Бившият социален министър Иван Нейков: Хората с високи пенсии с по-голямо увеличение

Бившият социален министър Иван Нейков: Хората с високи пенсии с по-голямо увеличение

Първо трябва да намалим разликата между парите на старите и новите пенсионери

Работодателите могат да скачат до тавана, но осигуровките рано или късно ще се вдигнат, казва в интервю за "Телеграф" бившият социален министър и председател на Балканския институт по труда и социалната политика

- Г-н Нейков, справедлива ли е актуализацията на пенсиите, така както се предлага да бъде извършена от служебното правителство с увеличаване на тежестта на всяка година стаж?

- Първото справедливо нещо е, че най-после след десет години дискусия ще имаме модел на актуализиране на пенсиите. Този модел не може да бъде реализиран без парламента, така че това, че имаме в момента едно експертно предложение от страна на служебния кабинет, е само началото. Задължително процедурата изисква да бъде коригиран и законът за бюджета на Държавното обществено осигуряване, а вероятно и Кодекса за социално осигуряване. Така че окончателната дума ще вземе парламентът. Затова дали това е моделът, все още не може да бъде даден отговор, докато не се произнесе парламентът. Но по-принцип е добре, че това решение всъщност вече е на вниманието на депутатите.

- Това ли трябваше да се направи - да се увеличи тежестта на стажа, или да се намали пропастта между размера на старите и новите пенсии, както се предлага във внесените законопроекти от Мая Манолова и Корнелия Нинова в парламента?

- Експертите са раздвоени. Има и други варианти, които бяха обсъждани. Вероятно дискусията ще продължи в пленарна зала до последно. Този вариант, който се предлага от служебното правителство, е сравнително ясен за хората. Заедно с това е лесен за реализиране и управление. Но при него има една особеност, че всъщност хората с по-големите пенсии, което най-често означава хората с по-голям стаж, всъщност ще получат по-голямо увеличение, отколкото хората с по-малък стаж, които са и хората с най-ниски пенсии. Първоначалната идея беше да има механизъм, чрез който да бъдат коригирани старите пенсии, изчислявани при много по-ниско ниво на средногодишен осигурителен доход. Оттам идваше голямата разлика между старите и новите пенсии. Моделът, който се предлага с промяна на увеличаване на тежестта на всяка година осигурителен стаж, всъщност няма да реши докрай тази разлика между старите и новите пенсии. Но още малко явно ще продължи дискусията, да видим кой от вариантите в крайна сметка ще бъде предложен. Това ще го реши парламентът.

- Очаквате ли да надделеят предложенията на Манолова и Нинова?

- Тъкмо затова имах предвид, че дискусията тепърва предстои в парламента. Не познавам експертните разчети, които са правени в тези два законопроекта, и затова не мога да дам оценка за тяхната адекватност. Но ето че ще можем да обсъждаме вероятно три варианта - двата законопроекта и предложението на служебното правителство.

- И все пак не отговорихте конкретно кой вариант е по-справедлив?

- Моята чисто експертна оценка е, че първата стъпка, която трябва да направим, е да премахнем тази дистанция между старите и новите пенсии. И то трябва да се направи през инструмента осигурителен доход. От тази гледна точка смятам, че това ще доведе до по-голяма справедливост. На втория етап вече би могло да се направи и една промяна, свързана с тежестта на всяка година осигурителен стаж.

- Служебното правителство обаче предлага и алтернативна мярка за намаляване на пропастта между старите и новите пенсии чрез нова социална помощ, т.нар. добавка „бедност“. Това ли е подходящият начин да се компенсират най-бедните пенсионери?

- Това е добра новина. Защото това означава, че служебното правителство е чуло предложението на експертите, правени в продължение на много години, че не трябва да бъдат решавани проблемите на бедността чрез деформация на пенсионния ни модел. Когато на един човек му е ниска пенсията и парите не му стигат, за да живее що-годе нормален живот, на този човек трябва да му се помага, но това не трябва да става чрез административно увеличение на пенсията, а чрез социалното подпомагане. Това е верният път, защото иначе става недопустимо смесване на социалното осигуряване и социалното подпомагане. Това се случва, когато решаваме да увеличаваме административно пенсиите, защото не им стигат парите на хората. Да, но тази пенсия е определена на базата на приноса на този човек към осигурителната система. И когато приносът е малък, няма как да е голяма пенсията. Затова е създаден механизмът на социалното подпомагане - на един човек, когато не му стига пенсията, той да получава социална помощ. Това е правилният път и затова казах, че това е добрата новина.

- Но в същото време отново се предлага увеличаване на минималната пенсия.

- Ето това пък е лошата новина. Защото заедно със стъпката в правилната посока ние продължаваме грешните стъпки, които съществуват вече десет години, а именно административно да коригираме пенсиите. Отново смесвайки философията на социалното осигуряване с философията на социалното подпомагане. Това не е добър ход. Да се надяваме, че това е последният случай, в който ще бъде направена тази грешна стъпка.

- Подходящи ли са тези механизми за социално подпомагане за възрастни хора? Те няма ли да бъдат затруднени да попълват формуляри, да обикалят институциите?

- Не, административното затруднение може да се появи, ако системата за социално подпомагане направи нещата удобни за себе си, а не за хората. Няма никакъв проблем да бъде направено всичко така, че да получи човек поща, без да бъде разкарван и да полага свръхусилия. Това е въпрос на чиста организация на целия процес. Няма никаква пречка да бъде направен механизъм, който да е приятелски към хората, които ще го ползват.

- Смятате ли, че системата на държавното обществено осигуряване има нужда от по-дълбоки реформи от това, което се предлага?

- В момента тези стъпки, които се правят, ако бъдат направени разумно, ще укрепят пенсионния модел, защото в продължение на много години ние го ерозирахме. Ние просто не трябва да пречим на модела, а не да го променяме. Нямаме причини да се срамуваме от българския пенсионен модел. Да, много пъти се е казвало, пенсиите са ниски, но се забравя, че те са функция на заплатите. Няма как при ниски заплати да имаш високи пенсии. Така че, ако искаме да имаме по-високи пенсии, ние трябва да решим въпроса с цената на труда. И едва тогава, при по-високите заплати трябва да получим и по-високите пенсии.

- Служебният кабинет предлага и увеличаване на максималната пенсия до 1500 лева, но без да се вдига максималният осигурителен доход. Това не е ли пореден реверанс към работодателите?

- Това е тема, около която, колкото и да се въртим, няма как да избягаме от нея. Рано или късно ще бъде поставена на дискусия темата както с размера на максималния осигурителен доход, така и с размера на самата осигуровка. Знам, че само като чуят такова нещо, работодателите ще скачат до тавана. Но това е пътят, през който ще трябва да минем. В момента дефицитът на НОИ, който е близо 50% от целия бюджет, се покрива от данъци, а не от осигуровки. Ако работодателите си мислят, че печелят от ниските осигуровки, трябва да знаят, че тези милиарди от данъците, които отиват да се плащат пенсиите, всъщност не отиват за здравеопазване, за инфраструктура и т.н. Това е много горещ картоф. Давам си сметка, че всяко правителство ще се опитва да го избегне. Но този въпрос трябва да бъде сложен на масата - за максималния осигурителен доход и с размера на самата осигуровка.

- Смятате, че осигуровките трябва да се увеличат като размер?

- Рано или късно това ще стане. Можем да не пипаме осигуровките като процент, само при положение че имаме друга политика по доходите и друг размер на заплатите. Тогава ще могат да се осигурят допълнителни приходи в НОИ при същия процент на осигуровката, но при много по-високи заплати. Ако няма да правим нова политика по доходите, трябва да знаем, че не можем без дискусия за размера на осигуровките.

ВИЗИТКА:

- Роден е в Хасково

- Завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“

- Има следдипломна квалификация по трудово право и индустриални отношения. Заместник-председател на КНСБ (1992-1997 г.)

- От май 1997 до юни 2001 г. е министър на труда и социалната политика

- Ръководител на работната група по провеждане на пенсионната реформа и разработването на Кодекса по задължителното обществено осигуряване

- Ръководи хармонизирането на българското трудово и социално законодателство със стандартите на Европейския съюз

- Председател е на Балканския институт по труда и социалната политика

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ