Бял гълъб летял около главата на Свети Поликарп

Бял гълъб летял около главата на Свети Поликарп

На 23 февруари църквата ни отбелязва деня на Св. свщмчк Поликарп, еп. Смирненски и на Преп. Александър, първоначалник на обителта на незаспиващите.

Във времената апостолски в град Смирна (Мала Азия) живяла една благочестива и богата вдовица на име Калиста. Обичайки Господа, тя усърдно изпълнявала заповедите Му и щедро помагала на бедните. Тя била бездетна и си взела да възпитава едно осиротяло момче на име Поликарп. Скоро тя го обикнала като собствен син, и когато то пораснало, поверила му целия си дом и имот. Поликарп заслужавал любовта на своята благодетелка и от най-младата си възраст бил добър и благочестив. Умирайки, Калиста оставила на Поликарп всичкото си имущество. Но той не обичал земното богатство и всичко раздал на бедните, а самият той живеел в голямо въздържание, непрестанно се молел на Бога и служел на бедни, болни и престарели.

Смирненският епископ свети Вукол обикнал благочестивия момък. Виждайки в него голяма ревност към закона Господен, той го назначил отначало църковнослужител, а после дякон и му възложил да проповядва словото Божие. В това време светите апостоли Йоан Богослов и Павел проповядвали в Мала Азия. Поликарп ги слушал, станал техен ученик и ги придружавал в много градове на Мала Азия, като им помагал в разпространението на светата вяра. Изпълнявайки желанието на светите апостоли, св. Вукол ръкоположил Поликарп за свещеник. В това звание Поликарп продължавал ревностно да служи на Бога. Той проповядвал на народа, разказвал за живота и чудесата на Спасителя, изяснявал Неговия закон, призовавайки езичниците към познание на истината. Слушайки го множество люде оставали идолопоклонството и свързаните с него безнравствени дела и приемали християнската вяра.

Пред смъртта си св. Вукол имал откровение, че Поликарп трябва да бъде негов приемник. Умирайки, епископът му поверил своето паство. При посвещението на Поликарп в епископство чудесни явления засвидетелствали пред целия народ, че благодат Божия пребъдва върху него: чудна светлина осияла църквата, а някои от вярващите видели бял гълъб да лети около главата на Поликарп.

Св. Поликарп скоро станал най-уважаван епископ в Мала Азия. Дори езичниците го почитали заради неговите добродетели, твърдост на духа и кротост. Той обърнал мнозина към Христа и учениците му го прославили на свой ред със светостта на живота си, например св. Ириней Лионски, Папий Йераполски, Пионий. Той непрестанно проповядвал словото Божие, пишел послания към новопокръстените християни, постоянно се грижел за благото и душевната полза на своето паство. Св. Игнатий Богоносец споменава в посланията си за светия живот на Смирненския епископ. На път за Рим вече осъденият на смърт Игнатий прекарал няколко дни при Поликарп в Смирна и оттам писал послания до църквите. Господ прославил и пред човеците Поликарпа чрез дар на чудотворство. Той му дал сила да изцерява болести, дивно го опазвал сред беди и опасности. Веднъж пътувайки по Мала Азия, Поликарп се спрял в една страноприемница. Изведнъж през нощта бил пробуден от явление на ангел, който му заповядал веднага да излезе от страноприемницата. Едва Поликарп успял да излезе, и зданието рухнало.

Във времето на неговото епископство християните били жестоко гонени и преследвани. Обаче епископ Поликарп дълго време управлявал Смирненската църква и доживял дълбока старост.

Около 167 г., при император Марк Аврелий Антонин, гонение с особена сила свирепствало в Мала Азия. Множество християни загинали сред страшни мъчения. Езичниците и юдеите били озлобени против Поликарп, понеже знаели с каква сила и ревност той проповядвал Христа, и затова те искали да бъде предаден на съд. Св. Поликарп не се боял от смъртта и с твърдост очаквал да го заловят. Но християните искали да спасят живота на своя възлюбен епископ и го молели да се оттегли от града за известно време, като се надявали, че строгите преследвания скоро ще се прекратят. Св. Поликарп се съгласил да изпълни тяхната молба и заминал в едно близко село. Там прекарвал дните в молитва. Но скоро имал видение, което му предизвестявало, че часът на неговото мъченичество е близък. Той видял, като че ли възглавницата на леглото му е в пламъци, и спокойно казал на намиращите се с него: "Аз ще бъда изгорен в огън за името на Господа Иисуса Христа." Действително, убежището му станало известно на враговете, и три дни след видението войници, пратени от града, дошли в селото, където се намирал Поликарп.

Като узнал за тяхното пристигане, светителят казал: "Нека бъде волята на моя Господ Бог!" – и излязъл да ги посрещне. При вида на почтения старец, чието лице сияело от кротост и неземно спокойствие, войниците почувствали неволно благоговение и не посмели да турят ръка на него. Поликарп кротко говорил с тях, казал да им приготвят обяд и помолил да му дадат един час време за молитва.

Докато войниците обядвали, той пламенно се молел, като благодарил на Бога за всички Негови благодеяния и просил Неговата помощ за Църквата, гонена и разпръсната по цялата земя. Укрепен чрез молитвата, св. Поликарп излязъл при войниците, които го откарали в Смирна. Когато го довели в съдилището, всички неверници извикали радостно: "Заловен е нечестивият Поликарп!" Защото те справедливо го смятали за глава на християните в Мала Азия. А християните, които се намирали в тълпата, и сам Поликарп, чули глас от небето: "Бъди мъжествен, Поликарпе!" Този глас ободрил всички християни и изпълнил светия старец с нова сила.

От св. Поликарп Смирненски е останало едно послание, в което той дава правила за християнски живот и убеждава християните да изпълняват задълженията си, да бъдат твърди във вярата, покорни и търпеливи по примера на Оня, "Който всичко претърпял за нас, за да живеем ние в Него".

На 23 февруари Църквата почита паметта на основателя на първата обител на незаспиващите –

преподобни Александър

Светецът се ражда в Азия и още много млад, отива в Константинопол, за да се изучи.

Като достигнал зряла възраст, постъпил на военна служба и впоследствие бил военачалник. В свободното си от служебни дела време обичал да чете Божественото Писание, защото бил добродетелен, честен, постоянен, богобоязлив и украсен с целомъдрие и въздържание.

По-късно Александър построил на морския бряг прочут манастир, в който въвел нов устав, повеляващ денем и нощем да се слави Бога с непрестанно псалмопение: братята пеели в църквата, сменяйки се през час.

След време обителта била преместена във Витиния, срещу град Состений. Мястото се наричало Иринеум, което значи “мирно” – то било отдалечено от народната мълва и от шума и предлагало усамотено убежище за монасите.

В преместения манастир се запазил непроменен предишния устав, повеляващ на братята посменно денем и нощем да славословят Бога в църквата. Заради този устав манастирът бил наречен „Обител на незаспиващите”.

Неговият основател – преп. Александър, доживял до дълбока старост и умрял през 430 г. На гроба му ставали чудеса, като хората получавали изцеление от всякакви болести.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.