Богомил Калинов: Киното е социално изживяване, което винаги ще има място в живота ни

Богомил Калинов: Киното е социално изживяване, което винаги ще има място в живота ни

Мелниците, с които се борят нашите медици, не са никак малко

Изумен съм от работата на Юлиан Вергов и Силвия Петкова, които потънаха в своите роли в „Пепел върху слънцето“, казва в интервю за "Монитор" режисьорът

- Г-н Калинов, успяхте да покажете дебютния си пълнометражен филм „Пепел върху слънцето“ на „Златна роза“. Какви бяха отзивите на зрителите оттам, близо месец преди старта на широкото разпространение на заглавието?

- Часът, в който беше нашата прожекция, по принцип, беше доста неудобен за зрителите. Въпреки това отбелязахме силно присъствие и смея да кажа, че хората изглеждаха трогнати и емоционално повлияни от историята, която сме разказали. Получихме и много съобщения в страницата ни във Фейсбук, в които зрителите ни благодарят за хубавия филм, което аз приемам като добър знак, че съм направил нещо правилно.

- Филмът разказва за една предполагаема лекарска грешка, базирана на реални събития. Как достигна до вас тази история?

- Майка ни (с Калин Калинов и Александър Калинов, които също участват дейно в създаването на филма – б.а.) е практикуващ лекар, но има и второ висше като режисьор. И всъщност историята ни попадна като сценарий, написан на пишеща машина, за късометражен филм, който тя е искала да снима. На нас много ни хареса. И си казахме, че историята си заслужава нещо по-голямо от късометражен филм. Тогава майка ни ни каза за книгата на проф. Златимир Коларов, в която е описан случаят. Изчетохме я за една вечер, защото е прекрасна. И решихме, че трябва да я екранизираме.

- Майка ви ли всъщност послужи като вдъхновение за това да се занимавате с кино?

- Определено има пръст в цялата работа. Всъщност не ни е насърчавала да правим единствено това, но една от уговорките беше лекари да не ставаме.

- Защо?

- Защото в България е много трудно да се практикува тази професия. Тя по принцип е сложна, но тук явно има допълнителни усложнения. Аз като „цивилен“ - ако мога да се нарека така, не съм много запознат, но виждам отстрани, че мелниците, с които се борят нашите медици, не са никак малко.

- В тази посока ми се струват и думите от трейлъра на „Пепел върху слънцето“, че лекарите нямат право на лукса да допускат грешки и се превръщат в лесна мишена за гнева на пациентите...

- Има професии, за чиито представители ние по подразбиране очакваме да са безгрешни. Лекарите ми се струва, че попадат именно в тази категория. Те са като че ли недооценени, когато вършат работата си. А когато нещо се случи извън техен контрол и това доведе до фатални последствия, реакцията е много силна. Жал ми е да виждам, че когато болният оздравее, благодарим на Бог, но когато загубим близък, обвиняваме лекаря.

- По стечение на обстоятелствата премиерата на филма ви съвпадна със световната пандемия от коронавирус. Доведе ли това до промяна в отношението ни като общество спрямо медиците?

- Подобна оценка е сложна в момента. Определено в момента се усеща напрежение. Но ми се струва, че започваме да обръщаме повече внимание на здравната ситуация. Надявам се да се е подобрило отношението ни към медиците. Но много хубаво си спомням, че преди да избухне кризата, медицинските сестри бяха на стачка. Имаше един такъв много добър лаф: Лекарят е като Господ - сещаме се да говорим за него само когато сме в нужда. И сега май се получи същото.

- Историята във филма е пречупена и през призмата на медиите. Доколко според вас влияят те за формирането на това отношение?

- Медиите продават зрители. Тоест – за да е добра, една медия, която се финансира от реклами, трябва да се гледа, да има зрители. Това е естественият път на нещата. Проблемът е, когато си поставим за самоцел да ни гледат и изгубим етичната гледна точка на журналистиката. Това може да има пагубни последствия върху хората, особено в такава среда, която е супермедийна в момента. Всички сме вързани – дали с телефоните, дали с радио, телевизия – постоянно сме облъчени от съобщения. Така че отговорността за животите е и в медиите малко или много.

- До края на филма ще разберем ли дали има действително лекарска грешка – въпросът, чийто отговор преследва и журналистката, изиграна от Силвия Петкова?

- Разказваме историите в две линии – едната е от гледна точка на репортерката, другата – от тази на лекаря, който преживява от първо лице случващото се. И сме се опитали да отговорим на всички въпроси, които може да има един зрител в края на филма. Много дълго време работихме по него, години. И много внимавахме със сценария така, че да не изкривим реалността, но и да не я преувеличаваме.

- Доколко вие самият навлязохте в материята, предвид че филмът се базира на реални събития, свързани със загуба на пациент, успяхте ли да се поразровите повече в този случай?

- Книгата е мотивирана от реален случай, който проф. Златимир Коларов е описал. Самата тя се отдалечава малко от него и съответно филмът се отдалечава малко повече. Екранизацията е сложна материя. Не е възможно просто да вземеш една книга и да я покажеш на екрана дума по дума. Различен е контекстът, различен е каналът, по който го възприемаме. Така че и ние – с позволението на проф. Коларов, се отдалечихме. Работихме заедно с него по екранизацията, така че тя да е възможно най-вярна на книгата. Но да е правилна за кино.

- Пред какви предизвикателства се изправихте по време на снимачния процес?

- Доста сложности имаше. Аз като дебютант, който сега сяда да прави първия си пълнометражен филм, имах много ситуации, в които или времето не достига, или казвам, че сме готови със сцената, а после се сещам, че сме забравили един кадър и хайде обратно...

Бяхме облагодетелствани, че много от болниците решиха да подкрепят филма и да ни позволят да снимаме в тях и да ни дадат насоки. Обиколихме доста от софийските лечебни заведения, но снимахме много и в града. Причината за това е, че самата София играе много голяма роля в книгата. И ние останахме верни на това.

- Впечатление прави страхотният каст в „Пепел върху слънцето“, в който влизат Силвия Петкова, Юлиан Вергов, Павел Поппандов, Стефан Денолюбов, Ирини Жамбонас и т.н. Как подбрахте актьорите?

- Имам привилегията да работя с всички актьори, с които исках да работя. Да си призная, дори не очаквах, че това може да се случи, защото някои от ролите са епизодични. Имах един такъв страх от това какъв отговор ще получа, когато отида при актьор, когото много харесвам, с такава роля, която не е водеща. За моя радост и изненада всички много харесаха филма още на сценарно ниво и се съгласиха да работим заедно. Смея да кажа, че накрая финалният продукт има тази стойност, защото актьорите успяха да дадат толкова много живот и толкова чувство в героите. Особено съм изумен от работата на Юлиан Вергов и Силвия Петкова, които просто потънаха в своите роли и успяха да създадат нещо, което да допринесе към самата история. Работата с Павел Поппандов също беше уникална. Първо, той е прекрасен като човек, и второ – той е прекрасен като актьор, има много богат опит. С него работихме заедно не просто самоцелно за сцената, а с идеята какво тя ще каже на зрителя и как ще помогне на главния герой.

- Жаден ли е вече българинът за кино според вас в ерата на COVID-19?

- Аз не смея да говоря от името на всички, но лично на мен ми липсва. Не става дума просто за елемента на развлечение. Липсва ми социалният елемент – да излезем с приятели на кино, да отидем на вечеря и да обсъждаме филма. Мисля си, че и много други хора се чувстват по същия начин. И ми се ще да им дадем повод да се върнат обратно към този навик. Разбира се, здравето е на първо място. По никакъв начин не искам да неглижирам ситуацията, но вярвам, че киното има още място сред нас, дори сега.

- В средите на Запад пандемията доведе до дори по-ожесточени спорове на тема стрийминг срещу киносалон. У нас като че ли този проблем не стои на дневен ред...

- Смятам, че доста хора използват стрийминг платформи и добра част от колегите имат присъствие в тези услуги. Не мога да допусна обаче, че стриймингът ще измести киното. Това е просто поредното предизвикателство. Преди това бяха платформите за видео по поискване или DVD-та, или телевизията... И киното винаги остава голяма част от живота ни. То е изживяване. То е много повече от това просто да отидеш и да видиш филм.

- Коронавирусът доведе и при вас до промени в плановете за разпространение.

- Да, премиерата трябваше да се състои през март. Бяхме влезли в рекламна кампания, започнахме да издаваме материали, вдигнахме билбордове... На следващия ден обявиха пандемия. Звъннахме на хората с билбордовете с молба да не ги качват - датата вече беше станала грешна. Казаха ни да сме спокойни и че ще ги оправят. И така ми се случи, че минах покрай един билборд, прибирайки се към вкъщи, и видях, че са сложили една лепенка отгоре с новата дата. Тя също в крайна сметка се оказа невярна. Бяхме казали, че ще излезем в края на април. Имахме нереалистично високи очаквания за това колко бързо ще се размине това, което всъщност се случи. И трябваше да изчакаме доста. Аз даже вече тръпна в очакване да го покажем на хората, защото филмът е филм, когато достигне до зрителите.

- Имате ли вече план какво следва след „Пепел върху слънцето“?

- Работим паралелно върху два проекта. Единият е по-комерсиален, за който ще търсим алтернативно финансиране. А другият проект, който развиваме в момента, е с работно заглавие „Мисли и молитви“. Цялата история е базирана върху идеята за справедливост и усещането за справедливост. Става дума за човек, който губи сина си, след като той е блъснат на пешеходна пътека от кола и преживяванията, които следват оттук насетне. Двата филма са доста различни като стилистика и като жанр, но на мен ми е интересно да експериментирам. Искам малко да си поиграя с жанровете, защото за мен киното е това – да експериментирам.


Визитка:


• Богомил Калинов е роден през 1990 год. в София

• Завършва средното си образование с профил „Информационни технологии“, а като ученик печели награди в регионални конкурси за рисуване и физика

• Участва в международни фестивали още със студентските си филми от НБУ, където учи в специалност „Кино и телевизионна режисура“

• През 2011 г. печели Национален приз „Студент на годината“ в направление „Изкуства“

• Като режисьор, сценарист и/или продуцент е работил по редица късометражни проекти

• „Пепел върху слънцето“ е пълнометражният му дебют, който ще стартира широкото си разпространение из родните кина на 30 октомври

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.