Благой Георгиев: Уча децата си да вярват в Бог

Благой Георгиев: Уча децата си да вярват в Бог

Искам от школата ми да излязат новите национали

"Не толерирам болните амбиции на родителите и ще помагам на таланти в неравностойно положение" , заяви пред "Телеграф" футболистът.

-Благой, преди седмица обявихте, че отваряте детска школа за футболисти, как се роди тази идея?

-Аз отдавна имах тази идея и с моите партньори работихме по реализацията й. Естествено благодарим за помощта на Winbet Arena. Едно голямо благодаря искам да кажа и на проф. Борислав Борисов.- ректорът на ВСУ „Любен Каравелов“, който ми оказва много голяма помощ, постоянно е на линия. Без значение какво искам от него, той ни помага и е на наша страна. Пандемията малко ни позабави, но не ни отказа. Напротив. Действаме все по-упорито и дай Боже до 1-ви август, когато ще бъде официалното откриване на школата, да съберем колкото се може повече дечица.

-Разбрахме, че ще помогнете и на деца, които са в неравностойно положение?

-Аз винаги съм гледал да помагам на хора в неравностойно положение, нашата школа ще помага на такива момченца, защото в България има доста таланти, но има доста дечица, които нямат възможност, а са с много добри качества и голям талант. Ще очакваме писма с истории на такива деца на мейл: bg7_academy@abv.bg. До 1 август ще определим две дечица, а след това ще има и други, на които ще бъде подадена ръка, те ще бъдат изцяло на наши разноски. Ще има възможност и да се вземат стаи, в които да спят дечицата, което е един голям плюс за тези, които не са от София.

-Кои са нещата, на които най-много ще държите в школата си?

- Ще държим много на контакта, но родители с болни амбиции, които да крещят, да викат по децата, това няма да го толерираме, това ще го кажем и на 1 август, когато ще съберем абсолютно всички деца, че това не го искаме.

-Кое най-много липсва на подрастващото поколение сега и защо не може да има такива успешни футболисти, както едно време?

-Те са много нещата, които липсват в момента. Със сигурност в България има таланти и ще има винаги, защото сме футболна страна, макар и малка. Много голямо и много лошо влияние оказват родителите. И по-точно, пак казвам, болните амбиции на родителите. На всяка цена детето им да стане успял и известен футболист, без значение дали самото дете иска това или не. Напротив, оставете го на спокойствие, на мира. Има треньори, които да му помогнат да се развие. Родителите трябва да бъдат до децата си и да им помагат с каквото могат, но в никакъв случай да не ги пресират. Освен това вече има условия, добри бази, терени. По наше време не беше така и въпреки това излязоха доста кадърни футболисти. Има недостиг и на доста добри треньори, които не са квалифицирани и още повече объркват едно дете, но тук вече всичко е в ръцете на ръководителите на школите и това те да подбират най-доброто.

-Смятате ли, че едно дете, което няма талант, може да стане добър футболист само с тренировки?

-В момента футболът е толкова бърз и динамичен, залага се много на физика. Талантът е 1 процент, 99 процента е труд, упорити тренировки. Без труд и без постоянство, без раздаване във всяка една тренировка и във всеки един мач, дори да си най-добрият футболист няма как да ти се получат нещата и няма да останеш добър футболист. Напротив. Въпреки че имаш талант, в началото ще си с две, три класи над другите и спреш ли да се развиваш, вземеш ли се насериозно, всичко приключва. Имаме доста футболисти, които вече никой не знае къде са, а определено имаха талант.

-Вие кое качество най-много смятате, че ви помогна през годините да сте успешен футболист?

-Може би винаги и всяка тренировка е било като мач за мен. Раздавал съм се докрай.

-Липсва ли ви футболът сега?

-Липсва ми футболът. Не мисля, че има футболист, които е спрял, и не му липсва. Цял живот си играл, свикнал си да живееш по този забързан начин - тренировки, лагери, мачове, постоянно някъде си. Както се казва - цял живот в куфар. И като спреш е странно и липсва, но няма как. Вече си в друг етап на своето развитие. Трябва да се примириш и да гледаш напред. Аз това правя всеки ден.

-Истина ли е, че водите преговори за закупуването на най-популярния македонски клуб - Вардар (Скопие)?

-Отборът има потенциал да постигне големи неща, но не искам да говоря за нещо, което все още не е станало. Преди няколко дни тръгна мълвата за отбора и вече започнах да чувам лоши неща и да се опитват да ми подливат вода, затова не искам да коментирам тази тема за момента.

-Като заговорихме за амбициозни родители, вие искате ли вашите деца да станат футболисти като вас и да тръгнат по пътя ви?

-Не съм от родителите с болни амбиции. Не смятам, че синовете ми на всяка цена трябва да станат футболисти, ако не го искат и не ги влече. Ако са решили да вървят по моя път ще дам всичко от себе си, дори и невъзможното, за да им помогна да постигнат техните мечти. Но ако виждам, че нямат желание и не им се занимава с това, още на следващия ден да прекратяват. Няма смисъл да се занимават с това, ако не го искат с цялото си сърце. Може някой да иска да стане пианист примерно, аз ще ги подкрепя в това, което искат. Не искам да се занимават с нещо, което не ги прави щастливи или не и не ги удовлетворява.

-Проявяват ли футболен талант?

-Постоянно са с топките и постоянно ритат, но все още са много малки. Каквото мога показвам (смее се).

-Кой е най-важният урок, на който искате да научите дъщеря си и синовете ви?

-Да вярват в Бог. Вярата е най-силното нещо, на което искам да ги науча и най-важното. След като имаш вяра, Господ вече знае как да ти покаже пътя. Каквото зависи от мен като баща и родител ще го дам, но важна е вярата.

-Сега когато не сте вече професионален играч, по различен начин ли виждате отглеждането на най-малкия ви син - Благой Георгиев-Джуниър?

-Да, вече виждам какво е да имаш дете, защото колкото и да не искам да го казвам, аз не съм бил до първите ми деца постоянно докато са растяли, защото постоянно съм бил на лагери, мачове и тренировки всеки ден и съм изпуснал развитието им и бащините грижи, които трябва всеки един баща да полага. Затова сега и не само с малкия, а с всичките ми деца гледам да наваксам това , което съм изпуснал и да съм непрекъснато около тях. Малкия пък вече съм си с него постоянно и виждам как расте пред мен и всеки ден се изменя. Дори да те събуди в 5 през нощта като ти се усмихне насреща и забравяш и умора и всичко.

-А ако ви върнем назад във времето, вие какво дете бяхте?

-Естествено, че аз ще кажа, че съм бил добро дете и ученолюбиво (смее се). Най- добре да питате родителите ми. Не съм бил проблемно дете. Целият ми живот е бил училище – тренировки - вкъщи. Не съм имал време за нищо друго.

-Какво си пожелавате отткук нататък?

-В личен план децата ми, жена ми, родителите ми и близките им да са здрави и Бог да ги пази.

В професионален план да развие тази школа и да излязат добри футболисти, което ще е добре за българския футбол и за националния ни отбор.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.