Скандал тресе артсредите у нас, след като се оказа, че поне няколко от творбите, показани в изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“, са нагли фалшификати, а за още доста от тях витаят съмнения, че са такива.

Експозицията се откри на 30 май в едно от най-новите и амбициозни изложбени пространства в столицата – галерия „Структура“ на ул. „Кузман Шапкарев“ 9. Там са представени произведения от частната сбирка на колекционера Николай Неделчев, който е сред факторите в рекламния бизнес у нас. За „Монитор“ галеристът Зоя Петрова обясни, че 10 от рисунките на хартия на известни български художници от първата половина на ХХ век са дадени за експертиза, резултатите от която се чакат всеки момент. Буквално

до утре на обяд ще се реши

дали за експертно мнение да не бъдат отпратени поне още толкова.

Организаторите рекламираха изложбата като съдържаща „почти 100 неизвестни творби на български автори със значителен принос в историята на изкуството. Те са събирани през последните пет години и обхващат периода предимно между двете световни войни“. Сред тях са включени произведения на художниците Иван Абрашев, Николай Абрашев, Анна Балсамаджиева, Никола Благоев, Иван Бояджиев, Николай Дюлгеров, Борис Елисеев, Александър Жендов, Христо Каварналиев, Мирчо Качулев, Кирил Кръстев, Крум Кюлявков, Ламар, Кирил Маричков, Макс Мецгер, Гео Милев, Иван Милев, Иван Ненов, Жорж Папазов, Иван Пенков, Георги Попов – Джон, Боян Райнов, Николай Райнов, Стоян Райнов, Анна-Люля Симидова-Праун, Сирак Скитник, Харалампи Тачев, Дечко Узунов, Мара Учкунова-Аубьок. Изложбата е придружена от каталог с текстове на четирима изкуствоведи – проф. Ирина Генова, доц. Борис Данаилов, д-р Биляна Борисова и д-р Мария Василева, която е управител и куратор на галерията, бивш главен уредник в СГХГ. „Чрез показването на неизвестни творби и малко познати имена изложбата обръща внимание на един сериозен проблем – в българската история на изкуството все още има бели полета, които трябва да бъдат изследвани. Количеството и качеството на произведенията изключват случайността. Те откриват възможност за анализ на миналото и преобръщане на разбирането ни за него... Откриването на нови артефакти показва, че знанието дотук трябва да бъде подложено на съмнение и написването на днешната история на изкуството е в ход“, казва се в него.

По ирония на съдбата именно твърденията на организаторите и показаното от тях беше подложено на съмнение и опровергаване от експерти и журналисти. Сайтът „Площад Славейков“ и визуалният експерт Антон Стайков разкриха, че рисунка,

приписвана на известния български художник Сирак Скитник (1883 - 1943)

и съдържаща негов подпис (навярно подправен), всъщност е копие на корица на френската художничка Малика Фавър за издание на „Камасутра“ на британското издателство „Пенгуин“ от много по-близка дата – 2012 г. Снимка на въпросната „Сън – Еротика“, уж от Сирак Скитник, е изпратена от българската медия на Фавър, която отговаря следното: „Разбира се, че това е фалшификат. Очевидно в България има скандал, тъй като някой е копирал моята скица и е добавил подписа на художника. Срамно, наистина…” След това художничката отбелязва и в Туитър: „Сюрреалистична ситуация в София, България, където това копие на моята скица „Камасутра“ от 2012-а се появи като част от изложба, озаглавена „Модернизъм и авангард”, и е приписано на прочутия български художник Сирак Скитник (1883 - 1943). Следващо ниво в плагиатството...“

Със спорна автентичност в изложбата са и творби, промотирани като създадени от Гео Милев, Мирчо Качулев, Харалампи Тачев и др. Според „Площад Славейков“ рисунка, представена като на Гео Милев, всъщност е на немския експресионист Ернст Лудвиг Кирхнер, която е била предложена на търг на модерно изкуство в Кьолн през 2018 г. с предварителна оценка между 60 000 и 80 000 евро. Каква е логиката за работа на Гео Милев да се представя такава на много „по-скъп“ художник, попита „Монитор“ галеристката Зоя Петрова. Според нея в подобна подмяна няма никаква логика, ето защо тя подозира очевидна атака към галерията и откровена провокация. Срещу фалшификатите трябва да се борим, но не това е начинът, смята тя.

Изкуствоведи от ранга на Ружа Маринска (бивш директор на НХГ) и Пламен Петров (СГХГ) изразиха съмнения както по повод на авторството и художествените качества на творбите, така и по отношение на някои факти, „увековечени“ в каталога. От галерия „Структура“ се извиниха за попадането на фалшификати пред очите на публиката, а колекционерът Неделчев, който може би е жертва на мащабна измама от страна на артдилъри, прибра най-отявлените от тях. Кураторът Мария Василева написа в профила си във Фейсбук, че въпреки сертификатите, с които са снабдени творбите,

не може да се изключи наличието на фалшификати

Тя обеща да бъде сформиран експертен съвет, който да провери цялата представена колекция на Николай Неделчев, и предположи, че става дума за злоумишлена провокация към екипа на проекта. Ето и част от обръщението й до медиите, публикувано в социалната мрежа:

„Във връзка с работите, обект на измама, в изложбата “Модернизъм и авангард. Българската перспектива” колекционерът Николай Неделчев, екипът, който стои зад проекта и галерия “Структура” се извиняват на всички, подведени неволно. Ние самите станахме жертви на измама от страна на недобросъвестни продавачи. Става дума за злоумишлени действия, за които ще сезираме прокуратурата. В тази ситуация считаме за наше задължение нагледното обозначаване на съответните работи в изложбата. За екипа на изложбата (включващ и реставратор) е от голямо значение отварянето на дебат за пазара на фалшификати и фалшиви сертификати в България. Съществуването на такъв пазар е обществена тайна. Заобикалянето на този въпрос ни превръща в мълчаливи съучастници в престъпен сговор, а нашето желание е тези изключително вредни и опасни явления, уронващи авторитета на заниманията с изкуство, да бъдат изобличени. Ще бъдем удовлетворени, ако неприятният инцидент изиграе ролята на повратна точка в пресичането на дългогодишни престъпни практики от този вид...“

От галерия „Структура“ изпратиха до „Монитор“ и официалното си становище, в което обясняват, че вече са сезирали прокуратурата и са предприели правните стъпки за изясняване на казуса.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Боил Банов поиска оставка по Фейсбук заради оперната дива Дарина Такова

Министърът на културата Боил Банов поиска с пост във Фейсбук оставката на Столина Добрева – директор на Националното музикално училище „Любомир Пипков“, защото е отказала да назначи без конкурс на преподавателско място световноизвестната оперна прима Дарина Такова.

Стъклената фея Веси Гекова

Да създаваш от стъкло произведения на изкуството си е същинска алхимия – тайнството да „обръщаш“ един материал от твърдо състояние в течно и после пак пак в твърдо, за да приеме определена форма, изисква не само търсещ дух, но и доста познания по физика и химия. Младата художничка Веси Гекова, чиято трета самостоятелна изложба може да се види до 1 септември в столичната галерия „Контраст“, притежава необходимия бекграунд. Но твърди, че стъклото я е „намерило“, когато още на 16 години започва да изучава изящни изкуства.

Ирини Жамбонас - най-добра актриса на кинофестивала в Сараево

Ирини Жамбонас получи наградата "Сърцето на Сараево" за най-добра женска роля от 25-ото издание на Международния кинофестивал в Сараево за изпълнението си в новия филм на Стефан Командарев "В кръг" (копродукция със Сърбия). Финансовата равностойност на наградата е 2500 евро.