Без стигма

Без стигма

Смърт - думичката, която кара мнозина на отвърнат очи, да запушат уши или да сменят темата, когато тя се прокрадне в разговора.

Да, тя в действителност стряска мнозина, носи със себе си ужаса на трагедията, страха от загубата, тъгата по отишлите си. Краят на живота обаче е неотменна част от човешкото съществуване, естественият завършек на развитието на индивида, на неговите преживявания, действия, емоции и мисли. Той затваря последната страница на човешкия роман, изпълнен с пластове история, тревоги, лични драми и герои.

Метафоричните и метафизичните разсъждения за смъртта обаче секват, когато човекът се сблъска с целия административен и не само ужас, който тя носи със себе си в модерния свят. Изглежда хората усложняваме и създаваме суета около всеки етап и сфера на живота ни. Не ни стигат пищните пиршества при раждането на дете и ги пресъздаваме всяка следваща година. За завършването си на училище вдигаме купони, по-скъпи от колите ни, взети на изплащане. Обградили сме цялата си дейност с безброй бели хартии със съдържание, което никой няма да прочете. Обвързали сме дори и любовта с документ и администрация, с кич и разхищение. Та най-логичното, което следва, е, когато дойде краят на всичко, когато се превърнем в имена върху две кръстосани дъски над студена статуя, да се шашнем.

Е, когато моментът настъпи, ошашканите няма да сме ние, а нашите близки, които изведнъж ще са затрупани с отговорността да намерят гробно място, ако няма предварително осигурено такова, и с всички останали ритуали, административни ужасии, та дори и суетни, които са част от традиционното българско погребение. Освен с усилия и премеждия този процес е и силно обвързан с джоба ни - доказателство, че в живота нищо не е безплатно, дори и смъртта.

Какво се случва обаче, когато гробните места свършат - така както вече се случва на много места в България? Какво се случва, когато смъртността се качи до критични нива, каквато е тенденцията през годините? Парцелите се разрастват все повече, но докога може да продължи това?

Кратка справка в интернет показва, че площта на най-голямото софийско гробище – Централен гробищен парк, е почти колкото тази на Северния парк. Освен това цената на един парцел плюс всички останали такси около погребение и обредните церемонии превръщат смъртта в лукс. И много хора се възползват от това и грабят опечалените, които в тъгата си са готови да дадат безумни суми...

Но ако оставим този проблем настрана, налице е друг, който е много по-голям и мащабен. Той засяга не само нашата държава, но и целия свят. В глобален план гробните места са на привършване и пандемията от коронавирус само усложни ситуацията. Измислят се всевъзможни варианти, за да се намери решение на кризата с местата за погребване.

Във Великобритания започнаха да вадят тленните останки, за да се изкопае по-дълбока дупка, която да събере предишния й обитател заедно с няколко нови. Все повече държави се замислят за въвеждането на вертикалното погребване, което не само заема значително по-малка хоризонтална площ, но и е по-евтин вариант.

Традиционната кремация също е опция за пестенето на гробни места, но пък не е особено екологична предвид вредните газове, които се отделят при изгарянето. Затова пък има създадена и аквамация - превръщането на трупа в прах чрез водна технология. Друг екологичен вариант е ковчег, изработен от вид мицел, който разгражда човешките останки много по-бързо от нормално. Той е и сравнително евтин и няма метални елементи или ненужни възглавници и къдрици, които единствено пречат на пълноценното разлагане на тялото и дървената конструкция.

Наистина се работи усилено, за да се постигне по-екологична и по-икономична смърт. Българите обаче като че ли сме много далеч от внедряването на тези нови начини за погребване в живота си.

Дали от прекалената застиналост в традицията или заради стигмата около мрачната дама, носеща сърп. Крайно време е в обществото ни да се заговори свободно за проблемите, свързани с погребалния бизнес и гробните места, без извърнати глави, намръщени гримаси и недоволство. Само така може да се постигнат промени, които да разрешат проблеми, които ще стават все по-наболели през годините.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

НАЙ-ГЛЕДАНИ