Благоевград почете 142 години от Първото освобождение на Горна Джумая с ритуал по полагане на цветя.

Церемонията се състоя при паметната плоча на майор Иван Павлович Орлински в двора на храм „Въведение Богородично“. Гимназистите Анна- Мария Георгиева и Мартин Станоев, възпитаници от школа по Литературно творчество към Център за личностно и творческо развитие на децата на Благоевград, с ръководител Соня Кацарска, припомниха паметни моменти за Горна Джумая от историята и Освобождението на града.

Цветя на паметника на майор Орлински положиха кметът на община Благоевград инж. Румен Томов, заместник -областният управител на Благоeвград Иван Стоянов, председателят на Общински съвет Благоевград Андон Тодоров и общински съветници. На събитието присъстваха и заместник-кметът по икономика и финанси Ясен Попвасилев, представители на общинска администрация, на политически партии, на културни и образователни институции, граждани.

ЛЕТОПИС 

Горна Джумая освободена само с една руска топовна граната. Първите избори - с фасул и царевица  

Град Горна Джумая с днешното си име Благоевград има драматична съдба през втората половина на Деветнайсети  и първата половина на Двайсети век. Отредено е било на селището, а и на целия Пирински край, да бъдат санитарна зона по време на Руско-турската война от 1877-78 година, но и около двете световни войни по-късно. На 12 февруари /стар стил/ 1878 година отрядът на майор И. П. Орлински, командир на Четвърти ескадрон на полк влиза в Горна Джумая, селище с преобладаващо турско население, където българите са били едва 2-3 хиляди. Радостта на джумалии е била кратка, защото много скоро Санстефанска България прекратява съществуването си. Берлинският конгрес преначертава несправедливо границата по река Рилска и от юли 1879 година Горна Джумая отново става турска. Та чак до 5 октомври 1912 година, денят в който български топовни залпове освобождават градчето в първия ден на първата Балканска война.

 Как точно става Санстефанското освобождение на Горна Джумая научаваме от достигналите до наши дни спомени на главния учител по това време в Джумаята Арсени Костенцев.

АРСЕНИ КОСТЕНЦЕВ

Роден е през август 1842 година в Ново село до Щип. Селото е родно място и на Тодор Александров и Иван Михайлов.Арсени се учи и после учителства на доста места – Солун, Цариград, Измир, Сяр, Битоля, с брат си Михаил отварят българска книжарница в Щип. За да се установи през 1872 година като главен учител в Горна Джумая. Организация ВМОРО още няма и даскалът Костенцев е първият апостол от Горна Джумая, който през 1875 година обикаля Пазарджишко, Пловдив, Асеновград, Сопот, Стара Загора, за да се върне в Горна Джумая и създаде мрежа на Българския революционен централен комитет.Тук Арсени Костенцев се жени за дъщерята на заможен търговец.

   С началото на Руско-турската война и в Пиринско става неспокойно. Нарушено е привидното спокойствие между българи и мюсюлмани в Горна Джумая. След като са изтласкани от северните части на България, християнските къщи около църквата «Въведение на Пресвета Богородица» в квартал Вароша стават мишени за грабежи и насилие от придошлите като бежанци черкези и башибозуци. Усещайки тлеещото напрежение един ден каймаканина поканва джумалиите първенци на обща молитва в конака. За здравето на султана и руския цар: «Техните ходжи изчетоха своята молитва и ние всички извикахме: – Да живее хиляда години царят, пише Костенцев в спомените си. След това започна най-старият наш свещеник хаджи поп Ангел да чете: "Спаси, господи, люди твоя" и пр. и ние всички приглашаме и се поглеждаме, че тази наша молитва е за руския цар, а не за турския. Ако бяха знаяли турците съдържанието на молитвата, всички ни щяха да избесят, защото ние като викахме амин и всички турци викаха с нас амин.    Когато свършихме молитвата, каймакамът се качи на балкона и каза на турски: – Слушайте, братя по вяра и вие комшии, снощи получих две телеграми. Едната телеграма пише: "Великият княз Николай, като бил в едренската черква, го заробиле!"

– Хиляда години да живее царят! – викаме всички.

– Друга телеграма – от китайската държава на нашия цар триста хиляди милиона аскер на помощ идат!

– Да живее царят! – викаме пак всички.

Няколко турци се обръщат към Босилкова и го питат:

– Абе, даскал ефенди, един милион колко души има?

– Петстотин души – им отговори Босилков»

ОТПОР НА ЧЕРКЕЗИТЕ

Коледа е, 25 декември 1877 година, семействата са седнали на празничната софра,  когато стотина души сган черкези и башибозук атакуват къщите и църквата и започват да плячкосват всичко наред. Мъжете залостват здраво портите на къщите си и започват да се защитават с пушки и револвери от горните чардаци. Интересното е, че плячкаджиите са отблъснати с намесата на турците първенци на Горна Джумая. Но тук повече живот за Арсени Костенцев и още други 50-60 фамилии няма и през селата Делвино, Хърсово, Бистрица се установяват в Кочериново и село Рила. Дупница вече е освободена от руския отряд на майор Орлински. Междувременно е подписано Одринското примирие от 19 януари и руснаците спират настъплението си на юг. Пълчища бягащи черкези и башибозуци обграждат село Стоб и започват да безчинстват. Тогава група джумалии, начело с Арсени Костенцев на бегом отиват в Дупница и поднасят прошение-молба на руския майор – «Аман, Ваше превъзходителство, избавете ни от тези агаряни!»   На сутринта получават положителен отговор и докато се върнат до Кочериново ескадрона руска кавалерия и артилерия  ги настига в ливадите: « Нашите момчета се съживиха и взеха да гонят турците. Около пладне пристигна и пехотата. Майор Орлински раздели пехотата на две: едната половина потегли отляво, другата –  от дясна страна на джумайското шосе по деретата, а кавалерията тръгна по шосето – препусна конете към турците, даде залп и пак бяга надире, дорде ги заобиколи пехотата. Турците бяха подкарали повече от двеста коли за плячка и щом колите с плячката дойдоха, войниците (пехотинци) изгърмяха от двете страни и кавалерията се спусна по шосето заедно с нашите момчета.

   Молихме Орлински на няколко пъти да изгърми с един топ, но той всякога ни отговаряше, че е невъзможно, че имало примирие  и че сам господар-императорът го е подписал.  В това време пристига един казак със седло и юзда на гръб и съобщава, че му утрепали коня, друг – ранен в крака. Тогава майорът заповяда да се хвърли само една граната, а тръбата засвири на усилен бой. Турците напуснаха веднага колите и удариха на бяг. Руските войници полетяха след тях и нашите момчета докараха ограбените биволи, волове, крави и селяни и селянки отидоха да си приберат всеки своите добитъци и вещи.

   Гранатата бе паднала сред града в реката. Турците се събрали, за да видят дали е руска, и като се убедили, че е руска, започнали да бягат. Ударили го на бяг към Кресненската клисура заптиета, аскера и турските бейове...»

   Така руснаци и комити останали до сутринта на бивак над Горна Джумая в местноста «Баларбаши». При изгрева на слънцето  на 12 февруари освободителите начело с майор Орлински слезли тържествено в града. Те билим посрещнати от мъже, жени и деца с цветя, хляб и сол на голямата поляна, която сега представлява стадион «Христо Ботев».

   «От София дойдоха софийският губернатор Алабин и Марин Дринов, за да уредят разните съвети, продължава в спомените си Арсени Костенцев. Посрещнахме ги в дома на Вoйн Петков (Двояков). Васил Разсолков им поднесе от името на гражданите хляб и сол. Дринов се обърна към мен и ме попита:

– Вие да не бяхте Костенцев?

– Да, аз съм – отговорих му.

Хвана ме за ръката и ме препоръча Алабину с тези думи:

– Вот болгарский Гарибалди, Арсени Костенцев!

Марин Дринов се обърна към народа и каза:

– Господа, господин Васили Разсолков ще бъде председател на съдебния съвет, Арсени Костенцев член, изберете си и вие още един за член на съда, когото искате.

Избраха за такъв Коте чорбаджи Гошев.

Изборът се извърши с фасул и царевица. Фасулът е ЗА, царевицата – НЕ. По същия начин се уредиха и градският, и окръжният съвет. За окръжен началник биде назначен Шевченко, руски офицерин».

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ден преди Денят на медицинския работник 14 медици напуснаха болницата в Гоце Делчев, пациенти ги изпратиха с бели рози и дълбок поклон

   Вчера, само ден преди Денят на медицинския работник 14 лекари и медицински сестри изпълниха подадените си предизвестия преди месец и напуснаха работните си места, където изпълняваха своята хипократова клетва десетилетия наред.