Боби Вълчев: Милчо Левиев ме научи да бъда себе си

Боби Вълчев: Милчо Левиев ме научи да бъда себе си

Боби Вълчев е един от известните български джаз и пиано изпълнители в Дубай. Завършва софийското Музикално училище “Любомир Пипков”, а след това завършва и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с две специалности – „Джаз пиано“ и „Композиция“. Бил е асистент професор в майсторския клас на Милчо Левиев, където получава възможността да композира за едни от най-големите наши певци като дует „Каризма“, Орлин Павлов, Васил Петров, Камелия Тодорова и др. Твори с гиганти като Маркъс Милър, Джордж Бенсън, Клод Джей Уудс от Earth, Wind&Fire. Понастоящем преподава джаз пеене, пиано и тромпет в Академията GEMS Education Schools.

- Г-н Вълчев, живеете и работите в Дубай. Защо избрахте да се развивате като музикант зад граница?

- Обичам винаги да казвам, че аз не съм избирал нищо в живота си, а нещата сами ме избират. Първо отидох в Лондон, където се случиха много неща за кратко време. След това дойдох в Дубай, уж за кратко - 3 седмици, и бях много плах в началото, но бързо се влюбих в мястото, хората, слънцето и останах. Тук съм и до ден днешен и сега за мое съжаление се прибирам доста по-рядко, отколкото когато живеех в Лондон, и не само заради физическата дистанция, но и защото ангажиментите ми тук са много по-чести.

- Вярно ли е, че използвате музиката като лечебен метод?

- Музиката е универсален език на комуникация. Този език е един за целия свят и всеки може да те разбере и усети. Научно доказано е, че музиката има изключително силно въздействие върху мозъка на всеки човек. Независимо в кой жанр, докосва хората с проблеми или заболявания и те могат да почувстват неща, които по принцип не изпитват. Например при хората с аутизъм възприятието е много по-различно в сравнение с нашето. Обаче с музиката можем да ги накараме да танцуват, да се усмихват, да се забавляват – неща, които няма как да ги накараме да правят по какъвто и да било друг начин. Човек не може да сбърка, когато се обърне към музиката.

- Любовта към мелодията се поражда още в детството ви. Защо джаз, защо пиано?

- Започнах с пиано, защото това е най-основният инструмент. В училище, независимо на какъв инструмент искахме да свирим, пианото беше задължително, защото по един безкрайно красив начин то съчетава всичко, което е музиката – съчетава всички ноти на едно място, с него можеш да създаваш акорди и хармония между различните ноти. Аз лично избрах пианото, защото мога да кажа, че беше любов от първия момент, в който го чух. Колкото до джаза – за мен той е висшият пилотаж на музиката, джазът е върхът на музикалното изкуство, както и класиката, а и ми подхожда повече като личност. Зарази ме от малък, това е чувство, което не ме пуска.

- Бил сте асистент професор в майсторския клас на Милчо Левиев. Кои бяха най-ценните уроци, които получихте от него?

- Най-ценните уроци, които Маестрото ми даде, са уроците за свобода. За това да бъдеш себе си, а не да се опитваш да свириш като някой друг. Например аз много харесвах Хърби Хенкок и много години се опитвах да свиря като него, да го имитирам, но когато се срещнах с Милчо, разбрах, че всеки един от нас трябва да бъде себе си, защото сме уникални. Затова Хърби Хенкок е толкова добър, защото е себе си. И когато аз съм себе си, аз знам и съм сигурен в това, което правя. Важно е да намериш пътя към себе си и това, което трябва да пунтираме от другите музиканти, е не тях, а технологията им. Това научих от него – няма граници, всичко е изкуство, когато е направено от сърце и душа, когато е истинско и когато си себе си!

- Помните ли някоя забавна случка от онези години?

- Случките са много (смее се). Първото нещо, за което се сещам, е една дребна случка, която бе съпътствана с много голям урок. Имахме концерт и всички бяхме много притеснени – кой, кога ще свири соло, и всички гледахме към Милчо, за да ни казва какво да правим, случайно да не объркаме нещо. Уговорката ни беше, че всеки ще свири по 16 такта соло и естествено всеки внимава за тактовете си и си ги брои. Обаче когато аз започнах да свиря соло, гледайки към Маестрото, той ми каза: „Не, не, продължавай, когато нещо е хубаво – продължавай!“. В този момент почувствах, че това е свободата, а не постоянното съмнение в мен самия и във възможностите ми. За мен това беше един нагледен урок за това, че трябва да следваш себе си и музиката си. На сцената можеш да си комуникираш с публиката, да си говориш с тях чрез музиката съвсем спокойно. Той умееше да ни предразполага да го правим. Дори сме викали хора от публиката да се качат на сцената. Милчо ни отвори пътя в тази посока, а аз не съм спирал да гледам натам.

- Разкажете ни за Лондон.

- Бях приет да уча в Лондон с пълна стипендия. Интересна случка от образованието ми в Лондон е, че се явих на прослушване за концерт в един клуб и един от претендентите беше именно ректорът на музикалния факултет, който се беше явил на конкурса с групата си. Аз бях на същото прослушване с моята група и те избраха нас. Така че аз бях приет в Guild School of Music, но бързо се отказах и се съсредоточих над концертната дейност, работата с музиканти, свиренето ми и, разбира се, създаването на контакти.

- Работили сте с различни творци, кои са най-любимите ви съвместни проекти?

- Работил съм с Флорентина Тухел – румънска певица, с която имаме съвместен албум – Stereotype, а дуетът ни се казва - F&B. Свирил съм с доста хора по много концерти, но по-постоянно съм свирил с моето джаз трио, което се казва Suspenders, работил съм и с Анита Уилямс и още много, много. Разбира се, любимите ми проекти са тези с моето джаз трио Suspenders, с които подготвяме няколко нови парчета.

- Казват, че Дубай все още е предпочитана дестинация... Как се отрази COVID-19 на живота там?

- Пандемията се отрази на Дубай както навсякъде по света – много бизнеси пострадаха, а един от най-страдащите бизнеси е именно развлекателният. Затвориха всички барове, ресторанти и клубове, няма живи участия, няма и концерти. Естествено, всеки един музикант страда от това, защото масово музикантите разчитат само на това. Аз например преподавам и композирам, правя много неща и съм спокоен, въпреки че голям процент от дохода ми е именно от концерти и живи участия.

- В тази линия... вие сблъскахте ли се с вируса?

- Сигурно съм се сблъсквал с него, може и да съм го изкарал, но никога не съм имал симптоми. Миналата година за 2-3 дни имах неразположение, но от всичките над 30 PCR теста, които съм си правил, нямаше нито един положителен.

- Обмисляли ли сте идеята да се върнете тук, да преподавате на деца в България?

- Много ми липсва България и сериозно обмислям да се завърна съвсем скоро. Гледам в тази посока. Наистина обмислям да направя школа за музикални уроци за всички, защото музиката е за абсолютно всички и всеки има право да се докосва до нея. В школата ще предлагам уроци на малки и големи, както и на болни и здрави, защото, както казах – всеки има право да се докосва до музиката, всеки има право да разбере и усети тази енергия. Най-много ми липсват природата и хората – моите приятели и близки хора.

- Кой е Боби Вълчев извън светлините на прожектора? Какви са хобитата ви?

- Моите хобита са доста, но най-основните са свързани със спорт – планински изкачвания, плуване и всички спортове, които са свързани с природата по един или друг начин. Другото ми голямо хоби са ретро автомобилите, които колекционирам и обичам да ги ремонтирам.

- Имате ли план за лятото? Коя е дестинацията фаворит и защо?

- През лятото най-любимото ми място е България! Обичам да съм сред планините – Родопи, Рила, Пирин, навсякъде сред планините. Другата ми много любима дестинация е Италия. Обожавам да пътувам както из островите, така и из различните италиански провинции.

- Какво си пожелавате?

- Пожелавам си да бъда здрав, както и на всички хора. Пожелавам си и нещата да продължават да ми се случват естествено или с други думи – попътен вятър!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.