БНБ ревизира прогнозата си за растежа на БВП надолу

БНБ ревизира прогнозата си за растежа на БВП надолу

Българска народна банка (БНБ) ревизира прогнозата си за растежа на БВП на България през 2021 г. в посока надолу. В септемврийската си макроикономическа прогноза от централната банка очакват икономиката да се разшири с 3,9 на сто. Спрямо прогнозата през юни, когато очакванията бяха за 4.1% растеж, е налице спад от 0.2 процентни пункта.

Всъщност сегашните очаквания се доближават до тези от март, когато прогнозата бе за 3,8% ръст на БВП. Иначе прогнозите на БНБ са през следващата година растежът на показателя да скочи на 4.7% (3.9% прогноза от март, 4.6% от юни), а през 2023 г. той ще се забави на 3.8% (3.2% прогноза от март, 3.5% от юни).

„Динамиката на реалния БВП отразява в значителна степен изменението на нетния износ и времевото разпределение на средствата, които се предвижда да бъдат получени от България за изпълнението на проекти по

Националния план за възстановяване и устойчивост“,

обясняват експертите от ведомството на Димитър Радев. Очаква се вътрешното търсене да има основен положителен принос за растежа през  прогнозния хоризонт, което ще се дължи главно на частното потребление в условията на силен растеж на разполагаемия доход на домакинствата.

Инвестициите в основен капитал ще имат съществен положителен принос за растежа на БВП през 2022 г. и 2023 г. главно поради очакваните значителни публични разходи по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. „В условията на силно вътрешно търсене предвиждаме нетният износ да има предимно отрицателен принос през периода 2021–2023 г.“, смятат още от БНБ.

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се предвижда да се ускори до 3.8% в края на 2021 г., като ускорението отразява очакваното съществено увеличение на разходите за производство на фирмите поради

силния растеж на международните цени на някои основни суровини

в евро, увеличените разходи за труд на единица продукция и поскъпването на електроенергията. „Очакваме засиленото частно потребление да бъде друг фактор с проинфлационно влияние. Техническите допускания за съществено забавяне в темпа на растеж на международните цени в евро през 2022 г. и тяхното понижение през 2023 г. ще бъдат предпоставка за забавяне на общата инфлация, докато базисната инфлация ще продължи да следва тенденция към ускоряване“, обясняват от централната банка.

Основни рискове обаче за целия прогнозен хоризонт продължават да бъдат разпространението на COVID-19 в България и в света и свързаните с него ограничителни мерки, както и политическият цикъл в страната. „Той би могъл да се отрази в забавяне на изпълнението или промяна в обхвата и размера на заложените в прогнозата инвестиционни разходи на правителството и фирмите. Фактор, който може да повлияе върху актуалността на базисния сценарий на прогнозата, е ревизията на историческите данни за БВП, която НСИ планира да публикува на 22 октомври 2021 г.“, казват от БНБ.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.