БГ съдии в Страсбург  уличени в конфликт на интереси

БГ съдии в Страсбург уличени в конфликт на интереси

Френски доклад показа, че свързаните с Прокопиев юристи са и на Сорос

  • Йонко Грозев и Здравка Калайджиева част от мрежата за натиск на милиардера Джордж Сорос
  • Гледат дела срещу страната ни в Страсбург, въпреки че са в тежки зависимости

Двама български съдии в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) бяха уличени от френско юридическо НПО в тежки зависимости и работа по дела срещу България в условията на конфликт на интереси. Констатациите са част от мащабно изследване на „Европейския център за законност и правосъдие“ (ЕЦЗП), което се казва „НПО-тата и съдиите от ЕСПЧ (2009-2019)“ и е било представено преди дни в Страсбург. То ясно показва, че двамата ни представители в ЕСПЧ – Здравка Калайджиева, която бе съдия до 2014 г. и Йонко Грозев, който е там от 2015 г. насам, са част от мрежата за натиск върху държавите от ЕС на милиардера-спекулант Джордж Сорос. У нас от години се знае, че и Калайджиева, и Грозев са част от обкръжението на подсъдимия разградски бос Иво Прокопиев, като докладът реално е поредното доказателство за връзките между олигархичния кръг „Капитал“ и мизантропа от унгарски произход Сорос.

Според двамата автори на доклада – Грегор Пупинк и Делфин Лоазо, в работата на ЕСПЧ са установени множество примери за сериозен конфликт на интереси и безпрецедентно силното влияние на мрежата от неправителствени организации на Сорос над институцията, чиито решения стават задължителни за националните власти, по отношение на които са издадени. И докато във Франция вече тече дебат за спиране на изпълнението на решенията на ЕСПЧ, у нас дори не знаем, че Здравка Калайджиева и Йонко Грозев, са сред най-ярките

примери, довели до компрометиране на дейността на институцията

Името на България се споменава 30 пъти в рамките на 25-страничния документ, изследващ работата на Съда в Страсбург в периода 2009 – 2019 г. По това време съдии от България там са Здравка Калайджиева до 2014 г. и Йонко Грозев от 2015 г. насам. Мандатът на съдиите е 9-годишен. Авторите от Европейския център за право и правосъдие проследяват професионалната биография на всички съдии, тяхното минало като активисти в НПО-та и как това се отразява върху работата им в ЕСПЧ и по-конкретно при взимането на съдебни решения.

Общият извод е, че от процедурите по номиниране, през избора, който се осъществява от националните власти, до утвърждаването им от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и последващата им работа, за част от съдиите са налице категорични доказателства за конфликт на интереси и недопустима намеса в тяхна полза от страна на неправителствени организации.

По отношение на Калайджиева и Грозев това е особено осезаемо.

Авторите на проучването акцентират върху влиянието, което професионалното минало на съдиите има върху тяхната работа в ЕСПЧ и по-конкретно върху конкретни съдебни решения. Така например се оказва, че за последните десет години 51 от 100 съдии не са магистрати по професия. За 22-ма е установено, че идват от НПО-та, свързани със Сорос, като двама от тях са именно Грозев и Калайджиева. Като цяло става въпрос предимно за свързани с НПО адвокати, които след като трупат съдебна практика по дела пред ЕСПЧ, по-късно, чрез мрежите за влияние на Сорос, биват изпращани в Страсбург да правораздават.

Документът разкрива известни и у нас факти, а именно, че Йонко Грозев, заедно с Красимир Кънев, са съоснователи на Българския хелзинкски комитет, като Грозев е негов член от 1993 до 2013 г., а Здравка Калайджиева – основател на близката до комитета Фондация "Български адвокати за правата на човека".

"Повечето съдии в ЕСПЧ, които са получавали заплащане или са били служители на НПО-та са от страни като Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Унгария, Латвия и Румъния. Например, в Албания, бедна и силно корумпирана страна, двама от тримата кандидати за избор на съдия през 2018 г. са представители на фондация "Отворено общество". Единият от тях бива избран. За сравнение, последните двама съдии, избрани от Латвия, са сътрудници на Юридическото училище в Рига, основано от латвийската фондация "Сорос". Последните двама съдии от България са също от НПО, спонсорирано от фондация "Отворено общество". В подобни малки държави, фондация "Отворено общество" и производните на нея структури имат постоянно присъствие в социалните и медийни въпроси на страната. Те са най-големите работодатели и спонсори. Фондация "Отворено общество" изпраща годишно повече от 90 милиона долара в Европа, предимно към Източна Европа и Балканите", пише в доклада.

В него на няколко места се подчертава, че Калайджиева и Грозев са

свързани с Фондация "Отворено общество-София",финансирана от Джордж Сорос.

Анализът разкрива и два проблемни момента в практиката на ЕСПЧ. При първия се констатира, че 6 от 7 съдии, имащи връзка с Хелзинкските комитети на Сорос в Европа, са се явявали по дела, свързани с организациите или по които те са били страна – при Здравка Калайджиева са констатирани 12 такива дела, а при Йонко Грозев – 6. При втория проблемен момент се оказва, че Йонко Грозев е сред осемте от общо 12 съдии, които хем са имали връзка с "Отворено общество" на Сорос, хем въпреки това са заседавали по дела, по които фондацията е имала отношение или е била страна в процеса. От Европейския център за право и правосъдие изрично подчертават, че организации като "Отворено общество", които са особено активни по дела пред ЕСПЧ, са основни спонсори на неправителствени организации в Европа от 1984 г. насам. Даден е и пример за финансиране на Българския хелзинкски комитет с 460 000 долара през 2016 г.

България се оказва и своеобразен лидер по конфликт на интереси на своите представители в ЕСПЧ. Статистиката сочи, че от общо 313 отвода на съдии за десет години 66 са на българските представители или една пета от случаите. 53 пъти Здравка

Калайджиева е била отвеждана по дела, а Йонко Грозев – 13 пъти.

Документът завършва със серия препоръки, включващи необходимостта от промяна на механизмите по подбор на съдии от националните правителства, както и утвърждаването им от ПАСЕ, въвеждане на задължителното деклариране на конфликт на интереси и повишаване на прозрачността в ЕСПЧ.

От Европейския център за право и правосъдие смятат, че отговорност преди всичко на уличените в нарушение на базисните изисквания за недопускане конфликт на интереси съдии, е сами да поискат от правителствата на съответните страни да ги сменят. Докладът завършва с цитат от етичните правила на френските магистрати, според които "членовете на съдебната власт трябва да поискат да бъдат отстранени или да се оттеглят, ако се окаже, че имат връзка със страна, техен адвокат, експерт или какъвто и да е интерес от производството, което може да хвърли основателно съмнение относно тяхната безпристрастност при разрешаване на спор."

Присъствието на Грозев в Страсбург със сигурност работи не за националния интерес, а за свързани с него юридически и икономически кръгове у нас. Това беше доказано от самия него през 2019 г. когато се появи в България, за да настоява, съвместно с представители на ПАСЕ за

лобистки законодателни промени, които да ограничат независимостта

на прокуратурата и да засилят недосегаемостта на съдиите. От ПАСЕ дори заплашиха управляващите, че страната ни ще бъде обявена за държава, нарушаваща върховенството на закона. Заради това кабинетът и предложи поправката, според която независим прокурор може да разследва главния прокурор. Казусът към момента е на вниманието на конституционните съдии.

Формално ограничаването на правомощията на обвинител №1 следва да се изпълнят като част от решението на ЕСПЧ по известното дело "Колеви срещу България", според което у нас нямало ефективни механизми за разследването на главния прокурор. И докато Грозев и особено активната напоследък в тази посока Здравка Калайджиева настояват за отнемане на правомощията на главния прокурор, ползвайки именно решението по делото "Колеви срещу България", почти неизвестен факт, че двамата всъщност имат съществен принос за това решение срещу страната ни. През 2009 г. Йонко Грозев е един от адвокатите на жалбоподателите срещу България, а Здравка Калайджиева е член на съдебния състав, приел решението срещу страната ни.

Преди дни пак тя пък чрез НПО-то Фондация "Български адвокати за правата на човека" отново се опита да пробута

становище в КС с предложения за конституционни промени.

То цели засилване на съдийската недосегаемост за сметка на драстичното ограничаване на правомощията на прокуратурата. Адвокатите, които се числят към обкръжението на кръга „Капитал“ на Прокопиев, настояват всеки акт на държавното обвинение да подлежи на тотален съдебен контрол и в конституцията изрично да бъде записано, че макар прокуратурата да остава в съдебната власт единствено съдът е съдебната власт. Иска се също при евентуално разследване на обвинител №1 това да става от съдия от ВКС с разследващи функции, а не от прокурор. Подаването на становището е безпрецедентно по две причини -първо, то не е искано от КС и второ – чрез него адвокати се намесват в теми, засягащи съдебната власт. Самият обвинител №1 Иван Гешев коментира въпросния документ като „наглост“ в интервю за БНР и обясни: "Представяте ли си, ако аз предложа промени в Закона за адвокатурата? Всички ще скочат и ще започнат едни писма до Европейската комисия как съм привърженик на Ленин, Сталин, Хитлер и какво ли още не". Според него същите хора, които описва, биха желали да се сложи намордник на прокуратурата, за да е безопасна за хората, стоящи зад тях: "Видимо е кои хора прокарват тези интереси, от кои НПО се финансират и на кого са адвокати". Думите му провокираха незабавна реакция от страна не на друг, а на БХК, който е основен герой на доклада на френския център.

Така, с практиката си и двамата български представители или по-точно на Джордж Сорос в ЕСПЧ, потвърждават констатациите на френските експерти от Европейския център за право и правосъдие.

Христо Иванов лично

посочва Грозев за поста


Скандалният бивш правосъден министър и настоящ лидер на олигархично обвързаната „Да, България“ Христо Иванов стои зад избора на Йонко Грозев за български съдия в ЕСПЧ. Това се случва през 2014 г., когато Калайджиева сама се оттегля предсрочно от длъжността.

По това време присъствието на Здравка Калайджиева като български съдия в Съда в Страсбург сериозно е притеснило институцията, пише в своя статия в. „Труд“. Малко след изпращането ù през 2009 г. до Министерството на правосъдието е изпратено искане за определянето на ad hoc съдия, който да я замества по делата, по които има драстично наличие на конфликт на интереси. За такъв е определена Павлина Панова, по това време заместник-председател на ВКС, а сега конституционен съдия. Макар мандатът ù да изтича през 2018 г., Калайджиева изненадващо го прекратява през 2014 г. Важно е да се отбележи, че това става малко след като през август същата година Христо Иванов поема първоначално поста на служебен министър на правосъдието, а след това остава и като титуляр. Случилото се до края на 2014-та и в началото на 2015 г. ще покаже, че оставката на Калайджиева всъщност е предварително договорена, за да може на нейно място да бъде инсталиран "подходящият" кандидат.

Ролята на министъра на правосъдието при избор на български съдия е съществена, защото той утвърждава специална комисия, а след това защитава кандидатурата пред правителството и пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Повече от скандално е Христо Иванов да назначава като член на комисията, която избира Йонко Грозев за български съдия в Страсбург, председателя на Българския хелзински комитет Красимир Кънев.

Това става на фона на журналистически публикации, че Йонко Грозев и Красимир Кънев са съучредители на организацията в началото на 90-те години. Въпреки това кандидатурата на Грозев минава бързо през Министерския съвет, като това се случва в началото на 2015 г., т. е. в първите месеци на коалиционното правителство между ГЕРБ и Реформаторския блок, част от които е и партията на Меглена Кунева "България на гражданите". Любопитен момент е, че през 2013 г. заместник-председател на партията е именно Йонко Грозев.

Пет години след прокарването на това задкулисно решение, министърът на правосъдието Данаил Кирилов има всички основания да ревизира решението, което, както се доказва от независимия анализ, сериозно компрометира страната. Противното би довело единствено до повече решения срещу България на будещия все повече въпроси относно безпристрастността си Европейски съд по правата на човека.

С практиката си двамата адвокати потвърждават констатациите на френските експерти. Важно е да се отбележи обаче, че министърът на правосъдието може да поиска преждевременното прекратяване на мандата на българския съдия в ЕСПЧ, който иначе изтича през 2024 г.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.