Седи блондинка. Изведнъж чува шум в главата и пита: - Кой е там? - Аз съм червей мозъкояд! - И какво правиш там? - Гладувам!

Ние няма да гладуваме... повече от обичайното. И не сме червеи, а – блондинки. Но пък след като цял свят се смята за експерт относно какво се случва в нашите глави, днес ние тръгваме на разузнаване из мъжките мисли. Под прикритие сме, така че не ни издавайте на никого, пък нека заедно да видим накъде ще ни отведе проект Бира и шкембе!

Роналдо!? Ааа..., знам го, знам го

Знам какво ще кажете – да гледаш футбол с жена е равносилно на това доброволно да положиш задница на електрическия стол. Не бойте се! Не е смъртоносно, но вероятно ще боли повече.

„Ако играят футбол в мивката, ще ги удавя“ - с тези реплики ме е отчувала баба и това е моето житейско мото и досега. Е, в деня, в който разбрах, че жребият е отредил на Блондинките да напуснат града, за да отидат в мъжката джунгла, реших да експериментирам. Пуснах се под прикритие в групата юначаги (казвам това, за да избегна „олигофрени“) на моето Мило и ето, че (из)гледах първия си мач.

Младежите разливат бира и люпят семки. Единият звучно изплюва на земята. Преглъщам, няма драма. По-късно ще вдигна скандал. Започват да разнищват схеми – кой къде играел, кой какви пари заложил за „Старата госпожа“... „Къде е тази стара госпожа? Мислех, че само мъже играят?“ - включвам се непредвидливо аз. Моментално пет празни погледа ме пробождат... и игнорират. Добре де, размина ми се. Няма да ви отегчавам с коментар за самия мач – няк'ви хора тичат по някаква си топка, която за да видя ще трябва да си сложа очила с диоптер 14. Нещо става... момчетата напрегнато вдигат седалища от столчетата си. „Давай! Удри бе, удри!“, крещят откачено те. „Еее, глупак! Казах му да ритне на тоз гелосан пе*ал“, изтънчено заключава единият другар на Моя секунди преди „гелосаният“ да вкара гол. Екстаз! Ето го! Роналдо на екрана! „Роналдо! Ааа, знам го, знам го“, възкликвам доволно аз. Момчетата аха и да се усетят, че съм там и взеха, че отмениха гола – на „Ювентус“, информира ме коментаторът, което ме спаси.

„Съдияяяята, съдияяяяята...“ - представете си как петима чаровници кой с бирено коремче, кой с шепа оглозгани семки в ръката го пеят.

Това окончателно ме отказа и хванах да измия съдовете, залежаващи в мивката от 2 седмици и поне да свърша нещо полезно докато съм под прикритие. Уви. С ритници и псувни бях изхвърлена от стаята (какво да направя, че телевизорът е окачен над мивката). Но пък Милото обеща, че за реванш ще ме води на шопинг, така че считам експеримента за успешен.


Хайде да пием шотове!


Събота вечер. Моето Мило заявява, че ще излиза на мъжка вечер. Отново. А аз какво – да стоя и да лежа на дивана, след като цяла седмица съм работила, дала съм старт на уикенда с тежка шопинг обиколка и дори съм намерила време да отида на фризьор, маникюр, фитнес и да сготвя? А той щял да излиза без мен... Не, че съм някоя ревнива откачалка (не казвам и че не съм) , но не може пак да излиза без мен. И реших – ще се внедря в мъжката компания, под претекст, че искам да оставя отпечатък в дневниците "Бира и шкембе".

Оправям се само за два-три часа и вече нервно потропвам с токче на прага, защото ТОЙ не е готов с прическата си, която в моите очи изглежда по един и същи начин, независимо дали сега става от сън или е отделил 40 минути да премята перчема си от едната на другата страна.

Събираме се с момчетата в някакъв бар, който не заслужава определението „дупка“, но пък й няма кой да ми забърка някой засукан коктейл. След пет минути вече съм забравила образа на чашка с чадърче, тъй като имам спешна нужда от силен алкохол. Момчетата са готини, поне през повечето време. Но как винаги намират най-скучните теми за разговор? Не мога да симулирам болки след цялото мрънкане да присъствам на това култово мероприятие.

„Хайде да пием шотове!“, провиквам се аз няколко пъти, докато най-накрая получа някакво внимание. Не за друго, просто предпочитам да пия, отколкото да слушам за неволите в офиса и за това с какви диагнози са двигателите на счупените им коли. На третата врътка вече съм изпила повече от тях и почвам да разказвам тъпи вицове, а милото ми хвърля укорителен поглед. Какво път толкова? Все някой на тази маса трябва да е забавен.

От шега за блондинки изведнъж разговорът преминава към любовните подвизи на единия от членовете на компанията. Няма проблем, аз от такива неща разбирам. И докато другите коментираха с колко къси полички ходи въпросната дама и какви големи очи има (не знам за кой чифт ставаше въпрос) , аз вече бях начертала на ум план за сватосване и седнах до хлътналия да му давам акъл. Остана доволен, слуша ме до края на вечерта.

На връщане към вкъщи, вместо благодарност колко готина приятелка съм, получих лекция на тема защо не трябва да се напивам, да разказвам един и същи виц три пъти в рамките на един час и да давам нежелани съвети. Той пък не би оцелял и един час на женска вечер...

Изводът: мъжките вечери са скучни!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Някои футболни разсъждения (за драмите в БФС и предстоящия конгрес)

Като гледам ситуацията в БФС, и не знам що се сещам за „Немили-недраги“ на дедо Вазов. Виждам същия революционен плам и същото трепетно очакване на историческата промяна. Струва ми се, че и същите хъшове, които искаха да свалят султана, сега се канят да правят реформата в българския футбол. В крайна сметка ще видим същия тъжен и юмористический резултат - „Многострадална Геновева“.

Пустиняци от всички страни, отрезвявайте се

Кари Брадшоу от „Сексът и градът“ си живее живота. Направо да й завиди човек! Пише по една статия седмично, затова по цял ден обикаля модните бутици за скъпи обувки, смуче коктейли, бърбори с приятелки и мисли за мъже. Е няма такъв филм – обикновено денят на истинския журналист е доста по-напрегнат и изпълнен със задачи.

Суетният мъж и непретенциозният му събрат

Преди време споделих в моята скромна рубрика нeкои нескромни впечатления за разликите и приликите между стария ерген и заклетия ерген. Дамското съсловие оцени усилията ми и дори една мила дама ме покани на кафе.