинали през годините...

Проф. Асен Балтов: Болниците в страната са много, поне 100 са излишни

"365 са регистрираните лечебни заведения, всички черпят ресурс от НЗОК" и "За две години „Пирогов“ увеличи приходите с 1 млн. лева месечно", казва в интервю за "Монитор" шефът на Спешната болница проф. Асен Балтов.