Бивш майстор леяр и шеф на леярски цех във видински завод от години се е специализирал в „лечението“ на отдавна замлъкнали часовници, отброявали времето от камбанарии на черкви и кулички на читалища из цялата страна.

На пръстите на едната ръка се броят специалистите в тази област. Единици се захващат с поправката на механизмите при това срещу скромно заплащане, разказва кметът на село Долно Сахране Христо Христов.

Бившият армейски офицер стигнал до брега на Дунав в търсене на майстор за ремонта на часовник, създаден и монтиран преди половин век от Тотю Ранков, автор на единствения по рода си учебник у нас „Времеизмерване“ от 1962 година.

През вече далечните 1980-а и 1981-а , 60 –годишният тогава преподавател в образцовия техникум по фина механика и оптика „Ломоносов“ създал уникални времеизмерващи механизми за жителите на Долно Сахране и съседното Габровница, но след кончината му нямало кой да ги поддържа и те един след   друг  „онемели“.

Никой от съвременните часовникари не се наел да им вдъхне нов живот, след като дълго оглеждали чарковете. Единствено 60-годишният инж. Стоян Иванов още след първоначалния оглед отсякъл: „Ще заработят!“ и запретнал ръкавите не работната си престилка.

Светлините се виждат от връх Свети Никола

След месеци на упорит труд хората от Габровница вече сверяват ръчните си часовници със стрелките от кулата в читалището, а на 18 юли долносахраненци чули отново забравения глас на специално отлятата някога бронзова камбана. До няколко дни ще светнат и лампичките, чийто светлина според старите хора някога се виждала чак от връх Свети Никола в Балкана.

„Още като видях часовника разбрах , че е дело на Тотю Ранков, личи си неговият почерк, всичко е компактно събрани, изчислено с ювелирна точност. Щеше да е непростим грях такава майсторска работа да стои потънала в паяжини и да не се използва по предназначение…“, коментира инж. Стоян Иванов.

Възпитаникът на някогашното ВМЕИ „Ленин“ в София разказва, че се влюбил в часовникарството още като първокурсник по специалността „Технология на металите и металообработващите машини“. От преподавателя си проф. Михаил Константинов научил ,че първите машини за обработка на метал са създадени за нуждите на часовникарския бранш и решил да навлезе в дълбоките води на тази професия, за която рядко се шуми.

Не предполагал, че две десетилетия по-късно тя ще му стане основна, защото почти веднага след дипломирането през 1981-а му възложили да ръководи 350 души в леярския цех на някогашния завод за помпи „Георги Димитров“  в родния му Видин.

Въпреки инвазията на китайските ментета

Под формата на хоби още като студент поправял първо будилници, а в последствие и ръчни часовници, като започнал от собствения си „Слава“, подарен му за завършването на средното образование от родителите.“Уроци“ взел от улични разбирачи, с часове заничал в ръцете един стар арменец, чийто работилничка била до автобусната спирка край института.

Във Видин пък „откраднал“ нещичко от уменията на местния майстор Симеон, но междувременно старите механични времеизмервачи отстъпили пред вълната от кварцовите, постепенно цените на „китайчетата“ паднали до нивото „5 за лев“ и рядко някой носел за ремонт внезапно спрелия часовник.

Така се завъртели обаче нещата, че след 1989-а на инженера се наложило да дири допълнителни занимания, за да си помогне в издръжката на 5-членното си семейство. През 2000-а напуснал завода и регистрирал своя фирма, кръстил я „Хронос“ и отворил първия си магазин за часовници.

Покрай търговията разкрил и сервиз, много скоро славата му се разнесла, защото правел-струвал , но в крайна сметка уж обречени за боклука часовници отново затиктаквали.

След почти 2 десетилетия в новото си амплоа инж. Стоян Иванов има цялостна концепция за ръчните часовници: категоричен е , че за мъжете те са задължителен делови атрибут, докато при нежната половина на човечеството са част от класическата тройка  аксесоари  на красотата. През ръцете му са преминали хиляди часовници от стотици марки: и много скъпи и евтини, но не винаги най-скъпите били най-точни.

От доста време носи „Сейко“, но не е захвърлил и първия „Польот“, който си купил като студент, след като забравил „Слава“-та на една чешмичка в София по време на голямата водна криза на 14 юли 1982-а.Руската кварцова машинка издържала с оригиналната си батерия цели пет години без да избърза или изостане с повече от две-три секунди.

С първия „кулен“ часовник се сблъскал в село Ново село, видинско . Поканила го ме кметицата, механизмът бил в отчаяно състояние, струвало му се, че ремонтът е обречен, но стиснал зъби и всеки свободен час прекарвал край монтирания в камбанарията на местната черква „Свети Николай“ механизъм. В крайна сметка успял да го „надхитрил“ и 70-годишната тогава машина проработила. Ядосва се че така и не намерил данни за създателя му , запомнил само че на корпуса имало гравирани анкерно колело и сова.

След новоселската „авантюра“ последвали още много, започнали да го търсят откъде ли не „да побае“ на часовници/електрически и механични/  из цялата страна. Не ги е броил, но наскоро попаднал на едно изследване, дело на отдавна живеещия във Франция режисьор и оператор Ивайло Иванов, който е описал и илюстрирал  над 50 специално изградени часовникови кули и около 180 сграда с монтирани на фасадите им часовници от различни времена и марки.Каква част от тях са действащи в момента – не се наема да каже, но при пътуванията си из България  винаги се отбивал да види механизмите отблизо.Същото прави и по време на екскурзиите в чужбина, с часове престоял неотдавна в специализирания виенски музей на часовниците, където са изложени над 3 000 експоната, за да си изясни някои детайли.

Съпруга доктор – инфекционист помага в диагностиката

От няколко години в ремонта на механизмите помага и съпругата му, д-р Мая Бориславова, която е завеждащ инфекциозното отделение на болницата в Лом.

С усмивка уточнява, че покрай нея вече можел дори да назначи „терапия“ за някой пациент на отделението й. Само дето не му давали да облича бялата престилка и да пише диагнози.

На финала на „акцията“ в Долно сахране инж. Иванов освен гаранция за поне 6-месечна безотказна работа на кулния часовник дава и указание: да се изпълняват безпрекословно предписанията на майстор Тотю Ранков, описани в нарочен протокол от 28 август 1980 година.

Документът открили в архивите на читалище „Иван Вазов“. На финалната четвърта страница ясно личали подписите на тогавашния селски кмет Теньо Дечев и още трима членове на нарочната приемателна комисия.

Само дето през изминалите десетилетия така и не се намерило кой да ги прочете и изпълни.

Сегашният кмет на Долно Сахране о.з. Христо Христов  е категоричен: поне докато той е управник: наставленията ще бъдат изпълнявани  така, както новобранците спазват устава.

За по-нататък не иска да дава напразни обещания, но за всеки случай е записал в главната книга телефона видинския магьосник.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

20 български вуза искат да се включат в европейски мрежи

Близо 20 български училища се подготвят да кандидатстват за включване в европейски университетски мрежи, след като Европейската комисия публикува втора покана за подаване на проектни предложения по инициативата „Европейки университети“, съобщиха от просветното министерство.