Заради скъпото какао шоколадът е сред най-имитиращите продукти, казва в интервю за "Монитор" изпълнителният директор на асоциация „Активни потребители“

- Г-н Николов, проучване на Европейската комисия в 19 държави членки, сред които е и България, показва, че някои продукти се различават по състав в различните страни, въпреки че са с еднакви опаковки. Как ще коментирате това и показателно ли е едно такова проучване?

- Трябва да отчетем факта, че това е най-мащабното проучване, извършено досега, защото обхваща над 1400 проби и над 100 различни вида продукти. В случая става дума за храни, за които е имало оплаквания от потребители и по този начин са попаднали в обхвата на проучването. Другата особеност е, че не са правени лабораторни тестове. В случая е сравнена информацията от етикетите и това дава само частична информация и оценка на състоянието.

- Какво обаче говори етикетът? Основание е ли е да се смята, че различните съставки говорят за различно качество?

- Проучването установява разминаване при 9% от продуктите. Само че аз не смятам, че всички тези продукти са проблематични. Едната от хипотезите е, че понякога разминаванията отчитат различни вкусове в определени страни. Другата хипотеза пък, която я видяхме при киселото мляко, е когато имаме една и съща марка, но различен доставчик, който е местен. Ние обаче не можем да искаме млякото от една търговска верига да е еднакво в Чехия и у нас. Ние държим да има лактобацилус, в Чехия най-вероятно няма да има. Така че донякъде тези случаи са разбираеми. Неприемливото е, когато скъпа съставка се подменя с по-евтина с цел икономическа изгода. Мога да дам пример с плодовите млека. В други европейски страни в тях има 20% плодове, а у нас са само с есенция и оцветители. Тези практики са осъдителни и трябва да бъдат преследвани. Може би тук трябва да кажем, че досега нямаше законодателна норма, която да бъде нарушавана. Тя беше гласувана, но не е публикувана още. Но служи като допълнение в директивата за нелоялни търговски практики. Това означава, че страните членки имат две години да транспонират законите си и все още не може да разчитаме, че разминаванията могат да бъдат санкционирани.

- Къде обаче трябва да сме най-внимателни? И можем ли да кажем, че българинът все още гледа цената, а не етикета?

- Има потребители, които внимават и четат етикетите, други са по-небрежни в това отношение. Иска ни се повече хора да са взискателни и да са по-информирани. Изборът обаче е личен. Колкото до въпроса кои са най-рисковите продукти на пазара, мога да кажа, че това са тези, в които има скъпи съставки. Шоколадът, например, е такъв продукт, защото какаото е скъпо. Също така има риск от двоен стандарт при храните с плодове - млека, кремове. Не бих винил толкова безалкохолните напитки, знаем за дискусията по въпроса захар или глюкозо-фруктозен сироп. Но аз не й отдавам толкова голямо значение, защото дори от патриотична гледна точка можем да вземем предвид, че глюкозо-фруктозният сироп се произвежда у нас. Така че може би е добре да сме малко повече запознати по темата, преди да съдим подобни практики. В крайна сметка производителят купува от наши предприятия, за да вложи тази суровина.

- А вярвате ли, че ще се стигне до налагане на санкции при нарушения, дори след като законодателството вече действа?

- Много е рано да се каже. Първо промените трябва да влязат в сила, да има доказани практики. Но аз не разчитам толкова на глобите. Най-голямата санкция е тази, която налага потребителят. Когато е информиран, знае с какво точно са му били нарушени правата, той би трябвало да реагира, като го бойкотира. По този начин ще бъде наказан много по-силно, отколкото, ако го глобят с 50 000 евро. Затова се радвам, че има такива проучвания и се надявам да стават все повече занапред.
- Казвате, че е добре да има такива проучвания, но това е направено чрез сравнение на етикетите, а не на база на лабораторни изследвания. Трябва ли да има тестове?
- Да, трябва, и то се случва. КЗП в момента извършва такова проучване и резултатите ще станат ясни през есента. Европейската комисия също обяви покана за участие към потребителски организации. Вероятно мрежи от организации от европейски страни ще кандидатстват да направят още тестове. Колкото повече такива резултати се публикуват, толкова повече ще има респект от страна на производителите, които досега са нарушавали правилата. Надявам се това да е достатъчно силен натиск за промяна. Глобите няма да попречат, но не бива да разчитаме само на тях.

- Вие възнамерявате ли да извършите също проучвания?

- Най-вероятно, ако намерим партньорски организации, също ще кандидатстваме. И ако получим финансиране, също ще извършим такива проучвания. Но ние не делим продуктите на вносни и родни. Практиката ни е да тестваме това, което се предлага на пазара. Тогава правим сравнителен анализ. По този начин потребителят може сам да направи извод и да реши дали ще купи по-скъп продукт, но с по-добро качество. Мога да уточня само, че при нас по-големите изкушения за имитации са при млечните и месните продукти. Най-вече при колбасите. Разликата във водното съдържание при саламите или кренвиршите може да достигне до 15-20%. Това човек няма как да го оцени. Ние се опитваме да разкрием тези характеристики.

- Къде има повече вода, в кои продукти?

- Най-вече при меките колбаси.

- Има ли повод за притеснения при бебешките храни и перилните препарати?

- Надявам се вниманието да се насочи и към други продукти, при които може да има двоен стандарт. Така че трябва да се продължи работата в тази посока. Но не бива просто да стоим и да чакаме. Брюксел направи не малко - промени директивата, направи обща методика за изпитване, от тук насетне трябва и ние да сме по-активни. Говоря за цяла Източна Европа.


Визитка:

Богомил Николов е доктор по икономика от УНСС и магистър по политология и стопанско управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и университета „Еразмус“ в Ротердам

Изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“ от 1999 година насам

Член е на Икономическия и социален съвет и Европейския икономически и социален комитет

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Венцислав Караджов: Хората смятат, че личните им данни могат да се обработват само с тяхно съгласие

Отмененият от КС текст в закона беше от полза за медиите, а не в техен ущърб, казва в интервю за "Монитор" председателят на Комисията за защита на личните данни

Всяко сурово месо може да е заразено със салмонели, задължително го обработвайте термично

Доц. Атанас Мангъров: Пушени филета и шунки от студени бюфети носят риск от листериоза

Всяко сурово месо може да е заразено със салмонели, задължително го обработвайте термично

"Може да се заразите с листериоза, когато се консумират продукти, като шунка, филе, пушени риби, т.нар. студен бюфет. Когато те са замърсени с листерии в процеса на производство, източникът е животинско фекално замърсяване. Когато се съхраняват на хладно, в тях могат да се размножат листерии. За щастие, инфектиращата доза също е много висока и не е много често заразяването, но продукти, които се съхраняват дълго време в хладилник, могат да заразят хората.". Това заяви в интервю за "Монитор" завеждащият детското отделение към Инфекциозна болница в София доц. Атанас Мангъров.