Кибератаките у нас са нараснали с между 35-40% само за една година. Повишението е спрямо периода януари-август през 2018 г. като за пръв път е отчетен такъв ръст. Това показват данни на СЕРТ, изведени от председателя на организацията Васил Грънчаров. Средно на година се получават близо 2000 сигнала за кибератаки, като между 1500-600 са инциденти.

“Инцидентите се класифицират според своята сериозност, която започва да расте”, коментира Грънчаров за “Монитор”. По негови думи сериозността е висока, а процентът е впечатляващ. 10% от сигналите са от кредитни институции, коментира още Грънчаров като спомена, че минали години този процент е бил по-нисък.

Следващата седмица предстои да стане ясен размерът на глобата, която Националната агенция по приходите (НАП) ще отнесе заради изтеклите данни на 6 млн. българи. 1 млн. от тях не са сред живите, а останалите 5 млн. тепърва ще усетят последиците. На въпрос дали най-тежката

глоба от 20 млн. евро или 4% от годишния оборот на агенцията

е подходяща, проф. Веселин Целков от Комисията за защита на личните данни коментира, че регулаторният орган е изследвал причините и ситуацията внимателно, а следващата седмица ще стане ясен точният размер.

“Този петък е предвидено да се връчи актът за установено административно нарушение и оттам вече има 3 дни за възражения”, поясни Целков за “Монитор”. Множество бизнес организации и асоциации по киберсигурност се обединиха около идеята да се създаде публично-частно партньорство, с което да се предотвратяват такива пропуски на данни. Това стана ясно по време на конференция по киберсигурност, на която присъстваха и експерти от Румъния, Гърция, Полша, Италия, Норвегия и Израел, които споделиха своя опит в сферата.

„Киберпространството е среда, проводник и инструмент, с който всеки ден комуникираме“,

коментира председателят на Българската асоциация на сертифицираните етични хакери Ростислав Петров. По негови думи кибератаките срещу организации на всякакво ниво са ежедневие като даде пример за последиците с изтеклите данни на НАП. Мирослав Стефанов от Българската асоциация по киберсигурност пък каза, че за пръв път се търси подобно партньорство в страната и изтъкна, че сигурността в онлайн пространството е отговорност не само на бизнеса, но и на държавата. „Наложително е държавата и частния сектор да идентифицират набор от практически насоки и добри практики за управление на киберпартньорски дейности“, призова той. Според него двете страни могат да създадат система за контрол на критичната инфраструктура, която е под заплаха от атаки ежедневно.

Според проф. Целков проблемите у нас са няколко. От една страна, има близо 500 стратегии, за които обаче няма инструмент. „Който напише стратегия, получава поздравления, а оттам насетне не следва нищо“, оплака се проф. Целков. Затова и трябва да се разработят екшън планове. От друга страна, няма взаимодействие между различните институции.

“България има специалисти и капацитет, които трябва да бъдат координирани и насочени“,

завърши той като подкрепи идеята за партньорство. Красимир Симонски от Агенция „Електронно управление“ увери, че държавата също е „ЗА“ идеята и не стои мирна при подобни случаи.

В момента у нас се предлага и застраховка срещу кибератаки, която се разработва съвместно с израелски специалисти в областта. „Живеем във високотехнологична среда, където постоянно изпадаме в ситуация на киберзаплахи“, коментира д-р Павел Димитров от застрахователното дружество, което предлага продукта. Мнението му бе подкрепено от международния експерт по киберсигурност Орен Елимелех. Той даде примери за атаки срещу критична инфраструктура в различни страни, довели до отменени полети или бъгове в системите. „За мен всяко едно мое действие във виртуалния свят, което влияе и на физическия, е кибератака“, коментира израелският специалист. На въпрос на „Монитор“ как може България да се предпази от подобни случаи, той посъветва

да се инвестира в образованието по киберсигурност и в инфраструктурата.

„За образованието слоганът „Колкото по-рано, толкова по-добре“, важи с пълна сила- трябва още в училище да се започне, където да се поставят основите, защото много деца използват TikTok, Instagram и други и не са наясно с киберрисковете от педофили, атаки, кражба на пари“, предупреди Елимелех. Освен това, нивото на сигурност трябва да се повиши на национално ниво като това ще стане чрез задаването на определени рамки, които да изискват някакво базисно ниво от компаниите и държавните институции. По отношение на това колко кибератаки има всяка година в Израел, Елимелех заяви, че са милиони.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Доходите нарастват с 11.3% през третото тримесечие, а разходите - с 4.3 на сто

Общият доход средно на човек от домакинство през третото тримесечие на 2019 г. е 1716 лв. и нараства с 11.3 на сто спрямо същото тримесечие на 2018 г., съобщи Националният статистически институт. Общият разход средно на човек от домакинство през третото тримесечие на 2019 г. е 1583 лв. и се увеличава с 4.3 на сто спрямо същото тримесечие на миналата година.

Предприемачи прогнозират по-малко инвестиции в промишлеността през 2020 г.

Инвестиционната бизнес анкета на Националния статистически институт, проведена сред предприемачи през октомври 2019 г., показва, че предприемачите очакват инвестициите през настоящата година да са с 10,5% по-малко в сравнение с предходната 2018 г.