„Дъх дълбок, ръце широко и не бързайте: три-чет`ри. Бодър дух и грация, и пластика. Общоукрепителна, сутрин отрезвителна (ако жив си още ти) гимнастика.“

Дрезгавият глас на Висоцки, който изкарваше учениците от първа смяна за физзарядка пред училищния плац, днес повече напомня скърцането на несмазана врата на остаряла спортна площадка с разградена ограда и окрадена мрежа. Гимнастиката пък е избягала от близо една десета от българските училища и там Висоцки няма шанс да бъде чут по простата причина, че няма салон. Да, в над 200 училища у нас няма физкултурни салони, а в други 400 часовете по физическа култура и спорт преминават в пригодени за нуждите на предмета помещения.

Когато са писани методиките за обучение на заниманията с физкултура и спорт в българското училище, планирането на целите и очакваните резултати е било съобразено с актуалните заплахи за младежите - гръбначни изкривявания, затлъстяване, тютюнопушене. Днес физкултурниците трябва да се борят с главния си враг - интернет и мобилните технологии, от които някои части на човешкото тяло направо атрофират, а масата на същото тяло нараства неимоверно.

И при променените условия, даже и да няма физкултурни салони, строгите физкултурни методици си следват това, на което са ги учили през миналия век. Тази закостенялост се вижда най-добре, когато започнат да се покриват нормативи за шестица, петица, четворка и тройка по бягане, скачане и други дивотии, за които лично аз не виждам да имат някакъв принос в раздвижването на младото поколение, а по-скоро са избиване на някакви комплекси от даскалите и даскалките по физическо.

Да изкараш едни добре охранени и почти обездвижени дечица и младежи без загрявка, както е пак по методика, да спринтират на 60 или 100 метра, в контекста на постигането на някакъв резултат, свързан с подобряване на физическия и здравния статус на подрастващите, е нищо друго освен бягане на място. При това с оценка.

200 училища без салони не са малко. Но на фона на държавните ресурси за няколко години тази празнина би могла да бъде запълнена. Много по-трудно обаче ще се запълни празнината в областта на физическата култура и превръщането на спорта в училище в приятно за учениците занимание, носещо удоволствие и здраве, а не стрес и желание за скатаване с медицинска бележка, както е на много места в момента. Ако няма пари за салони, слагайте в училищния двор кошове, врати, уреди за стрийтфитнес, паркур и уъркаут.

Защото, ако физкултурният салон е храм на спорта, здравето и духа, много важно е с каква вяра ще вкараме децата си в този храм.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Здраве на тезгяха

Здравето на българина е поставено на тезгяха не от вчера. Оказва се обаче, че поредният модел, представен от здравния министър Кирил Ананиев (третият за една година - в това число не влизат опитите за промяната му преди повече от десет години), поставя лечението ни отново в положението на стока.

Пак каруцата пред коня

Повече от година след като пламна чумата в Странджа, сега едно след друго се появяват нови огнища в Северна България.