0

С амо 1 от 15-ина вида боб е български. Това показа проверка на „Телеграф“ в една от най-посещаваните търговски вериги. Подобно е положението и в другите хипермаркети.

Огромна част от боба идва от Азия, Африка и дори Америка и само се пакетира у нас. На повечето пакети пише „произход Киргизстан“. Има също зрял фасул от Египет, Полша, Етиопия, Канада, та дори Аржентина.

Само 1 от 15-ина вида боб е български. Това показа проверка на „Телеграф“ в една от най-посещаваните търговски вериги. Подобно е положението и в другите хипермаркети.

Огромна част от боба идва от Азия, Африка и дори Америка и само се пакетира у нас. На повечето пакети пише „произход Киргизстан“. Има също зрял фасул от Египет, Полша, Етиопия, Канада, та дори Аржентина.

Въпреки че стоката им няма нищо общо с България, много от търговците слагат заблуждаващи етикети. Целта е да объркват потребителите, така че да си мислят, че купуват боб родно производство. Така например под името зрял боб „Добруджанка“ се продава стока, внос от Киргизстан. Етикетът „Смилянка“ е сложен на боб от Полша, който, разбира се, няма нищо общо с легендарния смилянски. Градинският зрял фасул пък идва от...Канада.

 

Единствен

 

Единственият български пък е с марката „Имало едно време“, а цената му е 4,88 лева за килограм – една от най-високите в магазина. За сравнение, най-евтиният боб „Народен“ се продава по 1,99 лева за 500 грама или 4 лева за кило. Произходът му е Египет. Любопитна подробност е, че на етикета на единствената родна стока се получава словосъчетанието „Имало едно време...български боб“, което много точно отговаря на ситуацията на пазара в момента.

 

Обяснение

 

Според проф. Иван Киряков от Добруджански земеделски институт след 1989 г площите с фасула в България драстично започват да падат. Така от 400 хил. декара през 90-те години в момента те са около 30 хил. дка. Основната причина за това е, че фасулът трудно се отглежда и е култура, чувстителна на климатичните условия. Също така по същото време започва неконтролиран внос от Китай, Грузия, Полша, Киргизстан. Той прави дъмпинг на нашия фасул и това отказва зърнопроизводителите да го отглеждат.

 

Вериги

 

Търговците и веригите внасят от тези страни, защото ако себестойността на българския фасул е 1,20 лв/кг, то вносът влиза на 80 ст. В интерес на истината не само България е потърпевша в това отношение. Македонски търговски признаха, че македонският фасул също е с киргистански произход.

 

Родният залежава

От друга страна в настоящата Програма за разивите на селските райони-ПРСР, стопаните получават допълнителни субсидии, за да отглеждат протеинови кулутри, в които влиза и фасулът. Още първата година това засили изключително интереса към отглеждането на соя, грах, фасул и нахут. Веднага след това обаче последва истински отлив, разказа Киряков. Има фермери, които държат по 10-15 тона фасул отпреди две години заради неконтролирания внос от чужбина.

 

150 кг от декар

 

Ние подпогаме протеиновите култури на декар, а в много държави помощите се получават на килограм продукция, коментира Киряков. Това е основният проблем. Изкупната цена на зрелия фасул варира между 1 лв. и 1,10 лв., но това не е достатъчно за стопаните да покрият разходите си, ако годината им е лоша. Защото да отглеждаш фасул не е просто нещо, понеже той има доста разходи и трудно се отглежда, изтъкна ученият. Така например, ако едната година добивите са 150 кг от декар, субсидията горе -долу може да покрие разходите, но при лоша година реколтата може да падне на 100 кг и тогава фермерът е на пълна загуба.

Трудното отглеждане е и причината фасулът да не се отглежда много - и сега, и преди.

 

Устрем, Блян и Скития направо се жънат

 

Добруджанския земеделски институт разполага с няколко сорта фасул нова генерация.

Единият от тях е Еликсир, който е на пазара от 6-7 г. Той е от стелещите се фасули, тип добруджански. Това означава, че първо се скубят и след това се прибират и вършеят. Зърната са едри, а добивите от него са 180-200 кг от дка.

Другите сортове са Устрем, Блян и Скития, които са за директна жътва. Това много улеснява стопаните, защото една от най-досадните работи по отглеждането на тази култура е прибирането й. На водна баня варимостта е 120-130 минути, което означава, че на газова бутилка бобът се сварява за около 45 минути, увери Киряков. Институтът прави и семепроизводство, това категорично са сортове без ГМО. Миналата година институтът е продал около 20 тона базови семена, което може да покрие площи около 50-60 хил. дка фасул.

Трябва да е ясно обаче, че закупените семена не се използват само за сеитба, а и за консумация.

 

Хит за една година и отлив

 

Български сортове фасул се отглеждат от земеделски производители от Пловдивско, Врачанско, Монтанско, Шумнеско другаде. Ниската изкупна цена обаче е огромен проблем и това отказва стопаните да гледат протеинови култури. Киряков дава следните примери. Миналата година хитът от бобовите култури е бил нахутът. Производството е било огромно, в момента в складовете си фермерите държат по 15-20 тона нахут, защото изкупната цена не им покрива разходите.

При стартиране на протеиновата програма на подпомагане започват със соя, но пък са ползвали чужди сортове, поради липса на български. Реколтите се провалят и  производителите се отказват. След това минават на фасул, като бобова култура, който се превръща в хит за един сезон. Изкупните цени обаче са ниски, и те пак се отказват.

Затова няма смисъл от субсидия на декар, трябва да е на килограм.