Г рупа млади учени от Софийския университет разработват ракетоплан с ядрен двигател за изследвания на Юпитер. Това разказаха те пред „Телеграф“.
Тримата докторанти са написали статия за разработката си, която е в последен етап на рецензиране от американското научно списание „Journal of Spacecrafts and Rockets“.
Група млади учени от Софийския университет разработват ракетоплан с ядрен двигател за изследвания на Юпитер. Това разказаха те пред „Телеграф“.
Тримата докторанти са написали статия за разработката си, която е в последен етап на рецензиране от американското научно списание „Journal of Spacecrafts and Rockets“.
Проучването, което отначало е прието скептично у нас, е предизвикало голям интерес в чужбина. „Напоследък получавам от колеги извън България все повече предложения за обсъждане на тези идеи и сътрудничество“, заяви пред „Телеграф“ научният ръководител на екипа доц. Димитър Младенов. Той допълни, че учените планират в най-скоро време да кандидатстват за финансиране на проекта от страна на Европейската космическа агенция (ЕКА).
Автори на разработката са докторантите от Физическия факултет Недислав Веселинов, Мартин Караниколов, Владислав Шишкин и техният научен ръководител доц. Димитър Младенов. Те са направили пробив в една нова и неразработена досега ниша в научната проблематика - теорията на извънземното самолетостроене.
Идеята на младите учени е свързана с възможностите за изследване на газови гиганти като Юпитер. Тъй като тази планета е доста отдалечена от Слънцето, не може да се разчита на захранване на космически кораб със соларна енергия. Добивът на светлинна енергия е едва 6% от този, който получаваме на Земята. Освен това, в атмосферата на Юпитер няма кислород, за да се използва двигател с вътрешно горене. Учените обаче се досетили, че може да се използва ядрен двигател, който дава висока мощност и може да се използва дълго време без презареждане. Подобни разработки са правени преди повече от половин век за земни самолети, но изследователите са се отказали от идеята заради потенциалното радиационно замърсяване. Това обаче не е проблем на Юпитер, където радиоактивната следа от работата на двигателя не би навредила на агресивната атмосфера на планетата. Освен това, плътната атмосфера на газовия гигант е подходяща за аеродинамичен полет на техния бъдещ „субатмосферен самолет“.
Младите учени вече са разработили компютърен модел на своя космически кораб и са изчислили параметрите на неговия правоточен въздушно-реактивен двигател (тип реактивен двигател). Освен това са избрали височината и скоростта на полета, както и масата на бъдещия самолет. Самолетът ще развива скорост, трикратно превишаваща местната скорост на звука, и ще лети на 60 км височина над „морското равнище“ на Юпитер (височина с налягане 1 атм.). Той ще е с маса 1000 кг и ще се задвижва с ядрена енергия, като миниатюрният реактор е разработен (засега виртуално) от доц. Пламен Петков, който е работил дълго време в АЕЦ „Козлодуй“.
Идеята на изследователите от Физическия факултет на СУ изглежда абстрактна и дори е била разкритикувана от някои представители на Института за космически изследвания и технологии към БАН, които в свое писмо са заявили, че това са глупости. Въпреки това, докторантите получили скромно финансиране от фонда за подпомагане на младите учени и от Студентски съвет на СУ. Те успели да пробият със своята статия в престижното американско списание и сега подготвят втора публикация.
Въпреки мнението на скептиците, приложението на ядрените двигатели в космическите изследвания обаче изживява ренесанс в световен мащаб. Британски учени сключиха неотдавна договор с компанията „Ролс-Ройс“ за изготвянето на космически кораб за Марс, който да се задвижва с ядрен реактор. САЩ също са заинтересовани от разработването на този позабравен енергоизточник за полети извън Земята.
Проблемът на младите учени е, че у нас липсва технологична база за реализирането на техния проект. Освен това, в близко бъдеще не може да се очаква полет на ракета носител до Юпитер, с който да бъде транспортиран българският „субатмосферен самолет“ до газовия гигант. Но тъй като страната ни е асоцииран член на ЕКА, може да се надяваме нашият ракетоплан да изпълни предназначението си благодарение на евентуалното сътрудничество с други европейски страни.
Недислав Веселинов: Работим с много ентусиазъм
„Работим с много ентусиазъм и резултатите не закъсняха – заяви докторантът Недислав Веселинов пред „Телеграф“. - В момента сме на последния етап на рецензиране в „Journal of Spacecrafts and Rockets“. За нашата работа написаха в известното научно-популярно списание „Popular Mechanics“. В момента продължаваме да работим по ядрената топлинна камера и външната конструкция на самолета и неговите агрегати. Надяваме се, че в рамките на годината ще успеем да завършим изследванията и да създадем макет на двигателя и на самия самолет, които да демонстрираме на престижни международни конференции и изложения“.
Монитор
