Боб Дилън - от Цариград до Нобеловата награда

Боб Дилън - от Цариград до Нобеловата награда

Иконата празнува 79-и рожден ден с нов албум

Цариград - това е мястото, докъдето е успял да проследи корените си Боб Дилън, който днес е на върха на музикалната индустрия и истинска културна и социална икона в Америка.

Малкият Шабтай Зисел бен Авраам, както е еврейското му име, проплаква в Минесота на 24 май 1941 г. и е записан по паспорт като Робърт Алън Цимерман (после променя официално името си на Робърт Дилън). Родителите на баща му - Цигман и Ана Цимерман, емигрират от Одеса през 1905 година, бягайки от антисемитските погроми в Руската империя, а родителите на майка му - Вениамин и Люба Еделщайн, също евреи от Руската империя, емигрират през 1902 година от Литва. В своята автобиография Chronicles: Volume One Дилън пише, че


моминското име на баба му по майчина линия е киргизко

а семейството й произлиза от Цариград.

С родителите си Ейбрам Цимерман и Беатрис Стоун живеят в Дълут до 1947 година, когато бащата, който работи в нефтена компания, заболява от полиомиелит и се преместват в Хибинг, родния град на майката, където Дилън прекарва остатъка от детството си, учи китара и пиано и сформира няколко рок банди. От тези години е и първият псевдоним, който използва - Елстън Гън.

Атмосферата в университета в Минесота обаче повлиява коренно на предпочитанията му и той се насочва от рока към фолк музиката. Кумирът му Елвис Пресли дава път на битника Уди Гътри. Толкова е опиянен от музиката, че напуска университета, мести се в Ню Йорк и започва да свири по местните клубове. Записва първия си едноименен албум за гиганта „Калъмбия Рекърдс“, но той няма особен успех и лейбъла иска да скъса договора с него


За Дилън се застъпва самият Джони Кеш

Текстовете му стават все по-политически. Превръщат се в изкрещяна критика към системата още в Blowin' in the Wind, срещу ядреното въоръжаване в A Hard Rain's a-Gonna Fall и всички политически истерии на 60-те. По това време и The Beatles започват да слушат Дилън. Джордж Харисън казва за онзи период: „Ние просто го пускахме, просто го изтъркахме. Съдържанието на текстовете и самият подход - това беше невероятно оригинално и чудесно“.

Бързо заедно с фолк певицата Джоан Бейз, която е и негова интимна половинка, се превръща в един от гласовете на гражданското движение и оглавява Марша към Вашингтон през 1963 г. Именно Бейз е артистът, който най-силно популяризира творчеството му.

Както в началото, така и до днес написаното от Дилън става популярно с гласа на други артисти. Голяма част от тези кавъри дори стават крайъгълен камък в кариерите им. Само ще споменем ll Along the Watchtower“, която самият Джими Хендрикс популяризира и за която Дилън казва винаги, когато изпълнява, че мисли за това като за хвалебствие към великия китарист. Сони и Шер стават известни с три негови песни още в дебютния си албум - All I Really Want to Do, Blowin' in the Wind, и Don't Think Twice, It's All Right. Knockin' on Heaven's Door, която пише за саундтрака на „Пат Гарет и Били Хлапето“ пък влиза


в репертоара на Guns N' Roses и Ерик Клептън


The Byrds пък издават цял албум с 13 кавъра на Дилън начело с Mr. Tambourine Man (която е изпълнявана и от Стиви Уондър). Култовото Like a Rolling Stone белязва финала на трансформацията на Дилън от фолк изпълнител с оръфани дънки в рок икона със слънчеви очила и остри ботуши. Най-известният й кавър е на самите Rolling Stones. Парчето е избрано за номер 1 в класацията на списание Rolling Stone за „500 най-велики песни на всички времена“.

През юли 1966 г. Боб Дилън


едва не загива в пътен инцидент с мотоциклет


след който се оттегля от сцената за известно време. Скоро след завръщането си изненадва музикалния свят с албума Slow Train Coming, благодарение на който печели и първата си награда "Грами". Продължава да издава албуми и да прави турнета по целия свят. Снима във филми. През май 1997 г. се разболява от хистоплазмоза. Възстановява се от болестта и през септември същата година се явява в Болония по молба на папата.

В личния си живот Дилън се жени за Сара Лоундс през ноември 1965 г. и имат четири деца - Джеси, Анна Леа, Самюел Исак Ейбрахам и Джейкъб Люк. Боб осиновява и дъщерята на Сара от първия й брак - Мария. Дилън и Сара се развеждат през 1977 г. През 1986 г. Боб Дилън сключва брак с бек вокалистката си Каролин Денис. Имат дъщеря Дезире. Развеждат се през 1992 г., но остават близки приятели. Бракът им, както и дъщеря им, остават в тайна до публикуването на биографията на Боб Дилън през 2001 г.

За 60-годишната си кариера Дилън има неизброимо количество, и то от най-престижните награди. Прави Голям шлем на рафта си, като


има „Грами“ (38 номинации и 10 статуетки), „Оскар“, „Златен глобус“ дори „Пулицър“


Черешката на тортата е Нобеловата награда за литература, която му беше присъдена през 2016 г. Отличието беше посрещнато в двете крайности, като самият Дилън не се появи на церемонията, а изпрати речта си. И до днес има критици, които не признават творчеството на музиканта за литература. От самото му зараждане като артист Дилън среща такива реакции дори от прозорливи пера като Норман Мейлър, който казва за него:


Ако Дилън е поет, такъв е и Касиус Клей


Именно тези парадокси подхранват таланта му и стремежа към оригиналност.

В навечерието на рождения си ден 79-годишният Дилън обяви, че ще издаде нов албум, който ще носи името Rough And Rowdy Ways и ще направи премиерата си на 19 юни. Също толкова неочаквано той пусна и първата си нова песен от 8 години насам през март. Парчето е с внушителната дължина от над 16 минути и се казва Murder Most Foul, посветено на убийството на Джон Кенеди.

ПИСМО ОТ БОНО

За 60-ия си рожден ден (на 17 май) фронтменът на култовите U2 Боно реши да напише 60 писма на своите музикални герои, които са му „спасили живота“. Едно от тях ще отиде при самия Боб Дилън, който също има рожден ден.

В посланието си ирландецът се чуди откъде да започне. В крайна сметка изброява цял списък с песни, които са повлияли кариерата му - Blowin’ in the Wind, It’s Alright Ma (I’m Only Bleeding), Senor, Every Grain of Sand, Dignity, Brownsville Girl и Most of the Time.

В писмото си Боно обяснява защо се обръща най-често към тези песни. „Защото обичаме идеята, която както ти, така и ние все още имаме за разбитото сърце. Може ли толкова пълен живот да бъде способен на празнотата, която любовта оставя след себе си? Знаем, че цената на любовта е мъката, затова се сприятелихме с празнотата, а утешителната награда е, разбира се, красотата и забавлението да запълваш липсите“. Писмото е подписано „От твоя ирландски фенклуб, Боно“

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.