Бианка на 50, или как Роки запали искрата на Панова

Бианка на 50, или как Роки запали искрата на Панова

Заради вътрешни борби в лагера ни лишават легендарната ни грация от втора световна титла в многобоя

Днес легендарната ни гимнастичка Бианка Панова – абсолютна световна и европейска шампионка, 9-кратна златна медалистка от първенства на планетата, 5-кратна от тези на Европа и двукратна от Световната купа, става на 50.

Отвъд блясъка, успехите, рекордите, някои от които вписани и в Гинес, отвъд поздравленията и наградите, връчвани от хората като Хуан Антонио Самаранч, тази уникална грация успя да покаже на света и другата страна на медала. Направи го в книгата си „В името на голямата цел – зад кадър“, в която описва всички свои премеждия, изпитания на волята, психиката и физиката по пътя към върха.

Връща се към далечната 1977-а, когато в училището й идват две треньорки по спортна гимнастика, които да селектират деца за ЦСКА. По късно след едно контролно, става ясно, че не е одобрена да влезе в групата и й препоръчват да се пробва в художествената гимнастика. Там нещата вървят добре, докато треньор е Деспа Кателиева, но по-късно тя поема националния тим на България и на нейно място в ЦСКА идва друга треньорка – другарката Петрова. Един ден тя подрязва крилата на Бианка с думите: „Ти, понеже много боледуваш и си дебела... Като си свалиш килата, може да се върнеш. Евентуално... Сега се обличай и си заминавай!“.

Това е първото голямо огорчение на Бианка и

първата й голяма депресия

Майка й обаче не се отчайва, записва я в УСИП (Управление спортни имоти и прояви) - клуб на аматьорски начала, който се помещава в зала в Сектор Г на стадион „Васил Левски“. Някъде по това време в България по кината за първи път е прожектиран легендарният филм „Роки“ със Силвестър Сталоун. Бианка го гледа в препълнения салон на кино „Изток“ в София и след последния 15-рунд в битката между Роки и Аполо Крийд става, разперва ръце и издава мощен вик на радост и възхищение. По-късно споделя, че този филм е оставил траен отпечатък в съзнанието й и я кара винаги да намира сили да оцелее, да се бори за целите си въпреки всички трудности и битовизми. „Щом Роки оцеля 15 рунда, значи и аз мога!“, надъхва се Бианка.

Късмет за нея е, че в залата, в която тренира клубът й, се подготвят и националките на България при Нешка Робева. Любимка й е Илиана Раева която по-късно ще й подари своя снимка с послание и автограф.

„На Бианка! С вяра!“, е написала сегашната шефка на грациите – думи които Панова ще помни вечно.

Та точно в тази зала, докато малките грации тренират, Робева забелязва Бианка и иска специално да я види друг ден, когато залата не е така натоварена.

И Бианка, колкото и да е притеснена, се справя, убеждава Робева в качествата си и попада в националния тим за девойки с треньор Тереза Карнич.

Но успехите не идват лесно. На Балканиадата през 1983-а Бианка води в многобоя след третия уред, но изпуска бухалка при последното си изиграване и отива чак четвърта.

Голямото бойно кръщение, което е и голям тласък да се утвърди в националния отбор за жени, е Купата на Интервизията в град Нитра. Там тя става първа и вече няма спор, че на хоризонта се вижда новата златна генерация на България.

На европейското във Виена през 1984-а е резерва, а година по-късно – на световното във Валядолид идват и първите големи успехи. Панова е трета в многобоя и печели световната титла на лента. Титлата, до която можеше и да не стигне, защото преди състезанието настава голям проблем. Оказва се, че при меренето лентата е с 5 см по-къса от стандартните 6 метра.

„Може би се е свила при прането“, мисли си тя. При това положение трябва да се пришият 5 см или да се играе с друга лента. И при двата случая обаче Панова ще е в неизгодна позиция, защото шевът при пришиването ще й пречи, а с друга лента ще й е неудобно, тя е свикнала със своята. Но тук се намесва съдбата – японец, представител на фирмата „Сасаки“, която изработва уредите, узнава за проблема, взима лентата на Бианка и след кратко я връща като нова – нейната си е, но е идеална като размери, без да има пришиване.

„Как са го направили без да пришиват нов плат и до днес не мога да разбера“, пише Панова.

1986-а е годината на утвърждаването на Панова като новото „златно момиче“ на родната художествена гимнастика. Тя става абсолютна европейска шампионка във Флоренция, като две от композициите й са на италианска музика – хита L'italiano на Тото Кутуньо и операта Pagliacci на Леонкавало, което допълнително подлудява местната публика, която

превръща Бианка в своя любимка.

И стигаме по повратната година в кариерата на Панова – 1987-а. Година на грандиозни успехи, контузии, любовни драми и скандали, които ще променят Бианка завинаги. Няколко месеца преди световното във Варна тя чупи метатарсална кост на стъпалото. Професор Шойлев казва, че кракът трябва незабавно да се гипсира и да стои така месец и половина. Нешка Робева е бясна, това означава, че най-добрата й гимнастичка ще пропусне световното или най-малко няма да е добре подготвена. Тя я праща при д-р Чавдар Нинов, който е към медицинската служба на спортен клуб Левски и по-късно създател на иновативна терапевтична система. Нинов е истинско светило в професията си и е помогнал на много големи наши шампиони да излекуват травмите си и да се върнат на върха. Той прави същото и с Бианка, но междувременно между тях пламва страстна и по думите на Панова – забранена любов. Той е женен и има дете, а Бианка е доста по-малка от него. Щом Робева разбира за тази връзка, нещата излизат извън контрол и Бианка и д-р Нинов са принудени да се разделят. Отборът ни е изолиран и се готви страховито за световното. Това допълнително депресира гимнастичката, която е принудена да води спартански режим, да тренира като луда и да поеме на плещите си цялата отговорност за доброто представяне във Варна, а няма до себе си любимия човек, няма ги и близките, с които да сподели болката.

В това състояние тя стартира на световното във Варна, но може би с несломимия дух на Роки или с някаква невидима свише сила, прави нещо уникално. Получава безпрецедентните осем максимални оценки 10. Четири при изиграването за многобой и четири на отделните уреди. Постижение, вписано в Рекордите на Гинес. Става абсолютна световна шампионка и печели златните медали и на четирите уреда. Наградена е лично от президента на МОК Хуан Антонио Самаранч, който присъства на шампионата.

1988-а е годината, която изглежда ще пречупи Панова. Предстои олимпиадата в Сеул, а очакванията към нея са колосални. На един лагер в Япония Панова получава контузия на едното коляно и с течение на времето травмата се усложнява. Тя самата признава, че не е била във върхова форма за олимпиадата. Въпреки това до последното изиграване в Сеул се представя чудесно. Но предстои съчетанието с бухалки и там става голямата беля, и то точно на финала. При едно много сложно изхвърляне Панова изпуска бухалка и дори трябва да излезе извън килима, за да я вземе – много груба грешка. И вместо първа, става четвърта. Не успява да понесе критиките, които се стоварват върху нея след това, и решава да прекрати кариерата си.

Д-р Нинов, с когото междувременно са възобновили връзката си, обаче я убеждава да се върне в спорта и да се готви за световното в Сараево през 1989, но отделно от националния тим. Федерацията приема това условие, а по-късно Панова си спечелва правото да бъде включена в състава за мондиала.

И там отново е на познатата висота – 4 безгрешни изигравания в многобоя. Първа е в класирането преди последното излизане на въже на Александра Тимошенко от СССР. Украинката не играе никак убедително и Панова започва да получава поздравления на трибуните от състезателки и треньори. Но изведнъж на таблото светва оценка, която е с 0,05 по-висока от тази на Панова и така титлата в многобоя отива за Тимошенко. Нашите обаче подават контестация и започна

голям пазарлък зад кулисите

От СССР са склонни оценката на Панова да бъде повишена и изравнена с тази на Тимошенко, и така да има две шампионки. Само че условието е на трето място да остане само Скалдина, а Адриана Дунавска, която е с равна оценка с нея в този момент и взима бронз, да отиде на четвърто място. Но тук се намесва Нешка Робева и ясно казва, че любимката й Дунавска няма как да остане без медал и отново се хващат за гушите с Мария Гигова, която е за вариант „Панова шампионка, Дунавска четвърта“. В крайна сметка надделява Робева и така България има сребърна и бронзова медалистка, но не и шампионка в многобоя.

Тук за втори път Панова слага край на кариерата си. Тя последва д-р Нинов, който отива на работа в Италия. Така Панова стартира своята треньорска кариера в Комо с местната гимнастичка Катя Пиетросанти. Но през 1992-а за трети път се връща в гимнастиката, за да се готви да олимпиадата в Барселона. И отново следва скандал с Робева – този път заради договор, с който я задължават да дава на Левски определен процент от полученото от комерсиални свои изяви и договори. По-късно се контузва на турнира „Жулиета Шишманова“ и така мечтата й да участва в Барселона угасва.

По-късно тя си мести в Белгия и основава свой клуб HAPPY GYM. През 2015-а създава академия в Сингапур, която носи името Bianka Panova Sport and Art Academy.

Оказа се, че Бианка издържа не само всичките 15 рунда в тежка категория на световния елитен спорт, но успя и отвъд това.

ГЕОРГИ ПЕХЛИВАНОВ, "Меридиан Мач"

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.