Бившият треньор на „червените“ Гьоко Хаджиевски:

Бившият треньор на „червените“ Гьоко Хаджиевски: "Струга" или "Лиепая" – ЦСКА е абсолютен фаворит

Не искаха да ме пуснат да си ходя от „Армията“, но медийният натиск ме изгони, спомня си македонецът

„Мач Телеграф“ се свърза с може би най-големият македонски треньор за последните 30 години – Гьоко Хаджиевски. Той е добре познат на българските футболни фенове от престоя си най-вече в ЦСКА през сезон 1993/94, а години по-късно бе начело и на друг наш тим – "Вихрен". Поводът да го потърсим са евентуалните мачове между македонския "Струга" и ЦСКА в Лигата на конференциите. Разбира се, не пропуснахме да го попитаме и за спомените му от периода в Борисовата градина, както и за представянето на неговите сънародници на европейското първенство.

- Господин Хаджиевски, къде ви намираме в момента?

- Сега съм си вкъщи – в Скопие. Почивам си и гледам европейското първенство, където всички тук в Северна Македония се вълнуват защото и нашият национален отбор за пръв път е на финалите.

- За последно водихте тима на "Емирейтс" в Обединените Арабски Емирства. Какво стана там?

- Все още не е ясно дали ще продължа в този отбор. В момента няма кой да вземе решението – и за мен, и за футболистите дали ще останем. Просто защото има смяна на ръководството и докато тя не завърши всичко ще е неясно. Мисля, че до десетина дни ще стане ясно къде ще продължа.

- Има ли оферти към вас?

- Нормално е да има. От доста години работя в Арабския свят, където постигнах добри резултати. Хората ме познават, знаят какво мога и предложения ще има. Както от Обединените Арабски Емирства, така и от Саудитска Арабия, но засега се очаква първо развоя на събитията в настоящия ми клуб. А що се отнася до последния ми отбор – Емирейтс, там стана нещо уникално. Две години подред класирах тима за Висшата лига на страната. Клубът е с добро име и традиции в страната, но преди време изпадна. Първата година бяхме с 10 точки пред последния некласиращ се отбор 4 кръга преди края. Прекратиха първенството заради коронавируса и никой не взе промоция. А ние на практика вече се бяхме класирали. На втората година вече успяхме. Но сега чакам да видя дали ще остана. Ако не стане, вероятно ще се върна в друг клуб от страната или от Саудитска Арабия. В емирствата имах един период от две години, в които имах само две загуби.

- Хората в България ви помнят най-вече от периода ви в ЦСКА. Следите ли какво става при „червените“?

- Винаги, когато мога. Интересувам се много, разбира се. Имах и български доктор в "Емирейтс" – Емил. Работил е и в ЦСКА. Той също винаги ми даваше информация какво става. От победата над "Рома" в групите на Лига Европа видях головете. Когато съм толкова далеч, цели мачове не мога да гледам.

- ЦСКА чака съперника си в Лигата на конференциите измежду северно македонския "Струга" и латвийския "Лиепая". Познавате ли добре "Струга" и този тим ли ще продължи напред? И въобще има ли значение за ЦСКА с кой от двата отбора ще играе?

- Аз мисля, че няма значение. ЦСКА е много по-силен и от двата отбора. С който и от тях да играе, ще е абсолютен фаворит. "Струга" не съм ги гледал. Познавам много добре треньора им Сърджан Захариевски. Той е мое момче. Беше ми футболист, когато аз бях треньор на "Докса" Драма. Освен него, при мен тогава играеше и Милен Радуканов, който пък ми беше футболист в ЦСКА. "Струга" за първи път влязоха преди година в Първа лига на Северна Македония, а следващия сезон ще дебютират и в Европа.

- Какви са спомените ви от ЦСКА?

- Само хубави. Оставих много приятели. В ЦСКА ме покани Вальо Михов. След него двама други президенти се смениха когато той стана шеф на футболния съюз. Накрая завърших при Петър Калпакчиев. Мисля, 2002-а или 2003-а дойдох отново на „Армията“ като треньор на "Вардар" за контрола с ЦСКА. Когато излязох от тунела, цялата публика на ЦСКА стана на крака и ме аплодира. Стана ми много приятно.

- А от самия сезон и мачовете с ЦСКА какво си спомняте?

- Като резултати въобще не беше толкова слаб сезона. В Европа първо бихме с 8:0 "Балцерс" от Лихтенщайн. След това направихме два много хубави мача с "Бенфика", който тогава беше силен отбор с много звезди. След това през същия сезон стана шампион. В Лисабон до края губехме с 1:2, но в последната минута ни вкараха трети гол и това вече им даде по-голямо предимство. На реванша пак ни биха, но нямаше от какво да се срамуваме. В България шампиони нямаше как да станем. "Левски" тогава беше много силен. Имаше 7 или 8 човека, които бяха в националния отбор и играха на световното в САЩ през 1994-а. Говоря за Кременлиев, Боримиров, Цанко Цветанов, Николай Тодоров, Сираков. А ние имахме само един национал и то в разширения състав, не титуляр на България – Ивайло Андонов. Той беше най-добрият ни играч. При мен бяха Павел Дочев, Зарко Мачев, Ваньо Шишков. Моите сънародници Люпчо Марковски, Бобан Бабунски и Саша Чирич също бяха в ЦСКА. Чирич впоследствие вкара доста голове в Бундеслигата като игра в "Нюрнберг" и "Айнтрахт". Въпреки това изиграхме много равностоен мач с Левски. Биха ни 2:1, като Наско Сираков вкара победния гол за тях десетина минути преди края. При 1:1 имахме златен шанс да поведем. Анатоли Нанков излезе сам срещу вратаря им, но удари греда.

- Бяхте близък и с Христо Стоичков...

- Да, Стоичков ми е като брат. Поканих го и ми дойде на гости в Скопие. Големи приятели бяхме с него. После бях на симпозиум на УЕФА в Барселона и тогава му отидох на гости.

- С кои други легенди на ЦСКА бяхте близък?

- Доста са. Може би най-близък съм с Георги Илиев-Майкъла. В ЦСКА пък помощници ми бяха Спас Джевизов и Стоян Йорданов.

- Защо си тръгнахте от ЦСКА?

- Трябва да ви кажа, че 100% от ръководството беше зад мен. И началникът на „Армията“ генерал Любен Петров много ме обичаше и ме подкрепяше. Имаше обаче голям медиен натиск от някои журналисти. Оставаха няколко кръга до края на първенството. Вече не издържах. А и "Вардар" – другият клуб на сърцето ми, с който съм 5 пъти шампион на Македония, ме искаше да се върна. Жена ми също ми се чудеше защо напускам България, след като ни беше толкова добре тук. Медийният натиск и поканата от "Вардар" ме накараха да взема това решение.

- Защо според вас българският национален отбор от толкова много време не върви?

- Наистина не мога да си обясня как е възможно това – държава с такива традиции и големи клубове като България да не може толкова време да сглоби силен национален отбор. Сега имате много нови и млади момчета, като се надявам отново да станете силата, която някога бяхте.

- Може ли ЦСКА да спре доминацията на "Лудогорец"?

- Може, разбира се. "Лудогорец" доминира, много е добре финансово и като организация. Всички клубове в България трябва да се стремят да бъдат като "Лудогорец". Когато и "Левски" и ЦСКА станат по-силни, първенството ви ще стане още по-интересно. Пожелавам успех на ЦСКА и на националния ви отбор.

ЗДРАВКО ГЮРОВ, "Мач Телеграф"

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.