Критериите за влизане в Еврозоната са прекалено прости, проблемът е в тези, които пускат във валутния съюз дали смятат, че изискванията са достатъчни. Така коментира зам.-управителят на БНБ Калин Христов за готовността на България да влезе в т. нар. "клуб на богатите" по време на лекция на тема "30 години пазарна икономика" в УНСС. 

По думите му критерии от Маастрихт са изпълнени. Влизането на България в монетарния съюз зависи от отговора на въпроса какво е бъдещето на Еврозоната, смята Христов: "Ако стигнеш до извода, че бъдещото му е светло, тогава трябва да се запиташ дали структурата на икономиката ти като развитие е на нужното ниво".

Подуправителят на БНБ смята, че Еврозоната е къща, построена от покрива надолу не е оптимална структура. Затова и в нея ще протече реформа." Две неща не са решени, едното е дали ще има фискална централизация и фискален капацитет". За успешен функциониращ модел Христов даде САЩ, "които имат централен бюджет и при необходимост данъците събрани в Калифорниь да бъдат дадени за спасен друг щат. Такъв механизъм в Еврозоната няма, подобен бюджет не е дефиниран как ще се финансира в текущия договор и да се въведе механизъм за едностранни трансфери".

Деградацията на демокрациите практически не дава е възможно за предоговаряне на договора на ЕС, затова се върви към" задната врата" да се разтегли вече договореното. По думите на Христов президентът Еманюел Макрон иска малък процент от бюджета на ЕС да се обособи за фискален капацитет, които да започне да се преразпределя. Класическото разделение в позициите по темата отново е на север и юг.

"И да има подобен бюджет, той няма да е както италианците си го представят, ако безработицата е по-висока в Италия и веднага се взимат централизирани средства и започват да се правят социални политики. Германците никого няма се съгласят. Ако има подобни трансфери, те ще бъдат с условия", обясни подуправителят. Еврозоната, за да бъде устойчива ще трябва да реши освен проблемът с фискалната децентрализация, но и с хармонизацията на данъците. Промяна, поискана наскоро от Франция. Възможна ли е нова криза като 2008 г.? По думите на  Христов след 1997 г. ние знаем как да упрявляваме икономиката си и рискът остава само от външен шок. Разликата преди 10 години и сега е, че тогава светът е задлъжнявал бързо, с голям принос на потреблението, много висок процент на нерационални инвестиции. 

"Типът на възстановяване е основан на парична политика, което води до продължаване на натрупване на дълг на домакинствата и относително устойчив растеж на потреблението и износ, който расте при експорт на Германия към Китай. Ние продължаваме да натрупваме дългове, но не и при корпоративния сектор, където инвестициите са слаби", смята Христов. Фирмите държат огромен кеш, който не се инвестира, а обикновено си изкупуват собствени акции. Има по-малко не рационални инвестиции, но домакинствата и суверените са по-задлъжнели. Христов смята, че Еврозоната ще е пернаментно депресирана, ако няма структурни промени, но няма да има шок както преди 10 години.

Кризата от 2008-2009 г., обясни още зам.- управителят на БНБ, е разбила мантрата, че малките икономики може да имат независима парична политика.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Двадесетолевката с нова защита (ВИДЕО)

БНБ пуска от 20 март в обращение нова серия банкноти от 20 лева. Общият дизайн и основните елементи се запазват без съществени изменения, а промените са свързани с нови елементи на защита.

БНБ разреши вливането на "Експресбанк" в „Банка ДСК“

Българската народна банка (БНБ) разреши окончателно вливането на „ SG Експресбанк“ АД в „Банка ДСК“ ЕАД. След преобразуването „Банка ДСК“ ЕАД става универсален правоприемник на „SG Експресбанк“ АД, която се прекратява без ликвидация, съобщи БНБ.

Лихвите по кредитите и депозитите продължават да падат

Лихвите по депозити и кредити за домакинства продължават да отчитат спад, показват данните на Българска народна банка (БНБ) за януари 2020 г. Спрямо година по-рано средният лихвен процент при потребителските кредити в лева е надолу с 0.03%, като достига 8.34%. При кредитите в евро той се понижава до 4.32%.