Счетоводители на бизнесмени измислят иновативни методи да крият големите лични харчове като фирмени. Вписват скъпи часовници за по 30 бона единична цена като актив на компаниите и така крият данъци

и точат данък върху добавената стойност (ДДС)

научи „Монитор“.

При проверки данъчните са се натъкнали на случай, при които фирмата е станала собственик на няколко уреда, записани във фактурите като „средство за измерване“. Инспекторите се усъмнили в разходите, защото дейността на дружеството се развива далеч от производството. Оказало се, че компанията е придобила часовници Rolex, след което ги е раздавала на бизнес партньори. Последното станало ясно след като данъчните поискали да им бъдат показани „измервателните уреди“.

Фирмите декларират

разходи за над 1 млрд. лв., за стоки или услуги, не свързани

с дейността им, като скъпи часовници. Компании най-често извършват измами с преувеличаване на приходите си чрез осчетоводяване на фиктивни активи или такива, каквито нямат.

Отделно ДДС-то е най-голямото перо в приходната част на бюджета - съставлява почти половината от всички приходи. Затова и измамите с ДДС значително превишават останалите данъчни измами. По данни на НАП страната ни губи между 750 и 800 млн. лева всяка година от измами с косвения данък, но според експерти тази сума е значително по-голяма.

От данни на данъчната агенция става ясно, че от данък „уикенд“ се събират повече в хазната едва около 18 млн. лева повече годишно или около 1,5 млн. лева месечно. Промяната влезе в сила през 2016 г., но от приходите се оказва, че малко фирми го декларират. Всъщност т. нар. данък „уикенд“ е начисляване на ДДС и бе направен

с цел да има равнопоставеност в данъчното облагане

Преди всичко това е данък върху крайното потребление, като правилното функциониране на механизма му се осигурява чрез начисляването на данъка и ползване на данъчен кредит при покупката на стока/услуга, предназначена за независимата икономическа дейност на лицето. Този принцип се нарушава, когато е ползван данъчен кредит, а активът се употребява за лични нужди.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

До юли: Преките инвестиции в България възлизат на 532.7 млн. евро

Нетният поток на преките инвестиции в България е положителен в размер на 532.7 млн. евро, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ) за периода януари-юли 2019 г. На годишна база той е по-голям с 363.2 млн. евро, като за първите седем месеца на предходната година беше положителен в размер на 169.5 млн. евро. Само през юли 2019 г. потокът е на плюс и възлиза на 8 млн. евро, като преди година беше 114.9 млн. евро.

Валутният пазар с над 2 млн. долара оборот на ден

Валутният пазар (спот трансакции, форуърдни сделки, суапове и опции) у нас формира среднодневен оборот от 2085 млн. долара. Това показват данни за април 2019 г. на Българска народна банка (БНБ). Увеличението в сравнение със същия период на 2016 г. е 18%.

БВП нагоре с 3.1% през 2018 г.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на България нарасна с 3.1% през 2018 г. Година по-рано той се е увеличил с 3.8%, показват данни от доклада „Годишен обзор на българската икономика 2018 г.“ на Министерството на финансите (МФ). В номинално изражение БВП нарасна с 6.8% до 107.9 млрд. лв.