Без ново разделение, моля!

Без ново разделение, моля!

Време ли е да свикнем с тази болест!? Ваксинацията ни пази, неваксинираните се заразяват: или оздравяват, или умират. Нищо необикновено, май... Не, време е да смъкнем и това смокиново листо. Още от самото начало беше ясно, че антиваксър като служебния министър на здравеопазването ще се оплете в лъжи, демагогия с гръмки обещания за линейки, в обидни за лекарите от първа линия разследвания и уволнения, и в крайна сметка - с нищо неправене за справянето с пандемията. За късмет вижда се краят на мандата му.

И голямата отговорност на всички парламентарни партии, включително и на очертаващата се като опозиция бивша управляваща, е час по-скоро да бъде съставен действащ кабинет и избран здравен министър, който с подобаващ хъс да поведе битката с вируса. На пръв поглед отпускарският сезон, бавно влошаващата се тенденция и дори покачването на броя на ваксинираните създават илюзията за настъпващ финал и спечелването на битката. Би било наивно обаче да се чака есенният взрив, който прогнозират експертите, и тогава да му мислим. Затова за рестрикциите и задължителната ваксинация на определени социални групи, които се узаконяват в редица европейски страни, не бива да се говори с половин уста. Ясно е, че животът на здравите трябва да се пази. Но и предупрежденията на туристическия бранш, че няма да приемат ощетяващи ги мерки, са сигнал, че предприетото от досега управляващите не е било убедително.

А какво да кажем за липсата на мерки срещу ширещото се волнодумство на антиваксъри, особено на медицински лица. Няма място за успокоение. Но най-вече не трябва да има ново разделение - на тези, които са ваксинирани, и на другите, които, като не желаят, нека си носят отговорността. Нито на такива, които ще се ваксинират на инат, защото няма да могат да понесат, че ще бъдат принудени. Не за друго, а защото 20 хиляди българи вече загубиха живота си. И почти няма семейство с роднини и близки, които да не са изпитали ужаса от заболяването и последствията от него. А най-малко е време да свикнем с тази болест. Така че, без да се плашим с “умиращи на стълбищата на болниците”, нито с народната формула “со кротце, со благо и со малко кютек”, нека проявим достатъчно разум - бъдещите управляващи да спрат “реваншистите” и включат отново в здравните си екипи тези, които показаха, че могат да водят битка с пандемията. И заедно да приемат новите предизвикателства.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.