Н а днешния ден църквата слави Честните вериги на Свети апостол Петър, споменава в молитвите си Свети преподобни Ромил Видински и Свети свещеномъченик Дамаскин Габровски.
На днешния ден църквата слави Честните вериги на Свети апостол Петър, споменава в молитвите си Свети преподобни Ромил Видински и Свети свещеномъченик Дамаскин Габровски.
Свети апостол Петър бил хвърлен в тъмница и окован с две железни вериги по заповед на цар Ирод . През нощта, когато той спял между двама воини, ангел Господен го разбудил и като го побутнал по хълбока, го извел от тъмницата. Железните вериги паднали от ръцете на апостола, както за това се повествува в книгата “Деяния на светите апостоли”.
Вестта за чудесното избавление на апостол Петър от оковите и тъмницата обиколила бързо цял Иерусалим. Тези вериги получили целебна сила от тялото на апостола, което било здраво обвързано с тях. С дълбоко благоговение вярващите почитали тези честни вериги, въздавали им поклонение и старателно ги пазели като ценно наследство от род в род, като при това всеки път родителите обяснявали на децата, а те на своите деца, до какъв велик затворник са се докосвали тези вериги и от чие тяло са осветени. Така от ръце на ръце те преминали по наследство у светейшия Иерусалимски патриарх Ювеналий. Когато благочестивата царица Евдокия, съпруга на цар Теодосий Младши се връщала в Цариград от Иерусалим, където за времето на пребиваването си построила много църкви и украсила много свети места със своите царски средства, патриарх Ювеналий ѝ подарил, заради благочестието и любовта ѝ към светинята, немалко различни духовни съкровища, сред които и тези честни чудотворни вериги на свети апостол Петър.
След завръщането си в Цариград Евдокия подарила едната верига на храма на свети апостол Петър, който се намирал във вътрешността на Великия Софийски събор, а другата изпратила в Рим на дъщеря си Евдокия, която била омъжена за римския цар Валентиниан III. Благочестива като майка си, Евдокия с любов приела този скъпоценен дар и като построила на Есквилийската планина храм в чест на апостол Петър, положила там веригата, заедно с намерената в Рим друга верига на светия апостол, в която го оковал по време на мъченията Нерон
Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При Свето Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.
Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира "Света Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската "Света Гора" и в местността "Устие", обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат "Калороман" ("Добрият Роман")
Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие и богосъзерцание Свети Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността "Парория" -раонът на днешни Странджа- Сакар. Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.
Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий, който написва житието му, за Атон.След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. Свети Ромил бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона близо до днешният Дурес в Албания, а оттам – в Раваница, Сърбия, в манастира "Свето Възнесение", гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година.
Свещеномъченик Дамаскин се родил в град Габрово. Той приел монашество в Атонския Хилендарски манастир, гдето и бил произведен йеродякон, йеромонах и дори игумен на светата обител. Веднъж се отправил по манастирски работи в град Свищов, гдето имало хилендарско подворие, и опитал да поиска от някои турци да изплатят дълга си към манастира. Но вместо да се издължат, турците го ограбили и се сговорили и вкарали в метоха една развратна туркиня, а после като нападнали метоха и като я намерили там, вързали невинния Дамаскин и го предали на съда. Само по един начин той би могъл да се избави от смърт - да се отрече от Христа и да приеме мохамеданство. Но Свети Дамаскин отхвърлил това и бил обесен на 16 януари 1771 година. Житието му било написано от монаси в Атон.
След неговата смърт, убийците му, плувайки по Дунава, се удавили и по този начин получили заслужено наказание за невинно убития християнин.
Монитор
