В Бяла светлините на коледната елха на площада не светват преди 7 декември. На този ден през 2006 г. при моста над Янтра 18 беленчани загиват в един от най-ужасните пътни инциденти, станали в България. Животът на техните семейства е белязан завинаги, а датата остава сред най-злокобните в историята на града. След трагедията местната управа решава всяка година занапред лампичките на коледната елха да светват след 7 декември в знак на почит към загиналите в катастрофата.

Часът е 17,10. Пълен с хора автобус на общинската фирма „Бяла автотранспорт“ пътува към квартал „Гара Бяла“. Повечето от пътниците живеят там и се прибират от работа. При моста над Янтра камион с неизправни спирачки изпреварва автобуса. Срещу камиона се движи автомобил и за да избегне удара, шофьорът Синан Алиев се опитва да се прибере в своята лента, като закача със задната част на камиона автобуса. Изтласканият автобус чупи мантинелата, събаря оградата на моста и като кибритена кутийка изхвърча и пада в коритото на реката. Таванът се отделя и всички пътници се събират на купчина върху него. Хора от друг автобус, озовал се на мястото на катастрофата, слизат да окажат първа помощ. И други, които също са наблизо, правят каквото могат. После идват линейките.

Сред първите озовали се на мястото на трагедията са и русенски журналисти. Тринайсет години след катастрофата споменът все още е ужасяващ.

„Бяхме се събрали на площада в Русе да гледаме церемонията по светването на коледната елха. Спомням си, че бяха дошли много колеги. Шегувахме се, настроението ни беше приповдигнато от радостното събитие и наближаващите празници. В един момент от болницата се получи сигнал, че много линейки идват от Бяла и че там е станала голяма катастрофа с жертви“, спомня си дългогодишният кореспондент на БТА в Русе Стоян Русев.

Натоварили се веднага на колите и потеглили към Бяла с по един мобилен телефон в ръка. Когато пристигнали, полицията вече била блокирала района. Служителите обаче пуснали журналистите да отидат до моста.

„Зимно време, тъмно, нищо не се вижда. Тръгнах надолу към коритото. Полицаите, които охраняваха, не ме забелязаха и аз се озовах близо до падналия автобус. Наоколо имаше тела. Една жена казваше на медиците, че е ранена в главата, но се чувства добре. После научихме, че е починала в линейката на път за болницата“, разказва журналистът.

Успял да издиктува по телефона няколко изречения. От студа батерията падала, а наблизо нямало къде да се зареди. След малко пристигнали следователите, а призори на мястото дошли трима министри.

„През цялата нощ бяхме навън. Броят на жертвите ставаше все повече. От „Гара Бяла“, а и от други части на града заприиждаха хора. Някои бяха дошли с децата, нямаше на кого да ги оставят. И трябваше да им обяснят, че никога повече няма да видят майка си. Беше ужасно“, спомня си Стоян.

Сред първите журналисти, озовали се на мястото на катастрофата, е и Наташа Димитрова, дългогодишен кореспондент на БНР в Русе. Пазарува в магазин със съпруга си, когато научава за трагедията.

„Не помня как оставих количката с продукти и изхвърчах. Докато пътувах към Бяла, в спомените ми изплуваше онази предишната катастрофата при моста над Янтра през 1993 г., когато загинаха 29 чужденци. Това, което заварих при пристигането, беше ужасно. Не бях подготвена технически и първоначално предавах по телефона, но после ми донесоха диск да записвам“, спомня си журналистката.

Тя не се прибира 48 часа и остава на мястото на катастрофата, за да върши работата си. Вижда как вдигат смачкания автобус с кран. А в деня на погребението започва репортажа си с думите „Гара Бяла почерня“. Гласът й трепери.

„Почти се разплаках в ефир. Ако някой каже, че сме безчувствени към нещастието на хората, се лъже - не сме! После водещите ми се обадиха, да ми дадат кураж да се държа още малко“, разказва Наташа, която през 25-годишната си работа като кореспондент на БНР е отразявала не една и две трагедии.

Всяка година Община Бяла почита на 7 декември жертвите на катастрофата с цветя и венци на моста над Янтра и пред паметната плоча с имената на загиналите в двора на църквата „Свети Георги“. След десетата година панихида не се прави и най-вероятно това вече ще става на кръгли годишнини.

Водачът на камиона Синан Алиев бе осъден на 10 години затвор и 12 години забрана да шофира.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

РИОСВ: Преустановено е замърсяването на река Марица

Преустановено е замърсяването на река Марица, информираха от пазарджишката Регионална инспекция за околна среда и води. Тази сутрин е извършено повторно пробонабиране от канализационните колектори и река Пишманка. Резултатите от пробите сочат, че замърсяването е преустановено. Показателите от Градски колектор-1  са: ХПК - 128 mg/l и неразтворени вещества – 209 mg/l, а от Градски колектор-2: ХПК - 49 mg/l и неразтворени вещества – 29 mg/l.

Студент от Пазарджик изчезна в София, издирва се

20-годишният Николай Митов от пазарджишкото село Сарая, който е студент втора година в Софийския университет“ Св. Кл. Охридски“, е изчезнал и се издирва, съобщиха негови приятели във Фейсбук. Те са силни притеснени и очакват да чуят добри новини, а снимката на момчето се споделя в различни профили в социалната мрежа с надеждата, че някой може да даде някаква информация за студента.