Бобокови овладяват  завод за $ 3 375 000  срещу $ 590 000 кеш
3

Бобокови овладяват завод за $ 3 375 000 срещу $ 590 000 кеш

  • Рециклиращият бизнес на русенските братя – подарък за (много) милиони
  • Кабинетът „Костов“ им продава 26% при скандална РМД приватизация, слагат ръка на 90% с увеличение на капитала
  • „Ел Бат“ продължава с играта на криеница

Може ли от дребен едноличен търговец да се превърнеш в един от най-големите производители на акумулатори в Европа, с бизнес, базиран на 3 континента, и с авоари, класиращи те във ВИП редиците на най-богатите българи? Преди да тръгнете да отговаряте с „не“, помислете пак. Отговорът е, че може. Ако си в България, познаваш правилните хора и схеми и се уредиш с лъвски пай от бандитската приватизация на кабинета „Костов“.

Ако не вярвате – питайте обвиняемите за афера с опасни отпадъци русенски братя Бобокови. Те знаят как. Както впрочем знаят и цялата поредица галеници на Костовото раздържавяване,

превърнати за една нощ в милионери с буквално харизани предприятия

подарени им за жълти стотинки. Сред тях и подсъдимият разградски бос и Каолинов крал Иво Прокопиев, който в месеците, откакто бяха повдигнати обвиненията на Атанас и Пламен Бобокови, напълни изданията си с панегирици, четкащи имиджа на русенските братя.

„Защо Бобокови?“, „Мениджър на баланса“ и „Българската реалност: Арестуват невинен човек и унищожават законен бизнес“ са само част от заглавията, избълвани от медиите от рупорите в мейнстрийма на Прокопиев – като започнем от официално притежаваните от него „Дневник“ и „Капитал“ и продължим със сателитния „Медиапул“ и овладяната от разградския олигарх БГ секция на „Свободна Европа“. В материалите захаросано напоително, с риск да докарат читателите до диабетна кома, се обяснява как макар да са стартирали бизнеса си „в ранните мътни години на Прехода“, се радват на „безупречна репутация“. Как са започнали от регистрирано в Русе ЕТ „Бобоков и синове“ с предмет на дейност търговия с облекла и аксесоари. И как благодарение на предприемчивостта си са се превърнали в едни от най-богатите българи. Но услужливо се подминава не само фактът, че разследването срещу тях се води от прокуратурите в три държави – българската, румънската и италианската, като

именно от Ботуша са дошли първите данни, разплели мрежата

изтъкана от Царете на боклука, а и „първородният грях“, сродил братята с Прокопиев и другите галеници на раздържавяването - приватизацията при кабинета „Костов“. А именно тя слага началото на бизнес империята „Монбат“ на Бобокови. И по-конкретно – сключената през 1998 г. сделка за раздържавяването на монтанското предприятие за акумулаторни батерии „Акумикар“. Подгрята с необяснимо, но пък удобно за бъдещите приватизатори намаляване на капитала на завода от страна на държавата, реализирана по добре познатата РМД схема, не случайно станала известна като „разбойническо-мениджърска приватизация“ и финализирана с увеличение на капитала от страна на новите собственици.

Преди да се превърне в „Монбат“ и да изиграе ролята на основа за рециклиращия бизнес на братя Бобокови, който в момента е в епицентъра на аферата с незаконно депонираните оловни отпадъци, „Акумикар“ е едно от трите предприятия в държавата, произвеждащо оловно-цинкови акумулатори. Другите са „Старт“ Добрич (приватизирано също през 90-те, но придобито от Бобокови през 2007 г.) и „Елхим Искра“, Пазарджик (раздържавен при масовата приватизация и с мажоритарен собственик „Стара планина холдинг“). Стартът на процедурата за приватизация на „Акумикар“ е даден през януари 1998 г., но реално е подгрят с решение от 1 декември 1997 г. на принципала на дружеството – министерството на промишлеността, с което се намалява капиталът на фирмата.

Само няколко месеца по-късно – на 2 ноември 1998 г., е обявен победителят в процедурата за приватизация – „Приста ойл“ на Атанас и Пламен Бобокови съвместно с РМД „Акумикар 98“. Според сключения договор те придобиват 72% от завода за сумата от $3 376 000, като „Приста ойл“ взема 26% от предприятието, а работническо-мениджърското дружество - 46%. Това – на хартия. А какво се случва на практика?

На практика „Приста ойл“ използва РМД-то като параван

за да сложи ръка през задния вход на мажоритарния дял в завода при това под благосклонния поглед на кабинета, като в същото време се възползва от облекченията, предвидени в закона за работническо-мениджърските дружества. Така според сключения договор фирмата на Бобокови трябва да заплати своя дял от дължимата сума за 26% от завода на три вноски – 30% от цената в брой в деня на сключване на договора, още 20% - в срок до 15 дни, а останалите 50% - в държавни облигации или инвестиционни бонове и компенсаторки в рамките на месец след сделката. В цифрови измерения това прави само $ 590 000 кеш за техния дял. От своя страна пък РМД-то трябва да заплати едва 10% от своя дял в деня на сключване на сделката, а останалите 90% - разсрочено за 10 години. Както можем да се досетим, „Акумикар 98“ се възползва от това си право.

Само 3 месеца по-късно обаче, със също до болка позната схема Бобокови овладяват 90% от завода.

На 13 февруари 1999 г. е пуснато в ход седемкратно увеличение на капитала – от малко над 100 млн. лева той става 749,3 млн. лева (неденоминирани), като реално в него участва само „Приста ойл“. Така братята стават

мажоритарни собственици през „задния вход“ и под носа на държавата

Нейният дял се намалява до мижавите 3,7%, но въпреки това принципалът в лицето на министерството на промишлеността не прави каквито и да било постъпки, за да превенира влизането в сила на схемата и поредното разиграване на пладнешки грабеж за сметка на данъкоплатците.

Делът на РМД „Алумикар 98“ пък става от първоначалните 46% едва 6,2%. В същото време за него остава изцяло задължението да изплаща вече договорената цена. То, разбира се, така и не го прави. През 2001 г. РМД-то е обявено в ликвидация. Русенските братя реално придобиват завода за неколкократно по-ниска сума в кеш от обявената публично цена по сделката. А за държавата остава за пие една студена вода, както във всички останали случаи от скандалната приватизация, направена във времената на кабинета „Костов“.

Откриха 7756 тона опасни отпадъци по разследването срещу тях

16 756 тона отпадъци, сред които 7756 тона опасни, са открити дотук при огледи, извършени във връзка с образуваното досъдебно производство от Специализираната прокуратура срещу организирана престъпна група с участието на длъжностни лица, по което обвиняеми са Атанас Бобоков, Пламен Бобоков, Красимир Живков, бивш зам.-министър на околната среда и водите, управители на търговски дружества и директор на РИОСВ. Това обявиха преди дни от държавното обвинение. Разследването се води на територията на три държави. Освен в България, има изготвена европейска заповед за разследване до компетентната прокуратура в Румъния. Със съдействието на Евроджъст пък е създаден съвместен екип между българската спецпрокуратура и обвинители от италианските градове Салерно, Милано и Флоренция. Именно от Ботуша са дошли и първичните данни, разплели мрежата, изтъкана от Бобокови за внос на опасни отпадъци. Дотук от обявеното от прокуратурата стана ясно, че дружества от група „Монбат“, контролирани от Атанас Бобоков и Пламен Бобоков, регистрирани в Румъния, Италия и Сърбия са внесли на територията на страната големи количества опасни отпадъци, които били предавани за съхранение на фиктивно регистрирани дружества. Те пък са били регистрирани от един от обвиняемите по досъдебното производство, като според съобщенията на държавното обвинение част от тези фирми са били финансирани от Атанас и Пламен Бобокови. От схемата пък се е възползвало дружеството „Монбат рисайклинг“, създадено на основата на приватизирания от тях завод „Акумикар“. Общо 11 са привлечените дотук под отговорност лица в рамките на досъдебното производство.

„Ел Бат“ продължава с играта на криеница

Докато Бобокови се опитват да замажат разкритията за аферата с токсичния боклук, като се изкарат жертви на „опит за кражба“ на бизнеса им със съдействието на събрата си по бандитска приватизация Иво Прокопиев, и собственикът на конкурентната им „Ел Бат“ продължава играта на криеница с медиите. Преди няколко дни Пламен Бобоков заяви в интервюта за „Дневник“ на Прокопиев и овладяната от разградския бос БГ секция на „Свободна Европа“, че той и брат му Атанас били „поръчани“ от конкурента си „Ел Бат“, пришивайки фирмата на враг №1 на задкулисието у нас Делян Пеевски. Твърдението е нито повече, нито по-малко лъжа и няма общо с реалността, както сочат и кристално ясните факти в изцяло публичните регистри в България. Според данните в тях „Ел Бат“ от години е собственост на двама души, като 99% от него държи бизнесмен на име Димитър Попов, а останалият 1% е в ръцете на съдружника му Николай Бажлеков. От сряда насам екипът ни прави упорити опити да се свърже с Попов, за да поиска от него коментар не само на твърденията на Бобоков, а и на елементарния въпрос дали изобщо познава Делян Пеевски. Въпреки това собственикът на „Ел Бат“ също толкова упорито се крие от нас. Вероятно защото, подобно на фирмата на Бобокови „Монбат рисайклийнг“, и неговата „Ел Бат“ е обект на разследване от страна на контролните и правораздавателните институции в страната. Въпреки това ние ще продължаваме с опитите си да получим отговори и от него, за да лъсне изцяло истината за Царете на боклука в България и за хората, тровещи и природата, и здравето на гражданите на държавата.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.