Благотворителността, която боде очите (на олигарсите)

Благотворителността, която боде очите (на олигарсите)

Хора с много пари и никакъв морал от години водят битка с Делян Пеевски

Има ли добро, което да може да бъде изкарано зло? Това сигурно ви звучи философски и отвлечено. Но все пак нека опитаме да отговорим на няколко прости въпроса.

Може ли да бъде лош човек, който помага във времена на незапомнена криза? И от друга страна – могат ли да се нарекат добри и морални хора, които смятат, че парите са по-важни от човешкия живот и броят на жертвите на коронавируса е без значение, ако собственият им бизнес оцелее?

И последно – какво бихте направили ако в продължение на 10 години сте инвестирали огромни суми в изграждането на максимално черен публичен образ на някой, а изведнъж обществото започне да вижда с очите си, че този човек всъщност има сърце?Просто погледнете какво се случва в редиците на олигархичния кръг „Капитал“ и няма нужда да отговаряте на всички тези въпроси.

От няколко седмици у нас е въведено извънредно положение заради заразата, която буквално прегазва човешкия живот „с невиждана ярост“. Хиляди хора се обединиха с едничката цел да се преборим с новата чума, покосила света. Медици, полицаи, доброволци, дарители – всички действат като едно, за да се намалят до минимум жертвите на страшната болест. За да се спасим. Всички.

Един от тези хора е и депутатът от ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски. Тихо, без сам да вдига шум като някои други, той се включи в редиците на тези, които са повели битка срещу коронавируса. Дарява техника, защитни облекла, тестове, маски, пари. Дарява както за големите болници в столицата, които първи поеха удара на COVID-19, така и на малки здравни заведения в страната, където все още болните са единици, но страшното тепърва иде. Пеевски е един от хилядите хора, но е единственият, срещу който тече яростна кампания. Защо?

Защото от години едни хора – подсъдими олигарси, с много пари и никакъв морал, водят битка на живот и смърт с него. Мразят го, защото им пречи да си въртят далаверите и да точат кръвта на обществото през аферите си. Искат да го смачкат публично, за да запушат устата на медиите му, които сенчестите босове никак не харесват. Вложили са много в тази кампания, а сега са на път да я изгубят, защото чумата свали маските им и оголи озъбените им физиономии.

Хората видяха, че за персони като Иво Прокопиев, Цветан Василев, Огнян Донев, Сашо Дончев и останалите пионки на теменужения кардинал Иван Костов, те са просто цифри. Цифри, които показват собствените им печалби и интереси. Бройки, които са готови да пожертват с лека ръка за да опазят „бизнесите си“, именията си, колите си за по 500 бона. И затова олигарсите са тревожни. И правят това, което най-добре могат – активират перодръжките си.

Последното творение на капиталския гений може да бъде открито в българската секция на „Свободна Европа“. Любопитното е, че дори бившите кадри на Прокопиев явно ги е досрамяло от това, което е сътворил глашатаят на олигарсите Николай Стайков и под материала му тактично са написали, че мнението му може „да не отразява позицията на „Свободна Европа“. А иначе от огромния чаршаф с размисли на Стайков върху битието на Делян Пеевски стават ясно няколко неща.

Първо – капиталци (няма бивши), не умеят да работят с официалните регистри на страната, нито с факти. Дай им тон за песен и те като малки пойни птички го подхващат и могат да пеят до безкрай. Как иначе да приемем за нормално, че журналист (или поне представящ се за такъв) публично ще си признае, че не може да провери имущественото състояние на публична фигура каквато е Пеевски? Или е некадърен, или е поръчков, като двете не е задължително да са взаимно изключващи се.

Вторият факт е още по-любопитен, макар че ние си го знаем от години. Олигарсите мразят Пеевски заради вестниците, които издава. Затова от години се опитват да ги изкарат губещи, ненужни и т.н. Просто защото губят битката с тях. Вестникът остава, затова написаното в него не е като да напишеш нещо в сайта на „Капитал“ например и после да решиш да го затриеш. Вестникът е и носител на истината, той е мост между историята вчера и историята, която пишем днес. Вестникът е за свободни хора със свободни мисли, които искат да знаят и да питат. И е написан за точно за този кръг от обществото, който от километри надушва олигархичните интереси и категорично отказва да бъде част от тях. Вестникът е и огледало, в което сенчестите босове не искат да се оглеждат, защото виждат в себе си хилядите разбити съдби, през които са минали, за да отгледат милиардите си.

Третият факт можем да опишем най-просто така – от текста на Стайков става ясно, че благотворителността не е част от кръвната група на шефовете му. Ако си спомняте, преди години банкерът-беглец Цветан Василев дари солидна сума за реставрация на манастир с условието той и съпругата му да бъдат изографисани редом до светците в храма като ктитори. Явно финансистът аферист така и не е разбрал, че доброто дело те изографисва на много по-важно място от стената на някоя черква – в сърцата на тези, на които си помогнал...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.